• Неравенството се увеличава, дори в столицата бедността расте
• Пътищата ни са най-зле за последните 10 години

Икономическото и социалното развитие на България остава на две скорости. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси все повече се концентрират в няколко силни градски центъра, които все повече се отдалечават от области, в които има по-ниски доходи, по-слабо производство и

работна ръка, която няма умения

Това е един от основните изводи в новото издание на изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Регионални профили”, което над 10 години сравнява отделните области по широк кръг от показатели.

Раздалечаването личи много ясно по заплатите. Разликата между столицата и областите на опашката вече е повече от двукратна. Ако в София-град средната заплата към юни 2025 г., откогато са последните данни, е 3467 лв., в Кюстендил тя е едва 1777 лв., което е повече от два пъти по-малко.

Иначе ръстът на заплатите е относително равномерен - между 12 и 17% годишно, с едно изключение - Търговище, където е само 7%. Но дори така средната заплата в тази североизточна българска област е сравнително висока и я поставя по-скоро в горната половина на подреждането (виж инфографиката). Но в 17 от общо 28 области средната заплата продължава да е под 2 хиляди лева месечно, показват данните. 

При пенсиите регионалните различия не са чак толкова големи, макар че съществуват. Според данните единствено в София средната пенсия е над хиляда лева, а най-близо до нея са Перник и Бургас. Това се получава заради високите пенсии и ранното пенсиониране на миньорите и нефтохимиците, които

работят при условията на първа категория труд

Но все пак няма област, в която средната пенсия да е под 800 лева, което прави разликите в стандарта на живот на хората от третата възраст не чак толкова големи.

По-притеснителното обаче е, че изследването хваща повсеместно разширяване на неравенството в доходите.

Коефициентът на Джини, с който се измерва подоходното неравенство, наистина се свива малко в 10 области, но в други 18 се разширява, което показва по-големи различия в доходите.

Това се случва най-вече в области, които са слаби икономически, като Плевен, Силистра и Сливен. Но според авторите нарастването на коефициента

е донякъде очаквано,

защото предишният му спад се е получил през 2022 г. и това се е дължало на тогавашното равномерно увеличение на пенсиите с еднакъв процент за цялата страна и за всички категории пенсионери.

Пряко свързано с увеличението на неравенствата е и рязкото увеличаване на бедността. Според изследването над 30% от домакинствата в 7 български области живеят в условия на бедност. Това са Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Разград, Силистра и Сливен.

В Сливен и Силистра има най-рязко покачване на дела на бедните в сравнение с миналогодишното изследване - с над 10%.

Прави впечатление, че въпреки много доброто представяне на пазара на труда в столицата дори там има увеличение на дела на домакинствата в бедност с 2 процентни пункта за последната година.

Изследването цитира данни на пътната агенция, според които делът на пътищата в добро състояние е намалял значително - с 4,4 процентни пункта, и на практика

само 36% от настилките са в добро състояние,

а това е най-слабият показател за последните 10 години.

Има области като Добрич и Перник, в които делът на пътищата в добро състояние е едва 5%, отчита изследването.

Регионалните профили установяват много бързо влошаване на покритието на общинските разходи със собствени приходи. Най-бързият спад - с над 20 процентни пункта за една година, има в Монтана, но двуцифрени намаления има и в Русе, в общините в София-област, Варна, Бургас и Плевен. Намалението обхваща на практика две трети от страната, което

натоварва изключително силно централния бюджет,

който трябва да попълва липсите поне за делегираните от държавата дейности. Единствено някои туристически региони се представят по-добре и собствените им приходи покриват по-голям процент от разходите.

Демографските показатели като цяло се влошават. Във всички региони на страната с изключение на столицата например расте делът на населението на възраст над 65 години. Над 30% са хората в пенсионна възраст във Видин, Габрово и Смолян, но много други ще попаднат в същата категория още догодина. Единствено София запазва дял на възрастните под 20% от населението заради многото хора в трудоспособна възраст.