Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Малък град - високи цени, по-евтино е там, където има изобилие от стоки

Изненадващо за тези, които обичат да използват еврото като плашило, носещо поскъпване за всичко, се оказва, че цените на основните хранителни и нехранителни стоки не са мръднали от около две седмици насам, откакто информация се събира в сайта kolkostruva.bg. Това показва анализ на данните от платформата. Другият извод е, че в по-малките населени места и особено там, където липсват обекти на търговски вериги, цените са по-високи.

Държавният сайт kolkostruva.bg тръгна преди двайсетина дни именно с цел да показва дали предстоящото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. вдига цените. В него се

събират данни за цените на 101 основни продукта

Всъщност те са повече, защото всяка стока има различни разновидности, разфасовки, качество и марки. Според последните промени на Закона за въвеждане на еврото в България търговците подават данните за всяка позиция поотделно. Получават се приблизително 5-6 хиляди продукта, чиито цени могат да се видят магазин по магазин за цялата страна. 35 търговски вериги вече подават данните, включително и една аптечна.

Сравнението между продуктите показва ясно две неща. Първо, че няма движение на цените нагоре, поне откакто се събират данните. Някои са започнали да въвеждат цените малко по-късно, при други за известен период от време е имало промоции на едно или друго нещо, което ясно се различава заради ниските цени. Но общото е, че

колкото е струвал един хляб на 3 октомври, толкова е и сега

Вторият извод е по-интересен. Излиза, че  колкото по-малко е населеното място и особено там, където липсват обекти на водещите  търговски вериги, толкова цените са по-високи.

Да вземем за пример Айдемир – най-голямото българско село с постоянно население от 6588 жители, намиращо се в област Силистра. Там няма нито една голяма търговска верига, а само магазин на местна компания с няколко обекта и на други места. В него хляб “Добруджа” от 650 грама, нарязан, струва 1,85 лв.

Това е най-разпространеният и най-масово купуван хляб в страната. На пръв поглед цената не е кой знае колко висока, но ако човек кликне върху същия продукт в който и да е магазин в голям град из България, ще види, че никой търговец не си позволява да го продава толкова скъпо.

Нарязаният хляб “Добруджа” от 650 грама навсякъде из големите търговски вериги струва 1,49 лв. Само една го продава за 1,65 лв., но от 3 октомври досега е провела няколко промоции на същия продукт, при които цената му е била 1,49 лв. При това тя важи за тази разфасовка, независимо кой е производителят. Впрочем като най-масов продукт най-често се предлага под собствена търговска марка на търговеца, много рядко е посочено кой хлебозавод точно го е произвел.  

Да вземем друго малко населено място - Тетевен. Той е само с около хиляда жители по-голям от Айдемир, но е туристически град.

Има доста забележителности, санаториуми, хотели и заведения. Има един обект на голяма търговска верига, в която нарязаният хляб “Добруджа” от 650 грама струва 1,49 лв. Но

в другите магазини струва 1,75 лв., а в един дори е 2,49 лв.,

вероятно защото е на популярна марка хлебозаводи.  Или просто обектът се намира на място, където конкуренцията не го застига.

Любопитно се получава, когато потърсим този хляб в русенското село Басарбово. Там се натъкваме само на един магазин на българска верига. Изобщо липсва разфасовка на хляб от 650 грама, има само от 500 грама и струва 1,59 лв. Вероятно обаче това не е проблем за жителите на селото, защото то е на 7-8 километра от Русе, където има магазини на всички вериги и никоя от тях не си позволява да продава този продукт за повече от 1,49 лв.

Разбира се, това е сравнение само за един вид продукт, който фигурира в малката потребителска кошница. Ако посетим някоя голяма търговска верига особено в София, Пловдив, Варна или друг голям град, ще видим, че има доста по-скъпи хлябове.

Практика на тези магазини е да имат собствени пекарни и там прясно изпечен бял хляб с квас рядко може да се купи за под 3 лева за килограм. А има протеинови хлябове, със семена, кето и всякакви други, чиито цени понякога доближават и дори задминават тези на месото.  Но масовият “Добруджа” от 650 грама неизменно струва 1,49 лв.

Не е лесно да се сравняват и различните видове кашкавал. При този продукт се получават най-драстичните разлики в цените -

има и за 11 лева килото, и за 33 лева,

при това в рамките на един и същи магазин. Т.е. разликите в цените са тройни, при това само в рамките на категорията “насипен кашкавал”, изобщо не вземаме предвид този по БДС, пакетирания или вносните жълти сирена.

Разликата в цените на кашкавала, който се продава на пити и се оразмерява конкретно за всеки клиент, идва от различния период на зреене. С най-висока цена - поне 25 лева и нагоре, е този, който е зрял 180 дни или повече. Има и кашкавали, които са зрели по-малко от 45 дни, дори по-малко от 20 дни и те са в ниската ценова категория.

В големите търговски вериги

тази информация я има на етикета

или на друго видно място, докато в малките магазини липсва и това пречи на потребителя да направи информиран избор, защото на практика това са съвсем различни продукти.

При кашкавала впрочем се получава същото като при хляб “Добруджа” - в малките населени места има по-ограничен асортимент и малкото видове кашкавал, които се продават, са обикновено

в средната и висока ценова категория

В обекти на веригите в големите градове предлагането е далеч по-разнообразно и може да се купи както евтин кашкавал, така и суперскъп. Стига клиентът да не бърза много и да има време да направи правилна преценка.

Големите търговски вериги нямат различни цени за различните населени места, въпреки че покупателната способност не е еднаква в цяла България. Едно и също нещо на един и същ производител с еднакъв грамаж се продава на една и съща цена и в Силистра, и в София.

Например една от веригите предлага втори клас турски моркови. Те струват по 1,19 лв. килото и в Айтос, и в Перник. Друга

продава моркови във Велико Търново по 0,99 лв. килото,

същата е цената в обект в Благоевград.

При плодовете и зеленчуците причините са логистични и счетоводни. Тези фирми притежават складови бази на различни места в страната и когато сключат договор с производител или вносител, определената цена важи за цялата доставка. Тя е усреднена и няма значение на колко километра от склада се намира търговският обект. 

Видео

Коментари