• Те са от стиропор, а крилата са напълнена с памук пластмаса
• Преобразува снимки на мъглявини и галактики в звук от небето

Освен да плува, в проектите си Алцек Мишев се опитва и да лети подобно на Леонардо да Винчи, на когото се възхищава. Първоначално плахо - през 1975 г. представя в Грац метафорично бягството си от България чрез колажи как лети и плува с огромни леки плавници. Това тогава е само нарисувано, творецът не е събрал смелост, но 2 години по-късно изиграва идеята си на живо.

"Как да летим с плавници" е зрелищен спектакъл в поле до Милано. Поръчва пълните с памук крила от бяла пластмаса, а на краката си е сложил огромни плавници от стиропор. Залепен е към стари сандали с тиксо. Мишев е свързал два телеграфни стълба с 5-метров кабел на 8 метра височина и го е обезопасил, като макара го вдига и сваля. Направил 4 или 5 опита.

Повече не продължава с представления по тази тема. Захваща се с комбинация между изобразително изкуство и звуци. През 1979 г. "пуска" "Музика от небето" над Милано. За целта в четирите краища на централния площад монтира 4 балона с диаметър 6 метра, пълни с около 400 кубика хелий и с високоговорители. В същото време изображенията на космически мъглявини чрез синтезатор и компютър са трансформирани в звуци. И присъстващите наистина имат чувството, че идват от Космоса.

Във втората част на представлението пускат най-различни произведения - от древногръцки до Клод Дебюси. Тогава една журналистка пита Мишев дали не пише електронна музика, и той, за да я впечатли, казва, че отдавна е искал да преплува Атлантическия океан. В онзи момент всъщност се заражда идеята за пърформанса на борда на лайнера "Кралица Елизабет II", за който вече стана дума.

В същото време успехът на спектакъла "Музика от небето" вдъхновява Мишев за подобно изпълнение и в колежа "Милс" в Сан Франциско. Инсталацията представлява закотвен с въжета на височина 40 метра балон с горещ въздух, управляван от пилот. Екран от полупрозрачна коприна е застопорен с 4 въжета между гондолата и зрителите. На него пускат изображения на галактиките, които също се преобразуват в ноти и по този начин музиката "се носи" от небето.

Алцек толкова харесва тази концепция, че прави и трети подобен пърформанс - този път в Галерията за изящни изкуства в Калифорнийския университет "Ървайн" през същата 1979 г. Изпълнителите на музиката са 50 младежи.

Върху два съединени копринени парашута, свързани с балон, разположен на 70 м над земята, се прожектират снимки на мъглявини, направени от НАСА (Националната администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ). Екип специалисти по електронни изчисления от Университета на Пиза подготвил "превод" на изображенията на небесните обекти.

Мишев и по друг начин композира музика и я комбинира с изобразителното изкуство. На Венецианското биенале през 2000 г. в първата част от пърформанса си е облечен във фрак. Названието ѝ е "Сух", а той с лявата си ръка дирижира квартет. С дясната свири с инфрачервен контролер с форма на палка.

Във втората част - "Мокър", се потапя във ваната. В залата е тъмно, свети само палката. Когато усеща, че вече не може да диша, той изплува да поеме въздух, и отново се гмурва. В третата част - "Преживяване", художникът е излязъл от ваната и докато водата се оттича от тялото му, импровизира валс.

7 години по-късно отново участва във Венецианското биенале. Тогава в 4 часа сутринта води ентусиазираната публика в градините, а Мишев дирижира флейтистите със светещата палка, докато те се смесват с хората.

В документалния филм за творчеството му Алцек впечатлява зрителя с мащабното си въображение, като прави партитури във формата на миниаквариум, рисува петолиние и безмълвните рибки показват нотите на своето произведение.

В друга своя изява Мишев кани посетителите да видят нов вид къртица, която се храни с асфалт, размножава се бързо и изяжда магистралите за няколко дни. Когато идват в галерията (1878 г. в Милано и 1979 г. в Торонто), го виждат покрит със смачкани на топка страници от броевете за няколко години на сп. "Плейбой". Списанията са осигурени от приятел на художника. Зрителите започват да плашат "къртицата", която побеснява при вида на светлината, прорязва тунел под сноповете хартия и се опитва да се скрие отново, когато я откриват. Публиката непрекъснато мачка страниците, за да увеличи къртичината. Като допълнение по време на представлението в Канада сервирали моркови и бира.

Мишев е активен и в обществения живот. Когато през 1987 г. общината в Милано раздава 1000 жълти велосипеда за общо ползване и много от тях били откраднати, веднага завалели коментари, че жестът на градските власти е ужасно наивен. Художникът решава да направи поредната си абстракция, за да подкрепи щедростта.

Художникът създава огромното платно "Големият жълт велосипед", което заема площ 3 на 6 метра. Към това раздал безплатно 10 000 литографии със същата рисунка. "Докато подписвах литографиите, си казах: "Ако се продаваха една по една, щяха да струват, да речем, 50 хиляди лири (60 - 70 евро днес). 500 милиона (600 - 700 хиляди евро) за 10 хил. копия. Дори два пъти повече от цената на първоначалното спонсорство! И нека дойдат други наивници, и дори още повече. Да живее този, който губи и започва отначало, защото вярва на хората", пише Алцек в своя каталог "Проекти и рисунки - 1979/1989".

В по-късните си години - след 2000 г., той залага на мащабната живопис. В нейния стил рисува "Симфоничен оркестър II" за заседателната зала в общината в малкия град Акуи Терме край Милано. Картината наподобява партитура за симфония, като всеки визуален елемент "свири" своята роля. Алцек живее в там в последните 30 години и общинарите са го удостоили с почетно гражданство за принос към културния живот.

Същото градче е част от голям проект заедно с Ню Йорк, Москва и Милано. Върху 4 големи платна изобразява цикъла "Селски концерти", като рисува музиканти, които свирят под типичната селска асма. Фонът може да е реален или мираж - както поиска въображението на зрителя.

Този художник не се вписва в клишетата. Нито дори в тенденциите. Не слуша и авторитетите. Когато заминава в Италия, се запознава с писателя Умберто Еко, който го съветва, че ако иска да се утвърди, ще трябва да влезе в системата. "Аз никога не станах част от нея", категоричен е Мишев.

По същия начин - нестандартно, се завръща и в България след 50 години. След като е направил пърформанси и вернисажи къде ли не, "дебютира" у нас през 2019 г. с "Най-новите малки картини на плувеца". Както в много други свои изяви Алцек ги разделя на две - "Абстрактни пейзажи" и "Миражи и спомени". Втората част показва някои от големите му проекти. А през 2021-а прави изложба "Акуи - Милано - София" в Националната галерия. Българският му е идеален за човек, който не е живял у нас от 1971 г.

А мащабът на въображението му го приравнява до най-големите творци на съвремието, въпреки че не иска да се бъде етикетиран.