• Навремето преследването на плувката с очи го откъсваше от проблемите, а веселите вечеринки с пържена риба и мачове бяха неговата най-голяма страст

Преди много, много години в едни съвсем други времена треньорът на "Етър" пуска в игра хърбав младок с много криви крака. Феновете от старопрестолния град моментално взимат на подбив голобрадия юноша, но на него очевидно не му пука особено от шегаджийските подвиквания.

Същият този кривокрак момък след това ще се превърне в един от най-гениалните защитници в най-златните времена на световния футбол. Едва ли има нападател на тази земя, на когото да му е било лесно срещу легендарния Трифон Иванов. Шпагатите му бяха безкомпромисни, а ако нещо не се получаваше с чисто футболни прийоми,

Туньо вкарваше в действия богатия си арсенал от провокации,

с които мачкаше психиката на противника.

Беше голям футболист, чепат характер и изключително верен приятел, който си отиде от този свят едва на 50-годишна възраст. На 27 юли щеше да отпразнува своя 60-и юбилей и точно на тази дата във Велико Търново откриха негов паметник. В негова чест "четвъртите в света" поне за ден забравиха старите дрязги и се събраха отново заедно, за да почетат паметта на своя съотборник. Заедно с футболните легенди се събраха и роднините на Трифон, както и много фенове на футбола, които не са забравили за приноса му, когато се пишеше най-славната страница в историята на националния отбор по футбол. Сигурно и самият Туньо някак е успял да види отгоре най-близките му хора и приятели да се прегръщат и плачат, припомняйки си славните времена. Обаче духът му няма да се задържи за дълго край паметника.

Железният защитник си имаше друго най-любимо място, което

ревниво пазеше от хорските погледи.

Навремето пред репортер на "168 часа" той разказа, че най-много от всичко на света обича да седне на брега на собственото си язовирче край родното му село Горна Липница и да хвърли въдицата.

"Ловенето на риба е нещото, което най-много ме успокоява на този свят. Гледаш плувката и не мислиш за глупости. После, като изпържа шарана, сядаме с приятели да хапнем, да пием бира и да гледаме футболни мачове. Ето, така си представям аз хубавия живот", казваше легендарният футболист, който определено умееше да се радва и на малките неща в живота. Може и да е минало цяло десетилетие, но духът на Туньо още се рее там някъде, на неговото си място, което беше достъпно само за най-близките му и проверени приятели.

Впрочем карането на джет беше другата голяма страст на големия ни защитник. Той си беше купил мощна машина, която караше или във водите на язовир "Александър Стамболийски" или пореше с нея морските вълни.

"Най-големият ми кеф е, когато морето е по-бурно. Тогава пада голяма борба с водната стихия. После паркирам на брега и задължително удрям една студена бира. От нищо не се притеснявам и не съжалявам за стари грешки. Старая се да изживявам пълноценно всеки един ден от живота си", разказваше Туньо в едно от редките си интервюта, защото мразеше както излагането на пряка слънчева светлина за много дълго време, така и висенето под светлината на прожекторите.

Навремето, когато "четвъртите в света" тръгнаха да вдигат революция, той също беше рамо до рамо с тях в първите и най-емоционални дни. После обаче нещо го накара да се отдръпне и да спре да ходи по официалните събития. Някои твърдят и до днес, че неуспехите в бизнеса са станали причина да се отдръпне от бивши колеги и приятели.

Човекът, който с гола си във вратата на Русия ни класира за Мондиал'98 във Франция, след това осъзна по трудния начин, че не става за бизнесмен. Опита се да се намеси в бизнеса с горива, а след това построи развлекателен комплекс край село Поликраище, но и двете начинания не потръгнаха. Струпаха му се дългове, но славният защитник беше твърде горд, за да моли за помощ бившите си съотборници. Към края на живота си работеше в зоналния съвет на БФС във Велико Търново, но заплатата беше крайно недостатъчна, за да си оправи дълговете.

След като сърцето му внезапно спира да тупти на 13 февруари 2016 г., двете му дъщери влизат в остър конфликт с тогавашната му приятелка за наследството на футболната легенда. Скандалът е шумен и вероятно е донесъл само болка и на двете страни, така че няма смисъл да се връщаме към него. По-добре е да си спомним, че в негова памет някои от героите от САЩ'94, които преди това са се изпокарали жестоко, намират сили да се помирят и да застанат рамо до рамо, за да си кажат последно "сбогом" с техния съотборник.

На поклонението Христо Стоичков оставя в ковчега на своя приятел хапчета за отслабване. Малко преди да отлети към Небето,

Туньо помолил Камата да го снабди с медикаменти,

с помощта на които да свали малко излишни килограми. Заканил се и да тренира повече, за да влезе във форма за юбилея на носителя на "Златната топка". Планът не се осъществи, но Стоичков не забрави за обещанието си, което беше дал на бившия съотборник, но и верен приятел.

И накрая още важно за Туньо. Той имаше един такъв маниер да предизвика словесно хората, с които се е запознал току-що. Някак си искаше да изпита какъв човек стои срещу него. И ако му харесваше видяното, Трифон сваляше маската, за да покаже истинската си същност. Беше готин и щедър мъж, който 10 години по-късно продължава да липсва на страшно много хора.