Най-досадното по Коледа не са пошлите американски песнички, нито нелепата поп-икона превърнала Свети Никола в Кока-кола. С разбиране се отнасям и към безумното пазаруване и суетата, нямаща нищо общо с християнството. Това, което трудно преглъщам е, че всички писатели се намират длъжни да съчинят умилителни коледни истории. И аз имам няколко (в сборника "Български антинародни приказки"), но са толкова безобразни, че няма да рискувам да ги разкажа точно сега, в тази напрегната политическа обстановка, когато всички браним правото на опозицията да има десет пъти повече участия от управляващите в завладените от мафията, телевизии. Но ето една история за възникването на някои "коледни" традиции.

Северният полюс, в навечерието на Рождество. Дядо Коледа е меко казано нервен. Джуджетата закъсняват с подаръците, Снежанка е неразположена и кисела, като носорог, заобиколен от снимачен екип. В брадата на дядо Коледа някой е залепил не една, а цели три дъвки. Елените са оплели такъмите си, опитвайки да се качат върху Рудолф, известен с най-красивия еленски задник, поради което и точно той води шейната.

И точно в този момент едно розовобузесто и пухкавогъзесто ангелче, от онези, дето ги рисува Рубенс, започнала да подскача около Добрия старец

- Дядо Коледа, дядо Коледа! Тази елхичка къде да я сложа?! А, тази елхичка, ето тази! Къде да я сложа, а, къде да я сложа тази елхичка, дядо Коледа...

От тогава, мили деца, датира традицията на върха на коледната елха да се забучват ангелчета.

И така. Светло Рождество и Весела Коледа с малки подаръци на приятелите. На неприятелите - Весела Лечева с голям пистолет!

От фейсбук