Ако сега смени националността си, Карлос Насар със сигурност пропуска олимпиадата в Лос Анджелис. Правилата за натурализация на международната федерация са доста леки:

1. Условието да представляваш дадена страна е, че атлетът трябва да притежава гражданство от тази страна, което се доказва от официален документ на страната (като паспорт). В случай че страната не издава собствен паспорт или някакъв подобен документ, за доказване на националността международната федерация приема всички приложими към ситуацията правила на ООН или Международния олимпийски комитет.

2. Атлетът може да представлява новата си държава на международни състезания, ако са изпълнени следните условия:

а) атлетът е придобил гражданство и

б) атлетът получи разрешение от федерацията, която той/тя представлява в момента, и

в) атлетът получи разрешение от федерацията, която иска да представлява вбъдеще, и

г) атлетът получи одобрение от межуднародната федерация.

Ако атлетът няма разрешение от настоящата федерация, която той/тя представлява, той трябва да изчака период от 1 (една година), считано от датата, на която е изпратено искането за одобрение от международната федерация, преди да получи автоматично разрешение да представлява новата си федерация.

В случай на повторна или следваща промяна на националността, отново без разрешение, периодът се удължава на 4 (четири) години, включително едни олимпийски игри.

3. В случай на двойно или многократно гражданство, доказано от официален документ, може да се направи компромис при съгласието на двете държави и международната федерация. Тогава атлетът може да предствлява държавата, която той/тя е избрала, ако изпълнява следните условия:

а) атлетът притежава официален документ от втората си или последваща държава и представлява страната, която е избрал за първи път, и;

б) Международната федерация издаде писмен документ за смяната на държавата, която атлетът представлява,

в) ако променя държавата за първи път, то атлетът няма право да представлява двете държави за период от 12 (дванадесет) месеца. При повторна или последваща промяна периодът е 24 (двадесет и четири) месеца,

г) при промяната може да се направи изключение, ако международната федерация и двете страни дадат разрешение. При това положение атлетът получава права от датата на одобрение от международната федерация.

4. Всяка промяна на националност трябва да бъде одобрена от международната федерация минимум 30 (тридесет) дни преди състезанието, в което атлетът иска да участва.

5. Атлет, който живее в друга държава, може да участва в местни състезания само при изричното разрешение на националната си федерация.

Или тук няма проблем. Паспорт в арабските страни се вади за броени дни. Всички си спомнят как само в рамките на няколко месеца осмина българи станаха катарци между европейското и световното през 1997 г. Срещу 1 милион марки, разбира се. Но периодът на изчакване е само една година и единственото, което може да се загуби, е едно световно първенство. Лошото е, ако международната федерация например го включи в задължителните за класиране на следващата олимпиада. Защото в Лос Анджелис ще бъде уникално тежка самата квалификация. В категория ще влизат само по 8 щангисти, като се говори, че дори ще отпаднат задължителните квоти за домакините, както и т.нар. уайлд кард, които се даваха на държави, които нямат класиран състезател.

Но идват обаче изискванията на МОК. Или правило 41 от олимпийската харта, което гласи:

Националност на

състезателите

1. Всеки състезател на олимпийските игри трябва да има гражданство на държавата, от чийто НОК (национален олимпийски комитет) е заявен за участие.

2. Всички проблеми относно националността на състезателя се решават от изпълнителното бюро на МОК.

Подзаконови изисквания на правило 41:

1. Състезател, който е гражданин на две или повече държави едновременно, може да представлява тази, която избере. Но след като представлява една държава на олимпиада, континентални или регионални игри, световни или регионални първенства под егидата на дадена международна федерация, той може да представлява друга държава, ако спазва изискванията на параграф 2 по-долу, който се отнася за състезатели, които сменят националността си или пък са придобили нова такава.

2. Състезател, който е представлявал една страна на олимпийски игри, на континентални или регионални игри или световни или регионални първенства, признати от съответната международна федерация, може да представлява друга, ако е минал 3-годишен период от последното състезание за първата му държава. Този период може да бъде намален или дори премахнат, ако е налично съгласие между НОК на двете държави и международната федерация, от изпълнителното бюро на МОК, което разглежда всеки случай отделно.

3. Ако държава, провинция, асоциирана област или колония придобият независимост, или пък държава спре да същестува и става част от друга заради промяна на границите, ако държава се слее с друга и нов НОК получи признание от МОК, състезателят може да продължи да представлява държавата, която е представлявал до момента. Но той може да избере нов НОК, ако такъв съществува. Такъв избор може да бъде направен само веднъж.

4. Всички по-горе описани случаи, както и съответният период, който трябва да се пропусне, се решават индивидуално от изпълнителното бюро на МОК.

Или с други думи, олимпийско разрешение може да се получи чак на 9 октомври 2028 г. Това е датата, на която Карлос вдига за България на световното първенство във Фьорде. Когато олимпиадата в Лос Анджелис ще е приключила. Защото дори при сегашното двувластие в БОК едва ли някоя от двете страни ще издаде разрешение на Карлос да се състезава за друга държава. И да остане в историята като тези, които продадоха Насар.

Така, ако сега приеме оферта, Карлос със сигурност пропуска една олимпиада, ако се навие да си смени националността. Но поне до момента това няма да се случи. Реално без разрешение от БОК със сигурност се пропуска един олимпийски цикъл. Защото при 3 години чакане пропускаш или квалификациите, или състезанието.