В Сеул всяка нова регулация или разход изисква съкращаване на друг

Представители на частния бизнес наблюдават чиновниците и предлагат опростяване на процедури

Публичният сектор у нас е 21,95% спрямо работещите, но ако се сравним с отличниците в света по ефективност на държавната администрация като Сингапур, ще осъзнаем колко катастрофално далеч сме от тях. Азиатската страна е безспорният номер едно в класацията на "Блаватник" на Оксфордския университет по ефективност на администрацията, най-добър бизнесклимат, правосъдие и т.н.

Със Сингапур си приличаме по еднаквия брой население – около 6 млн. души, но с това сходствата приключват. Тази година страната ще генерира брутен вътрешен продукт от 565 млрд. долара, а нашият ще е пет пъти по-малък – над 112 млрд. долара.

Как става това? Със сигурност една от причините е в двойно по-малкия публичен сектор от нашия и интелигентните политики, които провежда – в азиатската страна заетите в администрацията са двойно повече от тези у нас - 9,5% спрямо работещите. Но стратегията там е да привлекат в министерствата и агенциите едни от най-добрите таланти – с високи изисквания, конкурси, условия и заплащане, сравними с тези в частния сектор. Безплатен обяд обаче няма. Там всички чиновници са наясно, че във всеки момент може да са наблюдавани от независимото Бюро за разследване на корупционни практики. Орган с изключително широки правомощия, докладващ единствено на премиера.

Това е една от причините самата администрация енергично да премахва всички услуги, при които би могло да възникне корупционно изкушение. Процедурите се опростяват, като повсеместно е въведено електронно управление и автоматизирани онлайн услуги, което повишава ефективността и намалява до минимум възможностите за рушвети.

Освен това администрацията е оценявана чрез формални, но и много неформални канали за обратна връзка и чиновниците се стараят винаги да са своята най-добра версия, ако искат да запазят престижната си работа.

Благодарение на тези комплексни мерки там десетки услуги са електронни и не изискват кой знае какви усилия от страна на гражданите и бизнеса. Единственото условие е всеки да има електронна идентификация. С нея може да си извади онлайн акт за раждане, за семейно състояние, здравно досие, дигитална лична карта, да открие банкови сметки, да следи и плаща данъци, да кандидатства за заеми, да подписва електронни документи, да получи шофьорската си книжка, да купи кола... Самото попълване на личните данни на гражданите и фирмите в електронните документи също е максимално улеснено, защото става автоматично.

Неслучайно Сингапур е начело на класацията, в която с индекса "Блаватник" Оксфордският университет сравнява резултатите от работата на държавните служби и публичните администрации в 120 държави по света. Малката азиатска страна е лидер в данъчната администрация и иновационните стратегии и практики плюс граничните услуги. Също така е в челните позиции по отношение на бизнесклимат, правосъдие и административна ефективност и спазване на законите.

Южна Корея също е сред лидерите в класацията – там населението е над 51 млн. и генерира неописуем БВП от 1,9 трилиона долара. Самото кандидатстване за работа в администрацията там е предизвикателство и се смята за

един от най-тежките изпити, изискващи неимоверни знания и умения. Независимо от това в азиатската страна се провеждат интензивни реформи, нищо, че публичният сектор е едва 10,77% спрямо общия брой заети и е два пъти по-нисък от този у нас. Нещо повече, там привличат външни експерти и специалисти от частния сектор, за да наблюдават известно време работата на чиновниците и да предложат свежи идеи за опростяване и съкращаване на регулациите.

Но в Южна Корея има още един секрет - там заплащането на администрацията е обвързано с конкретни резултати, които трябва да се постигнат. Благодарение на това ускорено се въвеждат най-модерните пазарно-ориентирани реформи и успешно се управляват кризи от типа на пандемията. В това отношение на азиатския тигър много му помагат няколко практики. Първата е, че когато правителството настоява да се въведе нова регулация или режим, който ще натовари с определени разходи бизнеса или гражданите, той задължително трябва да се компенсира със съкращаване на друг режим с подобен размер на разходите. Принципът е, че бремето може да се запазва или да се намалява, но никога не се увеличава.

Втората мярка е така наречената "Регулаторна гилотина", когато започва сеч на голям брой регламенти, за да се заменят с олекотен и опростен механизъм. Третата полезна идея от Южна Корея е, че повечето регулации имат крайни срокове на действие и когато те изтекат, се прави анализ дали изобщо са необходими.

Целта е министерствата и чиновниците непрекъснато да са въвлечени в процеса на обмисляне на регулациите и три пъти да мислят, преди да предложат влошаване на административното бреме. Резултатът от всичко това е, че в страната онлайн могат да се получават официални документи, да се кандидатства за държавна помощ, да се следят и плащат данъци, да се получават различни удостоверения, да се актуализира състоянието на физическо лице или юридическо лице.

Но освен това фирмите имат пълно доверие в порталите за обществени поръчки, за оформяне на митническата документация, онлайн се подават заявления за патенти и много други. В целия този процес гражданите и представителите на бизнеса могат да подават петиции и да участват в дискусии с чиновниците и държавните органи, когато смятат, че някои услуги могат да се опростят или рационализират.

Сингапур и Южна Корея са само два примера на страни с двойно по-малък от нашия публичен сектор спрямо заетите, които от десетилетия постигат необичаен просперитет благодарение на интелигентното и щадящо бизнеса и гражданите управление.