• Косара: Тежко понесе майка ми фалшивата новина за нейната смърт
• Стефка Берова: Прадядо ми е братовчед на Ботев и на братята Евлоги и Христо Георгиеви
• Стефка Берова: Със 715 лева пенсия закъде? Добре, че е дъщеря ми
• Стефка: Чудо е, че родих прекрасната си дъщеря и имам хубаво внуче

- Всяко лято си идвате в България с дъщеря си Косара и внука Максим от Рим. Виждате ли промяна у нас, г-жо Берова?

- Има голяма промяна, но аз не съм откъсната от страната си, гледам българска телевизия постоянно. Това, че 10 години ме няма, не значи, че съм престанала да се вълнувам от хубавото, което се случва тук, а и от лошото.

- Сега сте с внучето Максим, на кого е кръстен той?

Косара: На Лудия Макс от един любим мой филм. Сега има и нови серии. (Смее се.)

- Казвате, че не сте възвращенец, но чувствате обида към държавата, тъй като пенсията ви е само 215 лева.

Стефка: Така е, сега ми дават и едни 500 лева пожизнени от миналата година, с които пак не знам как щях да преживявам, ако не е дъщеря ми. Със 715 лева общо накъде? Трудно е. Ако бях политик, щях да се срамувам от всичките си лъжи пред хората, че мислят за народа, а той гладува. Все още е жива приказката на щуреца, как всички веселил, а зимата, на студа всички го забравили и оставили на Бога. Така сме и ние изпълнителите, особено от старото поколение. Колко мои великолепни колеги си отидоха в нищета - Гуджунов, Грънчаров, Мария Нейкова, Зорничка Попова, Тончо Русев, много...

Косара: На мен ми е тъжно за цялото възрастно поколение в момента. Всеки, ако няма внуци, няма как да оцелее в тези условия. А това са хора, градили страната и живели достойно. И в Рим има трудности, но не е чак така като тук, добре си живеят пенсионерите. Но пък при тях бюрокрацията е голяма спънка. Иначе политиците там са като тук - много говорят, казват малко, правят още по-малко.

- Как ще ни се отрази еврото в България, как мислите?

Косара: Истината е, че ние живеем сякаш с еврото от доста години насам. Във валутен борд сме повече от 20 години. Това че се разплащаме с хартия, на която пише лев, а не евро, едно и също е. Аз не виждам никаква промяна от гледна точка на това, че е евро. Промяната е в народопсихологията ни, на хората в България, които ще използват този факт за спекулативни цени. И дано държавата да ограничи това и да си влезе във функцията.

Стефка: Няма страшно с еврото, но няма и да е лесно. Цените и сега се вдигат тук. Колкото до самата банкнота, за мен е все едно. Ще се справи моето поколение и с това. Че как? Война преживяхме, та едно евро ли няма? Ние сме борбени хора, какво ли не сме преживели. Спомням си в София бомбардировките, как бяхме в избата и гледах отгоре как тичат хората, краката им, и се молех да оцелея. Е, оцелях и още съм жива!

- Жива и здрава сте, но фейк новини ви направиха умряла?

Стефка: О, да. Не знам това гавра ли беше, или да се използва известно лице да има повече четения в нечий сайт. За кое ли не от големите имена в Холивуд писаха, че е умрял. Много тъжно е това. А българинът е станал много самотен, затворен и как пък им дойде това на акъл за мен? Заболя ме, но си казах: Ей, хора, как така се случи с нас, че станахме по-ниски от тревата? Защо е тая омраза?

Косара: Тежко понесе майка ми новината за смъртта ѝ. Мисля си, че някой се опитва да продаде на гърба на популярно име определен продукт. И точно сега е моментът да се говори повече за тази тема в световен мащаб - за етиката в медиите. Да, съществуват тези технологии, но има хора, особено в Азия и САЩ, които изпадат в крайности от фейк измами. Хора умират реално заради пуснати слухове за тях, което е страшно. За хора, които са с по-слаба психика, това е голям проблем.

- Освен силна психика явно имате и силна воля. Преди години свалихте 14 кг за една роля в “Любовта на трите портокала” за 20 дни. Сега пак сте с поне 15 килограма по-лека, каква е тайната?

Стефка: Интересна е историята преди снимките на филма “Любовта на трите портокала”. Руски екип дойде да снима у нас. Обявиха кастинги за ролята на Фата Моргана. Режисьорът Титов ме гледа и каза: “Бих ви взел с голямо удоволствие, но за Фата Моргана сте доста едричка. Не мога да ви взема само по тази причина”. Питам го: “Колко килограма бихте искали да сваля, за да ме вземете?”. Поиска да сваля 14 кг за месец. Почнах луд глад. Трева ми се ядеше по улицата. Но инат - ще взема ролята. След месец отивам при режисьора.

Явих се по дънкова каубойска пола, дънково яке и каубойска шапка с периферия. Бях станала много хубава. Колко е хубаво човек да е слаб! Чукам на вратата и влизам. Те ме гледат и питат коя съм. Казвам им: “Стефка Берова, дето ме чакате да бъда Фата Моргана”. Режисьорът стана, прегърна ме и вика: “Това не може да бъде”. И ми даде ролята.

Иначе сега, да, най-важен е гладът, глад му е майката и много вода. Сутрин, като стана, изпивам две чаши по 300 мл хладка вода. Като бях млада, все бях дебеличка и сладичка, но наблягах на другата хубост - вътрешната. Ще ви цитирам част от разказ на Елин Пелин: “Не. Кунка не бе като другите - да блещи. Она имаше друга хубост - скрита хубост, дето не се вижда отдалече, дето я не виждат простите човешки очи. Хубост, дека се в душата вижда.” Тези думи много значат в днешния наш живот, в който царуват силиконът и ботоксът, хората не вярват на нищо. Тая скрита хубост е важна за всички ни. Обичам много поезията, чета и помня доста стихове особено от поети като Кирил Христов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова. Нека обаче кажа няколко реда от текст на песен, които понякога пиша и като давам автографи: “Да живееш, е изкуство, да превърнеш дума в чувство - за това закон написан няма.” Но да се върнем на въпроса - вече повече от 50 години съм изпълнител, пее ми се, но възрастта си казва думата. Истината е обаче, че сцената е за младите хора.

Косара: Сега е времето за Макси. Той има талант, свири на барабани. Аз също пея, да, но не се насочих към пеенето, защото нямам характер и нерви. Не съм за тази работа. Пеенето за мен е удоволствие. С друго си изкарвам прехраната. Занимавам се от години с комуникации и работя за една и съща фирма вече над 20 години.

- Макси, а ти знаеш български много добре.

Максим: Да, италианският ми е роден. Но няма да съм първият музикант в рода. Дядо ми Данчо Марчинков също е бил певец. Аз много се забавлявам с неговото пораснало коремче и ми се иска да му кажа да отслабне. И друго - да се грижи за кучето Рокси. (Смее се.)

- Родът ви, г-жо Берова, е много силен. Каква е историята му?

Стефка: Така е. Потеклото ми е от Сопот и Карлово. Дядото на баща ми е гарибалдиец, учил е в Италия, знаел е 5 езика и е първият аптекар в Карловско. Този мой прадядо е първи братовчед на Ботев и на братята Евлоги и Христо Георгиеви. А синът му - бащата на татко, е бил ротен командир в Балканската война и при Дедеагач заповядва на ротата си да отстъпи и остава сам на редута. Казват му: Имаш три деца, а той: “Бягайте, това е заповед!” И когато се обръщат, вече спасени, виждат, че турците са намушкали Стефан на щикове. Това е дядото, на когото съм кръстена Стефка и съм много горда с него.

Косара: Така е, но едно време хората са имали морал и не са очаквали нищо в отплата, както братята Евлоги и Христо Георгиеви. Всичко е било за доброто на България. Сега не е така. Всеки иска възвръщаемост и на едното левче, което е дал за нещо.

- Така е. А като гледате и италианска телевизия, само негативни неща ли съобщават в новините?

Косара: Не, има регулатор, който задава определен процент на негативност в новините, които да се пускат в пространството. Ако се превиши той, се създава негативен фон за цялото общество. От това автоматично хората стават тревожни, депресирани. Нещо, което виждам, че тук, в България, се случва. Придвижвам се с обществения транспорт, усмихвам се, но рядко ми отвръщат. Все надолу си гледат - в телефоните, или са тъжни. В Италия хората не са така.

- Позитивното тук обаче е, че все повече хора ходят на театър, има много концерти...

Стефка: Ох, това е моята голяма болка. Театърът винаги е бил моят живот, но заради това, че тогавашната власт недолюбваше баща ми, не ме допуснаха да продължа да работя с първата ни трупа. Бях обявена за “фашистки елемент, промъкнал се в редовете на Народния театър”.

20 години след това не бях стъпвала в салон. Болеше ме жестоко през това време, защото театърът е голямата ми любов. Раздялата със сцената за малко не ми струваше живота. Не ядях, не спях и загубих глас за 8 месеца. Вечер чувах как майка виеше в другата стая, а татко стои виновен, без да има защо, подпрял си главата с ръка. В един момент се стегнах - какво право имам аз да натоварвам родителите си с моята мъка? Да приключа да съществувам по такъв начин? Е, оживях и реших да започна да пея по баровете. Там идваха актьори, носеха ми цветя. Идват, прегръщаме се, плачем. Много мило беше и така станах певица. После се появи Данчо и нататък е ясно, станахме дует.

- Заедно изпяхте великолепни песни. Имате и за Гунди, и Котков, познавахте ли ги?

Стефка: Познавах Гунди - беше прекрасен. Дори един ден ме докара до киноцентъра. Говорихме си, покани ме на мач. Казах, че няма да отида. Не разбирам от футбол, отвърнах. А той: “Ще видите мен”. Отговорих: “Аз и сега ви гледам”. Имаше много хубаво чувство за хумор. “Двете сини деветки” - песента се получи много хубаво.

- Слуша се и попфолк музика. Харесват ли ви певиците в този стил?

Стефка: Някои от тях могат да пеят наистина хубаво, харесвам Нелина и ДесиСлава. Но повечето са загубили своята индивидуалност с тези пластични операции. Станаха еднакви. Някои дори нямат никакъв талант и това е видимо за хората.

- Какво бихте искали да ви се случи до Нова година?

Стефка: Всичко в моя живот е чудо. Чудо, че успях, при все че сочиха с пръст семейството ми. Чудо е, че родих прекрасната си дъщеря и имам хубаво внуче. Оцелях.

Косара: Макси е моят живот. Искам да сме здрави и това е мечтата ми.

Максим: Искам да поздравя моето гадже Ребека чрез вестника ви. Обичам те, Ребека! Тя не разбира български, но нищо, ще ѝ го преведа. И друго искам да пожелая на хората - да не пушат и да не се дрогират, не е хубаво това. Само здраве и усмивки да имате всички!

*Редакцията разполага с официално разрешение лицето на Максим да не се скрива.

CV : Стефка Берова, дъщеря ѝ Косара Марчинкова и 9-годишният Максим:

Косара Марчинкова е дъщерята на легендарния дует Стефка Берова и Йордан Марчинков. Завършила е журналистика и комуникации в Американския университет в Благоевград, а после магистратура по психология в Обърн Юнивърсити Монтгомъри в щата Алабама. От години работи за италианска компания и живее в Рим с майка си.

Стефка е родена през 1942 г. Завършва НАТФИЗ и школата за естрадни певци. Актриса е в Търново, Варна и Народния театър в София. Става солистка на “Студио 5” и оркестър “Балкантон”. Прочува се в дуета си с Йордан Марчинков. След 1989 г. дуетът се разпада и тя продължава да пее самостоятелно. Снима се във филмите “Хотел България”, “Време на насилие”, “Вилна зона”, “Зарево над Драва”, “На всеки километър” и други. Стефка Берова е баба на момченце - 9-годишния Максим. Той е плод на любовта на дъщеря ѝ Косара с бразилец.