Няколко часа преди да издъхне, бащата на Облик Севил му прошепва словата, които му вдъхват увереност и го изстрелват към върха

В редките мигове, когато са заедно, младокът не откъсва очи от своя идол, попивайки всеки негов жест и мимика. Когато е сам у дома, ученикът гледа видеа с изявите на учителя си, за да изкопира от него и най-дребните детайли, които ще му помогнат да влезе в клуба на шампионите.

Онази вечер Облик Севил доказа, че внимателно си е научил уроците, и се държеше точно като кумира си Юсейн Болт, след като триумфира във финала на 100 метра на световното по лека атлетика в Токио. Победителят разкъса зелено-жълтия си потник, за което получи и жълт картон от главния съдия, но на кого му пука. Неговият ментор Болт правеше абсолютно същите номера едно време и именно с тях си

спечели завистта на съперниците и любовта на тълпата

Пенсионираният осемкратен олимпийски шампион бе във NIP ложата на стадиона в японската столица и бурно аплодира успеха на наследника си. Пред телевизорите всичките почти 3 милиона жители на Ямайка също изпаднаха в екстаз, след като техният сънародник спечели световната титла след 9-годишна суша. И кралят Болт, и народът на карибската държава се размечтаха, че най-сетне е дошъл моментът местно момче да диктува правилата в кралската лекоатлетическа дисциплина. Сега обаче идва трудното за щастливия победител.

Самият Облик Севил си призна тези дни, че ще бъде истинско предизвикателство да отговори на огромните очаквания към него. Той все пак е на 24, което означава че не е първа младост за спортист, а в кариерата му досега провалите като че ли са повече от успехите. Новият световен шампион би се оправдал, че пандемията от COVID-19 се развихри точно когато беше поел към върха, а ограничителните мерки буквално го върнаха в първи клас. Само че спортният свят се е наслушал на какви ли не оправдания и не тъжните истории, а медалите и купите са това, което впечатлява феновете.

Севил спечели своя най-ценен медал в най-неочаквания момент. Дори и най-близките му едва ли са вярвали, че има шанс да се пребори за нещо значимо на световния шампионат в компанията на атлети от ранга на Летсил Тебого, Ноа Лайлс и другия ямайски спринтьор във финала Кишан Томпсън. Именно той водеше в по-голямата част на бягането, но силите му не стигнаха, за да удържи невероятната атака на Севил в последните метри.

Победителят полудя от радост

може би и защото знаеше, че никой не го слага в сметките. Днес той е световен шампион и тази мисъл му носи радост, гордост, но и немалко притеснения. Ямайка има нужда от своя идол след оттеглянето на полубога Юсейн Болт. По земите, където се раждат най-бързите хора на планетата, преживяха мъчителни години в очакване на новия шампион. Американците също властваха твърде дълго – Севил сложи край на серия от 4 поредни световни титли за спринтьорите на САЩ. Сега всички се питат дали той е достатъчно способен да се задържи на върха и да докаже, че триумфът му в Токио не е плод на случайност или подарък от благосклонната съдба.

Всъщност да се говори за случайност или намеса на свръхестествени сили е проява на лош вкус в световния спорт. Облик Севил си заслужи първото място с много труд и с подкрепата на легендарния ямайски треньор Глен Милс, който преди това се грижеше за интересите на Юсейн Болт.

"Глен не спираше да ми повтаря, че съм способен да постигна нещо голямо,

и в един момент аз реших да се вслушам по-добре в думите му. Леката атлетика е едновременно физическа и психологическа битка. Мисля, че най-сетне усвоих тази работа със силната психика. Вече живея със самочувствието, че съм завършен състезател и притежавам решителността на шампион", казва Севил. Той е категоричен, че промяната в мисленето идва след внезапната смърт на баща му Джералд през 2018 г.

Точно преди да умре, таткото казва на сина си: "Бъди по-смел, защото можеш да постигнеш велики неща в спорта.

Само трябва да си повярваш"

Облик сигурно щеше да пропусне покрай ушите си поредния бащин съвет, ако на следващия ден неговият създател не бе покосен фатално от сърдечен удар.

"Когато той си отиде, аз промених отношението си към спорта. Всеки път, когато стъпя на пистата, си казвам: "Длъжен си да победиш в негова памет!". Невинаги ми се получаваше, но поне съм сигурен, че никога няма да се откажа да бъда най-добрият и да оправдая доверието му.

Защото съм сигурен, че той ме гледа отнякъде и се радва на всичко, което двамата постигнахме", казва синът, с когото всеки баща би се гордял.