Органичният живот на журналиста. Започнах кариерата си на журналист, когато всички издания, без изключение, бяха "органи". Орган на БКП, орган на Отечествения фронт, орган на Министерството на транспорта, орган на Съюза на журналистите, централни и местни органи, всякакви...

Парадоксално, 35 години след края на онова време ситуацията е съвсем малко променена. Установявам, че сега отделните журналисти се превърнаха в органи, докато изданията им уж са независими.

Бил съм уволняван и свалян от екран толкова пъти, че сегашните ви страдания за конкретен колега са все едно да разказвате на Ной как ви се е наводнила банята.

Днес има две-три независими медии (не ги споменавам, за да не се засегнат всички останали), които не са залегнали в нечий окоп, но дори и те са пълни с колеги, доброволно превърнали се в органи на една или друга политическа група. И ще ви кажа най-важното, за да не сте орган: просто не позволявате политическите ви възгледи да пречат и дори да личат от работата ви като журналист.

Няма да намерите някого, работил за мен или с мен, независимо къде - "Софийски университет", "АБВ", "Поглед", "Експрес", "Ку-ку", "Новинар", в списанията или телевизионните предавания - който да каже, че съм му натрапвал личните си политически разбирания. Винаги съм работил с журналисти, а не с органи и повярвайте - още се намират такива. Та придържайте се към това поведение и ще избегнете "органичния живот".

Снимката е от времето, когато бях дописник различни "органи" и много се стараех поне от външния ми вид да не личи:-)))

От фейсбук