Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стамболов насилва съпругата на съперник

Стефан Стамболов е унизил свой политически противник, като брутално е насилил съпругата му.
Това става ясно от позабравена книга, написана от жертвата на бруталния акт Клио Карагюлева.
След скъсването на дипломатическите отношения с Русия през 1886 г. Княжество България формално се управлява от непризнатия от Русия княз Фердинанд, но реално - от министър-председателя Стефан Стамболов. Премиерът повежда курс на модернизация на България и на тясно сближение със Западна Европа. Той се опитва да води самостоятелна политика, което, естествено,
не се харесва на загубилата влияние Русия.
и на нейните поддръжници у нас. В резултат се разразява буря. Убийството на министъра на финансите Христо Белчев на 15 март 1891 г. е само един от поредицата атентати и заговори, насочени срещу българската държава.
Покушението цели убийството на Стефан Стамболов, но поради грешка е убит приятелят му министър Христо Белчев. Следва шумен процес през 1892 г. с четири смъртни присъди. Една от жертвите е Александър Карагюлев - българин от Охрид, който в затвора преди смъртта си пише песента "Послушайте, патриоти".
В спомените си неговата съпруга разкрива, че не само е останала вдовица, а е била унизена и изнасилена от самия министър-председател Стамболов. Историята е дълга и ужасна, но забравена. Открих книгата на Клио Карагюлева отдавна, но понеже засяга внушителния авторитет на българин, безспорно велик, тогава си пожелах: "По-добре да я забравя."
Но премълчаването не успокои впечатленията ми от нея, отново я намерих и прочетох и още по-силно усетих вопъла от страданията на невинно притеснявана и безобразно тормозена съпруга. Заглавието на книгата е твърде обяснително: "Едно свидетелство за Ст. Стамболова. Няколко думи за домогванията на съсечений тиранин спрямо семейството ни и лично спрямо мен".
Уж "няколко думи", пък страниците на книгата са 57. Написана е от Клио А. Карагюлева и е издадена през 1897 г. Само 2 години преди това Стефан Стамболов наистина е съсечен, като следите водят от местопрестъплението до
княжеския двор и до политици, жадни за власт.
След като е бил почти седем години министър-председател, най-силният човек в страната ни, естествено, е възбудил ревността на княза. За това допринася и славата му на някогашен изявен революционер и поет, стремителен политик и покоряващ оратор.
Макар че живее само 42 години, според някои чужденци държавникът Стамболов е бил с титаничен дух и е бил най-впечатляващият политик в Европа. Без високо образование, но член на БАН. Като човек - общителен, сладкодумен и весел, но също и амбициозно властен, високомерно честолюбив и яростно злопаметен. Заради тези си качества е наричан и
брутален гнетител, рядък и безобразен демагог,
дори изчадие с порочни деяния, но и исполин или великан, народен спасител. Имал е много врагове, но никой от тях не е отричал размаха му за развитието и укрепването на България.
През годините все по-малко са оставали приятелите на Стамболов, някои враждебно са се отдръпвали от него и той отмъстително ги е унищожавал. Не е ли удивително: повече от век нито един от множеството стамболовисти не е успял да му вдигне паметник. А той се е надявал, виждал го е като 30-метрова пирамида на гарата в родното му Велико Търново...
Стамболов се оженва на 36 години и е нежен баща и признателен съпруг. Въпреки това извън семейството е имало и пищни тържества, и гуляи, и оргии. Тъкмо заради слрабостта му към жените е и набеждаван. Мълва за негово блудство вдига шумотевица за дуел с министъра на войната от правителството му. Определян е и като "скандален полов атлет - обезчестил много девици от пансионите в Търново, Пловдив и София".
Пред чужди кореспонденти, настоятелни да изтръгнат и нещо по-интимно за него, Стамболов разказва без разкаяние или угризения, с неговата си убеденост и категоричност:
"Долу блудникът!" Ето главното им обвинение против мен. Няма да скрия: Аз не съм скопец... Дивеех, както исках... Имало ли е защо да се притеснявам? Та нали да се яде, да се пие и да се удовлетворява половото чувство - тия са удоволствията от живота."
И още негови откровения:
"А нататък какво? Че много обичам жените. Нека да е така. Това си е моя лична работа, а не държавна. Аз не съм дърпал жените насила, никога не съм обиждал, в краен случай съм ги купувал."
"Не е вярно, не е вярно!" - сякаш крещи, сякаш негодува Клио Карагюлева в книгата си.

Цялата история четете в новия брой на "168 часа"