• Десет години Вечният град се давеше в отпадъци и воня, докато преодоля кошмарната криза

Милиони римляни помнят и днес управлението на предишните кметове Иняцио Марино и Вирджиния Раджи, когато всеки разговор между приятели на улицата започваше с темата "боклук".

Жителите и туристите във Вечния град трябваше да гледат в краката си, за да не настъпят поредните отпадъци по тротоарите. Гларусите и плъховете се бяха превърнали в неофициалните господари на града, ръфайки остатъците, разхвърляни от разкъсаните от тях чували. Понякога дори нападаха хора, носещи храна.

През последното десетилетие Рим попадаше често на първите страници на световната преса не с древната си слава, а с боклука. Вонящите отпадъци се трупаха ден след ден, превръщайки улиците на Вечния град от музей в сметище на открито. По кварталите, особено в покрайнините, цели семейства от диви прасета слизаха вечер около контейнерите в търсене на храна, привлечени от разлагащите се органични отпадъци. За децата това беше като сафари, а за възрастните - ужасяваща гледка.

За да разберем защо столицата на Италия се превърна в столица на отпадъците, трябва да се върнем в 2013 г., когато тогавашният кмет Иняцио Марино затвори депото Малагрота - най-голямото в Европа.

Отворено през 1985 г., сметището в покрайнините на града в продължение на десетилетия служеше като лесно, евтино и удобно "решение" за боклука на Рим. Но зад тази привидна ефективност се криеше екологична бомба със закъснител - незаконно депониране на токсични отпадъци, замърсяване на почвата и водите, и дълбоки връзки със сенчестия свят на "екомафията". Италианската прокуратура разследваше дълги години схемите около Малагрота, а екологичният натиск в крайна сметка доведе до закриването ѝ.

И тогава започна истинската криза. Краят на депото разголи дълбоката институционална и инфраструктурна неподготвеност на Рим по отношение на управлението на отпадъците. А цената за това се измерва не само в замърсени улици и политическо напрежение, а и в над 1,7 млрд. евро, платени от римляните за износ на собствения им боклук.

През 2013 г. Рим разполага само с два завода за третиране на отпадъци. През 2018 г. единият от тях изгаря в мистериозен пожар и остава само един. Така столицата на Италия с население над 2,8 милиона жители няма къде да преработва по-голямата част от отпадъците си.

Липсват инсенератори (термични съоръжения), достатъчно станции за преработка, ефективна система за разделно събиране и градът просто нямаше къде да складира собствения си боклук.

Тогава започва парадоксът: стотици камиони, влакове, а понякога дори кораби всеки ден напускат Рим, за да откарат отпадъците към други региони на Италия или чужбина. Нови съоръжения не се изграждаха, а съществуващите бяха претоварени. Управлението на AMA, общинската компания за отпадъци, беше парализирано от бюрокрация, политически борби и липса на визия.

Според анализ на агенция "Дире" за периода 2013–2023 г. Рим е произвел средно 1,67 млн. тона отпадъци годишно. Постигнал е ръст на разделното събиране от 29% през 2013 до 45% днес, но все още е под средното за ЕС. От друга страна, градът е изнесъл около 9 млн. тона неразделени или предварително третирани отпадъци за последните 10 г.

През лятото на 2022 г. пожар опустоши старата инсталация в Малагрота, което намали наполовина капацитета за междинно третиране на отпадъците. Кметът Гуалтиери описа ситуацията като "почти санитарна катастрофа". И макар администрацията да намери бързи временни решения - споразумения с други общини, увеличен брой курсове на камионите, спешно почистване, структурният проблем си остана.

Когато сегашният кмет Роберто Гуалтиери стартира мандата си, обеща нещо, което може да звучи обичайно, но в Рим се оказа революционно: да се построи инсинератор. Започна подготовката за термична инсталация, която ще бъде напълно завършена през 2026 г.

Това съоръжение ще обработва по-голямата част от остатъчния (неразделен) боклук на Рим, ще произвежда енергия за 150 хиляди домакинства, ще намали нуждата от депа с 90%, ще ограничи емисиите с 45%, ще щади почвите и природата, заменяйки най-замърсяващата форма - депонирането.

Паралелно се изграждат два биогазови дигестора за преработване на органичните отпадъци. От тази гледна точка ситуацията в момента остава нестабилна, но контролирана.

Градът е далеч от чистите улици на Виена, но и далеч от хаоса на 2018 г. Все още има много да се направи и римляните не забравят лесно, а повече от обещанията гледат към тротоарите.

Но ако плановете се реализират, след 2026 г. италианската столица може най-сетне да затвори този срамен и болезнен епизод от своята съвременна история.