• Недостатъчно известният у нас артист от ранга на Кристо бяга от комунистическа България през Югославия
• Художникът е правнук на Иван Зографов, възстановил стенописите в Рилския манастир, крил Левски в огромна бъчва

Световноизвестният, но малко познат у нас художник Алцек Мишев, който носи името на един от братята на кан Аспарух, не се вписва в клишетата и рамките. И съвсем логично преди много години комунистическата цензура решава, че не може да направи самостоятелна изложба, защото картините му не са в стила на социалистическия реализъм. Затова той търси начин да избяга към свободния западен свят.

В продължение на 5 г. през 60-те години на миналия век кандидатства безуспешно да се съгласят да види изложба в Югославия. Най-накрая - през 1971 г., го пускат за вернисаж на Пикасо. Но плановете му са други. Тъй като обича да плува, иска да мине 15-те км между град Копер в днешна Словения и Триест, Италия, през Адриатическо море.

По ирония на съдбата пътуването му се случва точно 3 месеца след приемането на т.нар. живковска конституция и прословутия чл. 1 за ръководната роля на Българската комунистическа партия (БКП). Това няма как да е част от живота на 31-годишния Алцек Мишев. Той смело влиза във водата, като е закрепил с найлон няколко от своите малки картини. В този момент възрастна двойка го предупреждава, че преди няколко дни са видели няколко акули там, което по принцип не е характерно за района. Опасността го отказва да плува и тръгва пеша. След още 40 часа ходене той пресича и югославско-италианската граница и се озовава в Триест.

В първите години след пристигането си завършилият Художествената академия в София артист е учуден колко често му се налага да обяснява как точно се е изплъзнал от лапите на комунистическите служби. Никой не го питал защо. То за всички е ясно.

За да не навреди на жена си и детето си, които оставя в София, Алцек се развежда преди това. Няколко негови приятели знаят за плана за бягството и свидетелстват, че художникът, който тогава е пълен въздържател, непрекъснато пие в ресторанта на писателите. А това заведение властта е смятала за свърталище на пропаднали творци. Така Мишев лесно получава развод, но през всичките години страда за детето си.

Завръща се в България чак след 50 години, за да види, че всичко е много променено в родната му Дупница, докато ателието в Художествената академия е застинало във времето. Това показва документалният филм на режисьорката Мария Аверина и на продуцента Мартичка Божилова "Да летиш с плавници". Държи да отиде и до Рилския манастир - там, където заедно с други художници прадядо му Иван Зографов е възстановил стенописите и по-специално този за ада.

Алцек Мишев е най-големият правнук на революционера и участник в Априлското въстание, крил Васил Левски в огромна бъчва в къщата си в Панагюрище. Още в детска възраст баба му Славка (дъщерята на Иван Зографов) забелязва таланта и бунтарския дух, които художникът е наследил от Иван Зографов. И му разказва за подвизите на прадядо му. Как е заловен и обвинен в шпионаж, доставял писани каруци за османската власт, за да знае накъде се отправят потерите и да крие революционерите. Когато поискали да приеме турската вяра, казал: "Кое е по-силно - истината или религията?". Това смутило властите и го пуснали, без да ходи в Диарбекир.

Размахът му се вижда и след Освобождението, когато купува от Виена топ за борба с градушките, а като станал кмет на Кочериново, раздал земята на турците на бедните, заради което бил отлъчен от църквата.

Алцек слуша и как в къщата на Иван и Цвета Зографови в Панагюрище се провеждали заседания на революционния комитет и са гостували Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други знакови имена от националноосвободителното движение. Прадядо му изписва думите "Свобода или смърт" на главното въстаническо знаме през април 1876 г. След неуспеха на делото и двамата са хвърлени в затвора, като Цвета е в една килия с Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня.

Цялата тази история малкият Алцек Мишев попива в родната си Дупница и в главата му се заформят образи и картини. Над всичко е идеята за свобода независимо как и в каква форма. Нестандартното му мислене се проявява още в казармата в авиобаза Крумово, където излиза да танцува пред строя в присъствието на всички началници. Резултатът е 10 дни на тъмно в карцера на хляб и вода.

Продължава с фантазиите си и в Националната художествена академия, където предпочита да използва не класически бои, а химикалки или печатарско мастило. В един от проектите си впоследствие в Италия казва, че е изхабил 400 химикалки.

Признат е от всички авторитети. През 1976 г. в книгата "Европа - Америка - различните авангарди" изкуствоведът Акиле Бонито Олива го определя като един от 30-те най-представителни художници в Европа, а в секцията за Америка присъства друг българин - Кристо Явашев.

Двамата бегълци от комунистическата ни страна се сприятеляват. Кристо и Жан-Клод стават част от пърформанса на Алцек "1000 долара", в който раздава по 10 долара на стоте най-големи художници в Ню Йорк.

Той съчетава изобразителното изкуство с театъра, видеото и музиката и много от пърформансите му са свързани с водата. Може би най-популярният от тях е от 1982 г. - "Преплуването на Атлантика".

Всъщност по време на представлението Мишев плава в басейна на борда на лайнера "Кралица Елизабет II" от Лондон до Ню Йорк по 8 часа в продължение на 5 дни през август 1982 г. Упражненията му започват сутрин, като на обяд прави пауза за известно време и продължава отново, като записва всичко в дневника си.

Първия ден отбелязва, че вали непрекъснато, а двата открити басейна са пълни наполовина, защото помпите не работят от 3 - 4 месеца. Художникът влиза във водата при 14 градуса. Усеща, че системата започва да бълва топла, но ръждясала вода. "Не е опасно, само постепенно ставаш оранжев", пише известният с чувството си за хумор Мишев. Плува бавно в стил бътерфлай. Идеята е, че чрез изкуството границите не съществуват и пресичането им не зависи от физическите ограничения, а от свободата в мислите.

Акостира на пристанището в Ню Йорк, където, за да завърши пърформанса си, е влязъл в контейнер на колела. Когато лайнерът пуска котва в сърцето на "Манхатън", започва пресконференцията. Хеликоптери с тв камери кръжат над главата на Мишев, чийто контейнер е побутван от двама служители, спира с паспорта си за проверка като всички останали пътници.

Приготовленията за пърформанса започват 5 години по-рано с друга концептуална изява - "Плувният басейн". Алцек е купил възможно най-големия, който се предлага на пазара - с дължина 12 метра, широчина - 5 м, и дълбочина - 1,20 м. Побира обем от 60 кубика вода, а температурата ѝ била 16 градуса. Сглобил го в Художествената галерия в Милано. В продължение на един час плувал в стил бътерфлай, без да спира.

В началото изключили лампите, а само прожектори осветявали художника и басейна. Почти веднага получил крампи от студената вода, но за негово щастие никой не забелязал. За сметка на това успял да изпръска публиката. За да я възнагради, накрая сервирал червено вино и български боб.

Две години по-късно Алцек отново плува в затворено пространство за един час. Този път басейнът е в галерия в Милано, а чрез сателитна връзка образът му се предава в музей в Лос Анджелис. Така публиката в САЩ го вижда как "прекосява Атлантика". Изобщо не обърнал внимание, че пръска посетителите, но за да се погрижи за тях, мениджърът наредил да изпуснат част от водата.

Алцек Мишев се намирал по средата на представлението си и помолил да напълнят басейна. Когато пуснали студената вода, движенията му се забавили и започнал да зъзне от студ. "След едночасовото шоу пред тв камери и други хора несъмнено изиграх ролята на треперещо листо", пише художникът в своя каталог "Проекти и картини - 1979/1989". Критиците определят изпълнението като преодоляване на желязната завеса и надскачане на физическите възможности на човека чрез изкуството и технологиите. От изложбата са останали снимки, видеозаписи и текстове.

Плуването заема голяма част от творчеството на беглеца от соца, въпреки че самото му напускане на комунистическа България в край сметка става пеша заради акулите. Метафорите преминават не само границите и възможностите, но и представите. Така му хрумва, че може да "преплува" дори и град. Алцек Мишев създава композицията "Преплувайки Милано" през 1984 г., като използва предоставените от общината и Асоциацията на италианските рекламни фирми 100 билборда.

Те са огромни - от 6 на 3 метра до 12 на 3 метра, приготвени в студиото, за да паснат. Заемат 1800 кв. м и са нарисувани с черно печатарско мастило. Всички рисунки изобразяват човек, който плува в различни варианти. Така метафорично той плава из Милано.

Същата година Мишев продължава с монументалните представления с "500 млади лица". Заемат общо пространство от 5371 кв. м в градовете Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция.

Представя портретите в стандартните формати на билбордовете - 6 на 3 м или 2 на 1,40 м. Отпечатал е огромни хартиени листа с логото на компанията спонсор, върху които са нарисувани 500-те доброволци.

По време на подготовката събира имената и адресите на 500 младежи - по 100 души от всеки град. Заснети са със специален фотоапарат. След това негативите са проектирани върху огромните листа и всеки портрет е "довършен" с четка и черно печатарско мастило от художника.

На него пише името на човека и "Кажете на еди-кого си, че портретът му е тук". Те получават и телеграма къде могат да видят изображението си. В същото време върху 100 трамвая в Милано са показани по-малки версии на оригиналните рисунки. Това е 25 години преди фейсбук, казва в свое интервю художникът.

Макар и да е избягал от България, в някои от проектите си я включва с характерната си самоирония. Например изложбата в Болоня през 1878 г. "Фрагменти и ферменти" (Производителност на Lactobacillus bulgaricus), в която обяснява физическата си форма с "чистата енергия на таратора".

"В продължение на 6 дни "хранех" международната артистична общност на маса пред погледите на преминаващите културни деятели, използвайки гореспоменатите съставки (кисело мляко, краставици, орехи, сол, много чесън, лед и копър), предлагах безплатна дегустация и фотокопирана рецепта на това българско национално ястие. Горещото време през онези дни със сигурност предопредели успеха на тази моя инициатива", обяснява Мишев.

На пърформанса е поканил други артисти с нестандартни представления. Единият е Херман Нич с неговия "Театър на оргии и мистерии" - смесено изкуство между театър, църковна музика, кървави петна и вътрешности на животни, а публиката участва в пърформанса. Другите участници в изложбата на Мишев са били Марина Абрамович и Улай с тяхната "Непоносимост" - застанали голи един срещу друг в тясна врата, а посетителите трябвало да изберат към кого да се обърнат с лице - към мъжа или към жената.

Алцек се чувства в свои води в компанията на други абстракционисти и обича да предизвиква публиката с нестандартния си стил и идеи.