ЕДИНСТВЕНОТО, ПО КОЕТО ТРЪМП ПРИЛИЧА НА ЧЕМБЪРЛЕЙН

Трудно е, без минимална дори вътрешна информация, да се прогнозира какво ще се случи на срещата в Аляска, но все пак ще се опитам да очертая вероятен и дори може би възможен сценарий.

Путин и Тръмп имат коренно различни първостепенни по важност цели при тази среща.

• За Путин главното е светът да разбере, че той е спечелил Войната срещу Украйна и че нататък всичко е въпрос на договаряне на условията, при които Украйна ще приеме своята капитулация.
Перверзно звучи – условията при безусловната капитулация.

• За Тръмп главното е Войната да бъде прекратена, дори чрез временно (и подлежащо на продължаване) примирие.

В този смисъл Путин може да приеме"сделка":
Той запазва това, което вече е завоювал срещу обещанието да не дозавоюва онова, което е планирал (и записал в руската конституция).

А понеже Тръмп ще приеме всичко, което Путин иска, срещу постигането на мир или примирие (за да получи прословутата Нобелова награда),
то той, Тръмп, трябва да обяви стотици милиарди и дори трилиони долари, което е донесъл на САЩ от бъдещи проекти в Русия - за редки метали, за богатствата на Арктика, за Северния транспортен път, за контрол върху бъдещи руски тръбопроводи за нефт и газ и за какво ли още не, което Путин ще му обещае без да смята, разбира се, да изпълни – все едно рисува с пръчка върху пясъка).
Това е същият тертип на златния дъжд, щедро обещан и от „арабската" сделка, и от т.нар. капитулация на ЕС пред Тръмп.
Всичко е на принципа: Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Но пък целият клас ще знае, че татко ще ми купи колело.

В дементната и алчна глава на Тръмп Украйна е на много заден план. Затова Тръмп дори пет пари няма да дава за нейните интереси. Ако даваше поне пет пари за тях, Тръмп щеше нещо полезно поне вече да е направил за Украйна.

На Тръмп са му важни само две неща:
Първо, да „продаде" сделката с Путин на американското и световното обществено мнение като феноменален свой успех;
Второ (може би то е първо, а първото е второ), той самият да предвкуси и си представи в сребролюбивата своя сенилна глава, очакването за много лична корист, за ударяне на кьоравото.

При Путин нещата също ми се виждат ясни.
Първо, той ще иска да узакони всички вече заграбени украински територии чрез признаване на неговото легитимно право на собственост върху тях (може би на първо време това ще бъде решено конкретно за Крим);
Второ, той ще се стреми да покаже на целия свят, че Украйна де факто е приела загубата си във Войната;
Трето, за него е архиценно да доведе нещата до ситуация, при която Зеленски, притиснат от Тръмп
(и може би от от ЕС – аз нямам вяра, за разлика от мнозина тук, на Мерц, Калас, Стармър и Макрон – те заедно и поотделно са показали, че винаги могат да отстъпят, когато ги настъпят)
ще бъде принуден или да приеме това, което му се налага, или да подаде оставка.
А значи – да подаде оставка!

За Тръмп мирът (примирието) е приоритетна цел, без значение на цената; но за Путин отстраняването на Зеленски е далеч по-ценно от примирието (мира). Затова очаквам паралелно с влошаващия се ход на военните действия и при ускореното сближаване на позициите и още повече на интересите на Тръмп и Путин, битката да се пренесе към отстраняването на Зеленски.

За мен отстраняването на Зеленски ще бъде сред централните фокуси в усилията и „усилията" по отношение на Войната.

Путин е убеден, че като бъде отстранен Зеленски, вече ще е „дело техники" това, което не е дозавоювал на бойното поле, да го дозавоюва чрез натрапване на Украйна на грузински вириант (или нещо от този сорт) за намеса във вътрешните ѝ работи – като се разбере с „договороспособен" нов лидер на Украйна. Т.е. да продължи завоевателната си политика с други средства, но със същата цел. А другите средства ще оправдаят същата цел.

Четвърто, понеже колапсът на руската икономика приближава и това поражда силно несъгласие в кохортата от т.нар. руски „олигарси", включително и сред най-приближените до Путин от тях, Путин много държи да ги отведе вкупом в Аляска (дори с риск да претовари самолета) и да ги накара да се поклонят на Тръмп, а Тръмп де факто да снеме санкциците спрямо тях.
Парадоксално – намиращи се под американски санкции олигарси (от тях само мошеникът от световна класа Абрамович не е под американски санкции) отиват преспокойно на американска земя!
Така Путин ще покаже и докаже на тези придворни олигарси, че те без него са нищо, че той кара и ще кара влака. И те да бъдат така добри да не ритат срещу него, а да приемат с мълчание и разбиране неизбежното негово посягане въргу техните милиарди и дори трилиони.

Пето, започвайки с олигарсите, които де факто (а може би и де юре) ще бъдат извадени от санкциите, Путин отваря вратата за сваляне на санкциите, наложени от САЩ на Русия.
Свалянето на всички санкции спрямо Русия е въпрос на живот и смърт за Путин и Путин ще иска от Тръмп не само да свали американските санкции, но и да „натисне" европейците и те да облекчат своите санкции спрямо Русия.
Нека познаем от един път колко дълго европейците ще му отговарят с твърдо нье...

====

Така горе-долу виждам срещата в Аляска.

Мой приятел ми каза днес: Тръмп е новият Чембърлейн.

Съгласен съм, но има една разлика.

Чембърлейн е вярвал искрено, че носи мир на Европа. Той не е имал никаква икономическа изгода и финансова сметка, липсвала е при него всякаква корист от съглашателството му с Хитлер. Нещо повече, дори частично е съзнавал колко много рискува в политическата си кариера и с това, което ще остане след него в Историята.

В този смисъл Чембърлейн е един гротесков политически Дон Кихот.

Няма да повдигам тук темата, че ние сме възпитани, че да смятаме Дон Кихот за изкючително позитивна фигура, за невероятно симпатичен положителен образ.

Помислете, обаче, вие бихте ли искали да имате приятел, камо ли политик, още повече лидер, който е наивен, чалнат, изперкал, шизофренично раздвоен, живеещ в паралелна действителност, неспособен да отличи реалните предизвикателства и рискове от измислените и фантасмагоричните, и страдащ от фобии, обсесии, паранои и налудности...

Главното е не да спорим за Дон Кихот, а да ви подскажа мисълта, че Чембърлейн е действал като наивен и повърхностен Дон Кихот. Само че вместо да вижда безскрупулния и ужасен диктатор пред себе си, той може би е привиждал някакви вятърни мелници.

За разлика от Чембърлейн, Тръмп се стреми да постигне мир във Войната срещу Украйна изцяло мислейки лично за себе си, само с лична корист, само за личен келепир. Тръмп е готов да мине през труповете на стотици и хиляди, на десетки хиляди украинци, стига той лично да е на кяр от това.
В този смисъл Тръмп не е Чембърлейн, а едно най-противно чудовище, пратено на Запада за наказание – за всички грехове, които Западът натрупа заради двойните си стандарти, заради отдаването на хедонизъм, заради липсата на стратегически визиониращо лидерство и заради опиянението от триумфализма на Края на Историята.

Единственото, по което Тръмп прилича на Чембърлейн, нека отново да го кажа, е в патологичната му неспособност да види и идентифицира Злото и да му даде отпор. Яростен и безкомпромисен отпор, какъвто това бункерно Зло заслужава.

*От фейсбук