Проклятие или мечта е да живееш в него?

Нека си представим, че светът около нас е идеален. Съвършено идеален. Идеални сме и ние – хората. Безусловно и повсеместно. Във всяко отношение – морално и физически. Т.е. няма да има междуличностни конфликти, няма да има болести и болни хора. Няма да има нищо, което да помрачава комфорта ни.

В идеалния свят няма как да има и престъпления. И изобщо – никакви, ама никакви правонарушения. Защото идеалният човек не може да е правонарушител, камо ли – престъпник.

На пръв поглед – какво по-хубаво от това. Вероятно хората по подобен начин си представят рая. Само че този рай ще е на земята.

Всъщност такъв “идеален свят” би бил кошмар, проклятие. Тежко проклятие. 

Защо ли?

Нека започнем от тоталната липса на всякакви правонарушения, камо ли – престъпления. Това означава, че хиляди, стотици хиляди ще загубят работата си – полицаи, следователи, прокурори, съдии...  А няма ли съд и съдии, за какво са адвокатите. И те - на трудовата борса.

В идеалния свят отпада необходимостта и от армия, и от оръжейна промишленост. За какво ще са, като не само междуличностните, но и междудържавните конфликти ще са дефинитивно изключени.

Както стана ясно, в такъв свят хората ще са и физически идеални. Затова няма как да има и болести. Следователно няма да има нужда нито от лекари, нито от медицински сестри, санитари... Някой може да каже, ами ако се спънеш на улицата и се потрошиш? Ама и това няма как да стане, защото в идеалния свят улиците ще са идеални и няма къде да се спънеш. Е, нека не абсолютизираме. Има хора, на които им идва отръки да се спъват и на равно. Така че известен контингент медицински работници ще е необходим. Колкото да не е без хич.

Ами катастрофите? Какви катастрофи, след като шофьорите ще са идеални и безалтернативно ще спазват 100% пътните правила. Това веднага изпраща на трудовата борса хилядите катаджии и другите ангажирани в тази област. И те – на борсата. Ами пресата? Тя основно се храни с проблемите в обществото. Или както бе заявил един млад и нахакан журналист в лицето ми: “Добрата новина, не е новина.”

Идеалният свят ще нанесе тежък удар и на изкуството – театъра и киното. Тяхната основна хранителна среда са междуличностните конфликти. А такива конфликти няма как да има между съвършени хора. Артисти, сценаристи, режисьори, театроведи... И те стават излишни. Шанс биха имали единствено комедиите. Там конфликти няма. Има безобидна наслада и толкова.

Единствен сериозен шанс би имала музиката. При нея човешкото съвършество не може да е пречка. Следователно само тя ще ни остане. Колкото и да е велика музиката обаче, тя не може да нахрани напълно емоционалния ни свят. Т.е. ще бъдем перманентно духовно недохранени. 

Е, това живот ли е?!?

Това ли е идеалният свят?!?

Това ли искаме?!?

Не, благодаря! Поне не тук - на земята.