Пет града са били нарочени за тестване на новото оръжие от САЩ

На 6 и 9 август светът отбелязва 80 години от първото и единствено използване на атомно оръжие. Военновъздушните сили на САЩ удрят първо Хирошима, а три дни по-късно и Нагасаки. Реално вторият град въобще не е трябвало да бъде атакуван, но една семейна почивка го спасява.

На 28 май т. нар. комитет по целите номинира пет града в Япония, върху които може да бъде хвърлена атомна бомба. Това са Кокура (сега Китакюшу), където е един от най-големите военни заводи в страната; Хирошима, голямо пристанище и индустриален център и домакин на голям щаб на армията; Йокохама, голям център за производство на самолети, машинни части, електропроводници и нефтопреработването; Ниигата, пристанище със заводи за стомана и алуминий; и Киото, един от най-големите индустриални центрове.

Изборът е базиран на следните критерии:

1. Целта да е по-голям от 4,8 километра в диаметър и е важен център;

2. Взривът трябва да осъществи ефективни щети;

3. Атаката да се осъществи през август;

4. Целта да не е засегната от предходни военни действия, за да се оцени ефективността на оръжието.

Точно последната точка е най-важната. САЩ вече разполагат с два модела атомни бомби, които са тествани единствено в пустинята. Реално няма никакви данни колко силно ще е въздействието на оръжието в реални условия.

Според най-разпространената версия Киото отпада от вариантите заради Едуин Райсшауер, експерт по Япония в американското военно разузнаване. Но той е категоричен, че няма нищо общо с това. “Единственият човек, който може да се нарече спасител на Киото е военният министър по онова време Хенри Стимсън, който е известен като голям фен на града, след като е изкарал там медения си месец няколко десетилетия преди войната”, пише Райсшауер в автобиографията си.

Стимсън реално се влюбил в Киото по време на своя семейна визита там. На 30 май той моли генерал Гроувс да заличи града от целите заради неговата важност като исторически, религиозен и културен център. Получава отказ. Тогава отива лично при президента Хари Труман и отново се застъпва за града. Труман временно го вади. След това е върнат от Гроувс, който иска да удари нещо голямо, но Стимсън остава твърд. Така на 27 юли в списъка влиза Нагасаки. По онова време центъра на корабостроенето и кораборемонта на Япония.

В крайна сметка така се спасява един от най-красивите градове в света, като Киото в момента е част и от световното културно наследство на ЮНЕСКО. А можеше да е сравнен със земята.

По това време по проекта “Манхатън” са разработени два типа атомно оръжие. “Момчето” е на базата на деленето на обогатен уран. “Дебелакът” е разработен на основата на имплозията на плутоний.

509-а композитна група на американските ВВС е оборудван със специализирания вариант на бомбардировача Boeing B-29 Superfortress, който е наречен Silverplate и е специализиран за новото оръжие. И всичко е пребазирано в Тиниан, Мариански острови.

С декларацията от Потсдам от 26 юли 1945 г. съюзниците искат незабавна

капитулация на Япония, която е съюзник на Хитлер. Алтернативата е “бързо и тотално разрушение” на страната. Правителството в Токио дори не отвръща на ултиматума. 

САЩ получават разрешение за използване на атомното оръжие от Великобритания, както изисква споразумението от Квебек между двете държави. И на 25 юли генерал Томас Хенди, началник на генералния щаб на американската армия, разрешава да се бомбардират Хирошима, Кукура, Ниигата и Накасаки.

На 6 август в 8,15 местно време “Момчето” е пуснато над Хирошима. Три дни по-късно “Дебелакът” унищожава Нагасаки. През следващите два до четири месеца в резултат на това загиват между 90 и 166 хиляди души в Хирошима и между 60 и 80 хиляди в Нагасаки. Около половината са през първия ден. Месеци след това хора умират от изгаряния, радиационна болест и други травми, съчетани с недохранване. Въпреки че Хирошима разполага с един от най-големите военни гарнизани с над 24 000 войници, над 90% от жертвите са цивилно население. Причината е, че бомбата се взривява във въздуха над една от най-големите болници в града.

Интересен факт е, че двете бомби

убиват и пленени войници

от САЩ и Великобритания

В Хирошима са 12 човека, а в Нагасаки между 8 и 13.

Реално светът така и не разбира точно какво се е случило веднага. 15 минути след първата бомба президентът Хари Труман прави обръщение по радиото и обяснява, че това е предприето, за да се спасят животите на хиляди млади хора. Япония обявява пълна капитулация на 16 август.

Американците налагат свирепа военна цензура в Япония след капитулацията, като е забранено да се говори или споделя за удара. Ограниченията падат чак през 1951 г., когато с договора от Сан Франциско се връща Япония на картата.

“Не знам дали е от бомбата, но тялото ми винаги е било слабо. Дори когато съм се родила, лекарят е казал, че едва ли ще оцелея повече от три дни”, са думите на Казуми Кувахара, една от наследниците на оцелелите в бомбардировките, която още живее в Хирошима. Тя е само на 29 години, но вече е претърпяла операция от тумор в корема. Реакцията на баба ѝ, която е на 91 и е директно попаднала под бомбите, била “извинявай, извинявай, аз съм виновна”.

Бабата Емико Яманака преживява бомбардировката и до ден днешен. “Бях в храма. Изведнъж нещо светка и светът се срути. Градът пламна. Аз тичах, а пламъците ме следваха. Прибрах се и затворих вратата. Много хора не успяха да се приберат”, обяснява тя. 

16-килотонната бомба създава огнено кълбо, като температурата в него надхвърля 3000 градуса в центъра си.

Гъбата се издига на 16

километра във въздуха

и се вижда от околните планини.

Японците се отнасят доста зле и към оцелелите. Повечето от тях са изселени. Не им се предоставя никакво лечение. Въпреки това мнозина от тях доживяват до дълбоки старини.

Учените 80 години продължават да изучават ефектите от бомбардировките, както и въздействието им върху социалния и политически живот след това. Все още има спор около етичното и юридическото право да бъде хвърлено атомно оръжие срещу цивилно население. Повечето обаче смятат, че американците са нямали никакво право за атаката.

Дори в последните дни се разгоря нов скандал заради думите на американския президент Доналд Тръмп, който заяви, че атомната бомба е бил единственият изход от войната. Това предизвика бурни реакции от страна на организациите на оцелелите, които се борят за тотална забрана на атомното оръжие по света и заради това получиха Нобеловата награда за мир за миналата година. А тази Тръмп се надява да я спечели. 

 Останаха под 100 000 живи хибакуша, само 10 са двойни

Хибакуша е японският термин, с който се наричат оцелелите от атомните бомби. Реално се превежда като “човек, засегнат от бомба”. Състои се от хи - пасивното състояние на следващия глагол баку, който означава да бомбардирам, и добавката ша, което е човек.

През март тази година министерството на труда и благосъстоянието обяви, че за първи път в историята броят на оцелелите е паднал под 100 000 човека. Или точно 99 130. Те са намалели със 7695 от предната година. А средната възраст е нарастнала от 85,58 на 86,13 години.

От оцелелите 35 730 са в Хирошима, който бе ударен първи, и 17 154 са в Нагасаки. В Нагасаки обаче са преброени 10 двойни хибакуша. Това са хора, които са били в Хирошима по време на бомбардировката на 6 август, след което по някакъв начин за два дни пропътуват 421 километра до Нагасаки, където удрят на 9 август. По префектури най-много оцелели има в Токио - 3307, и Фокуока - 3957. 

След като от 1957 година започват да издават специални сертификати на оцелелите, правителството публикува статистиката на хибакуша в края на март всяка година. Пикът е през 1981 г., когато са регистрирани 372 267. Под 300 000 бройката пада през 2000 г., а под 200 000 - през 2014 г. Сертификатът дава право на всеки притежател на безплатна медицинска помощ и лечение, независимо от заболяването.

Тази година правителството започна нова кампания за събиране на спомените на оцелелите заради 80-ата годишнина от бомбардировките. Подобно нещо не е правено за последните 30 години.

Споделянето на спомените за бъдещите поколения “е изключително важно, защото хибакуша остаряват все повече и повече”, се казваше в официалното съобщение. “Правим всичко възможно да съберем повече данни от всеки жив, за да не се повтарят ужасите от онзи август преди 80 години”, се допълва в него. Семейна почивка спасява Киото от атомната бомба преди 80 г.