Гледам реакциите след приемането на еврото и виждам страшно много работа за д-р Любо Канов (б.р. известен наш психиатър).

Извън мнозинството, което приема нещата балансирано и оценява възможности и рискове, има две групи, които реагират бурно.

Едната е в еуфория, другата е в депресия. ( да кажа, че и двете състояния са нездрави, в клиничния смисъл на думата)

Обобщеният образ на първите е човек изтеглил евро от банкомат, с изражение и телодвижения от типа "мамо, за първи път съм на море" и вербализация от типа "имате ли инфаркт, бе цървули ". Това е детинско и отблъскващо.

Вторият тип са обещаващите катастрофа (която все не идва), съчетана с мрачна клетва, че ся дядя Вова, като акостира на Варна и ше ни наврат еврото в тва... Най-коравите си татуират Иван Милев от петте лева на рамото, за да не е самотна поизбелялата гроздоберачка от двата лева на прасеца. Това е малоумно и отблъскващо.

Аз съм от хората, за които приемането на еврото е нужна, важна и закъсняла стъпка. И точно като такъв бих разбрал притеснението, на различни от мен хора, от нещо ново и непознато. Бих взел предвид, опасенията на други хора за левичарските политики на ЕС, които могат да доведат до обезценяването на всяка валута, независимо как се казва тя и до обедняване на ползващите я. Бих опитал да намеря общ език с тях и да продължим заедно.

Защото, както каза по-добрият Радев, преди всичко еврото ни прави част от много по-голяма общност. А общност са хора, които отчитат и уважават различията си, за да могат да постигат ефективен резултат. Всичко друго са племенни вражди на пук на другите и резултатът е разпад.

П.П.

Почтено е в тези дни да благодаря на всички, които допринесоха това да се случи.

Ще започна от баща ми, който в края на 89-а ме чакаше след лекции и ми каза, че отиваме на Кристал. Що бе викам, за да празнуваме, беше отговорът.

Ще продължа с хората, който през всичките мътни времена запазиха и устояха смисъла и градяха.

Не на последно място благодаря на политическите лидери, които начертаха и удържаха посоката и платиха цената за да се случи.

Как ще продължим? Ми както до сега, едни тихо ще дърпат колата, други ще правят шумни пърформанси, трети ще гледат сеир. Докато ги има първите, всичко ще е наред!

Честита нова година!

От Фейсбук.