Радой Ралин (23 април 1922 г. – 21 август 2004 г.) "навива" колегите си от сатиричния вестник да правят спектакли в кабаретен дух

Радой Ралин се ражда с името Димитър Стефанов Стоянов на 23 април 1922 г. Кръстен е на дядо си по бащина линия Димитър Стоянов Куртев, който е брат на известния войвода Таньо Стоянов - водил чета по време на Априлското въстание.

Стефан Стоянов - бащата на бъдещия поет, е книжар и печатар, имал собствена книжарница в Сливен - “Модерно изкуство”. Майка му Кина Стоянова била силно набожна жена. На нея е кръстен Кин - първородният син на поета.

Младежът Димитър Стоянов завършва гимназия в родния Сливен през 1941 г. и става студент в Юридическия факултет на СУ.

По това време полицията го следи под кодовото име Философа. След години ще го следи и комунистическата Държавна сигурност и отношението към него личи и от

кодовите имена,

които му лепва:

Злобния и Козела.

Участва като доброволец във Втората световна война. След това работи в сп. “Славяни”, във вестниците “Стършел” и “Литературен фронт”. През 1947 г. е бригадир в Югославия.

През 1949-1950 години той е пратен в Чехословакия “по линия на културния обмен” - да изучава културата, езика и обичаите на страната.

При пътуванията там все му подаряват по един голям албум дългосвирещи плочи с речите на Клемент Готвалд за дружбата със Съветския съюз. Тогава той беше президент на Чехословакия.

Радой Ралин ги трупа в хотелската стая, в която живее. Един ден си поканил на гости едно момиче. То вижда купчината плочи и пита българина откъде са “тези глупости”. За негов късмет момичето работело в музикален магазин. Предлага му да ги смени с плочи с джазова музика.

Така Радой Ралин се сдобива с песните на двама поети и актьори от “Освободения театър” в Прага - Ян Верих и Иржи Восковец, творили през 30-те години. Двамата са написали много пиеси - ревюта, шоу ревюта с песни. След немската окупация двамата сътворяват силно политически остри произведения с много импровизации.

Радой Ралин успява да внесе в България плочи с кабаретни изпълнения, скечове и политическа сатира, което си е жива идеологическа диверсия.

Нещо повече - Радой започва “да навива” колегите си от в. “Стършел”, издание на ЦК на БКП, да започнат да правят театрални спектакли в кабаретен дух, където да звучи и анатемосаният от цензурата джаз. По това време още го няма Сатиричния театър. Той ще се роди през 1957 г.

Така през октомври 1952 г. започва създаването на Сатиричен театър “Стършел” по подобие на театъра на Верих и Восковец в Прага. В началото Радой има само двама привърженици - колегите Борис Априлов - Ахото и Захари Петров - Харкин. Обикалят няколко театъра, включително и Народния. Навсякъде им казват да напишат репертоар и

ако им се хареса,

може и да го играят

Търсят помощ от студентите във ВИТИЗ. Те помежду се знаели кой има чувство за хумор. Започват да подготвят репертоара за бъдещия Стършелов театрален спектакъл, който кръщават “Импровизации”.

Постепенно Радой Ралин успява да привлече в заверата писателите Валери Петров, Христо Ганев, Петър Незнакомов и др., актьорите Нейчо Попов, Лео Конфорти и младите тогава Ицко Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Кисимов и др. С тях работи големият актьор Константин Кисимов.

Художникът Илия Бешков не само е автор на декорите, но и активно участва в режисирането на актьорите.

Джаз оркестърът е на блестящия цигулар Александър Николов - Сашо Сладура, който скоро ще намери смъртта си в концлагера в Белене. Художествен ръководител е проф. Стефан Сърчаджиев, преподавател във ВИТИЗ. Той е учил в Париж. Модерен и темпераментен, има склонност към вариететното и

веселото, което

люлее публиката

в смях и настроение

Драматизират немски фейлетон, печатан във в. “Стършел”, а Нейчо Попов го разработва фантастично. Преработват и стари свои фейлетони. Като например за снабдителя, който пълни склада с всевъзможни стоки, за да се запасява. Увлечен, купува 50 000 календара. Нека да има за десет години, обяснявал той.

Репетират фейлетона “Къщен лъв” на Петър Незнакомов. Захари Петров и Борис Априлов се залавят с големия скеч “Мисия в Европа” за спешните усилия на Риджуей, министър на САЩ, в Италия, Франция, Германия и Турция.

Христо Ганев и Валери Петров колективно написват 4-5 много свежи миниатюри. Самият Радой Ралин участва с две пародии. Така с общи усилия поналучкват стила на бъдещия сатиричен театър.

Валери Петров предлага той и Радой Ралин да напишат марш на спектакъла. Свити зад едно бюро, след десетина минути двамата са готови. Музиката написва Атанас Бояджиев, химна изпява Ицко Финци, най-младият тогава студент на ВИТИЗ.

Кой там твърди,

че в нашите среди

хуморът се бил привършил?

С първата пиеса

своята завеса

вдига театърът

“Стършел”.

Кой си ти там,

печален и сам?

Чуваш ли нашата песен?

Здраве желаем,

другари от всички страни!

Здраве жИлаем,

тъй както си знаем...

Премиерата на “Импровизации” е насрочена за 6 март 1953 г.в Профсъюзния дом на културата “Георги Димитров”.

Тя обаче се отлага

с три дни заради

смъртта на Сталин

Първото представление е посрещнато с невиждан интерес. Вестниците публикуват положителни отзиви. Доволни са и артистите, и музикантите - вече има приходи и могат да получат хонорари.

Играят по две и дори по три представления дневно. Артистите лудеят, импровизират, вкарват свои актуални за времето реплики в диалозите. Публиката се залива от смях.

Преди всяко представление канят Вълко Червенков - генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на България, да дойде да гледа спектакъла.

Вместо той да дойде, привикват редколегията на “Стършел” в Политбюро на ЦК на БКП. Срещата ръководи Георги Чанков, секретар на ЦК по идеологията и зам. министър-председател.

Министърът на културата Рубен Аврамов започва да хули спектакъла. Не било задача на вестника да прави свой театър. Било минало времето на самодейните колективи. Сега си има държава - наша, социалистическа...

Радой Ралин става да възрази по казаното и в това време

Георги Чанков

извиква: “Марш!”

На излизане Радой казва: “И все пак рано или късно Сатиричен театър ще стане дело, ще се осъществи...".

И позна!

От срещата Радой отива направо при артистите в профсююзния дом и казва: “Другари, това беше последното представление на “Импровизации”.

Според сина му Кин семейният разказ на баща му за този епизод от живота му завършва с признанието, че на излизане от скандалната среща той изрича епиграмата:

Докога над страната

ни бащина

ще вилнее тази страшна

простащина?