В къща, където няма библиотека, не можеш да научиш детето си каква е цената на книгата

В самото начало правя уговорката, че аз съм пристрастена към четенето, ерго и към темата. Тъй щото не мога да бъда ласкава към статистиката. И нейните данни също не са ласкави. През 2024 г. в България са издадени 8891 книги с общ тираж 5 297 385 броя.

Ауууу, ама това е огромна цифра, ще си кажат някои. Определено не е малка. От издадените книжни тела (съжалявам, ама такъв е издателският и печатарският термин) с чисто ново съдържание са 7640 с общ тираж 3 141 000, останалите са преиздадени.

Средният тираж е около 600 броя на издание

Тук нарушавам статистиката на базата на собствения си редакторски опит като издателски работник - между книжките, спонсорирани от самия автор, с 200-300 броя тираж и световни и не чак толкоз бестселъри с 2-3- и повече хиляди броя има огромна разлика. С две думи, правете си сами сметката. На първо място е художествената литература, разбира се. 3024 книги с общо тираж 1 454 000. Средно на книга няма и 500 екземпляра.

Кое заглавие с колко бройки се предлага на книжния пазар, обясних по-горе. Нататък се нареждат научната литература, научно-популярната, учебниците, на пето място литературата за деца и юноши - 1331 заглавия с 1 100 000 тираж. Ами не е зле, нали?

Общо взето, да, книгоиздаването се движи в нормалните демократични граници за искането и предлагането. И всичко би трябвало да е чудесно, ако статистиката не нанася подпоясния удар, че през 2024 година 43,6 % от българите не са прочели нито една книга, а средният брой на прочетените е 8,5.

По 8 книги и половина са прочетени

от приблизително петте милиона четящо население. Щото все пак образованието е задължително и поне буквите и свързването им в думи и изречения е гарантирано. Да не говорим за трите матури, въз основа на които пак статистиката гарантира, че децата са грамотни.

Откакто свят... пардон, откакто НВО-тата съществуват. Тоест почти цялото, или поне по-голямата част от народонаселението е грамотно да пише, чете, общува... в социалните мрежи, статистически тям се пада най-големият брой упражнения по четене. Четем си статусите, публикациите на личното творчество, харесани през трета ръка умни мисли, на които, ако има упоменат автор, той е от Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (отбелязван само като Руми, та току-виж си го объркал с хубавото Руми от другия блок) през Паулу Коелю (битува като Паоло Куелю, ама карай), та до Георги Господинов (от “Осанна” до “Разпни го”), като авторството на цитата обикновено не съвпада с автентичността на автора.

Ако изобщо е отбелязан автор. Но - четем.

А преди всичко - чатим

Разликата в двата глагола е една буква, а смисълът е от Марианската падина до Хималаите, но това вече е сложна топонимия. Не, аз не оспорвам прогреса в общуването, соцмрежите са възможност за свързване с места и личности, със създаване на отношения и с разпадането им, с разширяване на мирогледа, тъй като гугъл ти дава бърз отговор на различни въпроси от всички сфери, за ИИ да не говорим, той даже стихотворения пише и музики композира. Тоест всички тези неща са забавни и лесни.

Къде ще седнеш да разгръщаш разни листа и да си вадиш очите с текст в таймс роман или петит. От самото начало на излизането на въпросната статистика в паметта ми звучеше стихотворението на Иван Вазов “Чети, говедарче”:

Чети, чети! То чудо днеска прави

туй дребно нещо под това небе,

то мъртви буди, дава ум на здрави,

туй второ слънце бог ни сам остави:

чети: а, б.

Да, бе, ще кажете, ние не сме говедарчета, ние сме съвременни люде, разполагащи с модерни опции за ограмотяване, махни го овехтелия дядо Вазов. Аз лично не мога да го махна, но да - прави сте, че при технологиите от сянката под ореха са светлинни години напред само за век и 26 години.

Само че А,Б-то си е същото, нали? Нашето си А,Б. С него четем и не четем. Кой както. В къща, където няма библиотека, не можеш да научиш детето си каква е цената на книгата. Не коричната. Цената на знанието между кориците.

Но не съм съдник, казах - кой както. И понеже винаги съм се старала да бъда справедлива, когато разглеждам даден казус, не мога да отмина все по-голямото разпространение на аудиокнигите. Вместо да мъкнеш обемни книжни тела в раницата или чантата си - слушалките в ушите и слушаш.

Слушаш каквото ти душа иска

Художествена, научна, философска литература. Докато шофираш, докато пътуваш в метрото, докато готвиш вечерята. Но! Има една особеност специално за художествената литература, била тя поезия или проза - текстът ти се поднася от актьор, който мупридава собствената си интерпретация. Тоест ти възприемаш и образите, и фабулата не като свое усещане, губи се пряката връзка автор - читател. Антон Дончев обичаше да казва, че ако по света има издадени 20 милиона екземпляра на "Ана Каренина", то в него съществуват и 20 милиона Ани Каренини, защото всеки си представя героинята по свой начин. А това развива не само въображението, а и себепознанието.

Но - поне слушайте, деца, младежи, граждани, поне слушайте, ако четенето ви се види времегубене, трудоемко усилие, излишно обременяване на ежедневния ви битиен ритъм.

По-лесно е. И все е нещо на фона на онази половин книга от статистиката за все пак четящите. Не ви агитирам. Нямам право. Е, само за дечицата ми е жал, че знаят старогръцката митология и библията от анимационните филмчета, но пък знае ли човек, може самостоятелно един ден да стигнат до "451 градуса по Фаренхайт" и да се замислят. И да седнат под някой виртуален орех с реална книга в ръка.