Няма човек, който да обича да пие хапчета. Една от причините е техният неприятен вкус - горчат. Учените успяха да установят на какво се дължи това.

Горчивината е защитен механизъм. В големи количества лекарствата, които помагат за лечение на заболявания, могат да бъдат потенциално токсични, затова винаги трябва да се придържате към предписаната доза.

Неприятният вкус ни подсказва, че хапчето може да е вредно за нас и да потърсим помощ, ако сме прекалили. 

Хората имат 25 рецептора за горчив вкус (TAS2R)я, разположени в цялото тяло, не само на езика. Те са предупредителни знаци за токсични храни и вещества.

Алиса Нолдън от университета "Амхърст" в Масачузетс, САЩ, ги изследва защо някои хора имат по-силна непоносимост към лекарства.

„Има тънка граница между приемливо и отблъскващо", казва Нолдън, публикувала изследването си в "Границите на генетиката". „Целта не е да е вкусно."

За проучването 143 участници са оценили интензивността на вкусовите усещания, включително горчивината. Нолдън, която е събрала данните от проучването, докато е докторант в Държавния университет на Пенсилвания, се е фокусирала върху оценките за горчивина на два антибиотика – хлорамфеникол и офлоксацин. Горчивината е била доминиращото усещане и за двете лекарства и средно е била оценена близо до умерена интензивност. Не всички участници обаче са изпитали еднаква интензивност на горчивината.

„Интензитетът на горчивината е силно свързан с генетични мутации в нашите рецептори за горчив вкус", обяснява Нолдън. Една от най-изследваните мутации в рецепторите за горчив вкус е свързана с възприятието за горчивина от пропилтиоурацил, лекарство за щитовидната жлеза, и фенилтиокарбамид, химично съединение, което се намира в кръстоцветните зеленчуци. 

В заключението си тя казва: „Подобреното разбиране на индивидуализираните бариери пред спазването на предписанията от страна на пациентите, особено при пероралните форми, може да насочи бъдещите усилия за оптимизиране на системите за доставяне на лекарства за по-добро спазване на предписанията."