Едва ли някой очакваше това завръщане в политиката — или може би то беше напълно предвидимо, в зависимост от гледната Ви точка — но ето ни отново, изправени пред добре познат американски кръстопът. Прогресивните гласове говорят за нуждата от имиграция и подчертават нейните ползи. Консервативните среди пък публикуват клипове в интернет, показващи големи групи хора, които просто преминават южната граница. В ерата на изкуствения интелект разграничаването между истина и манипулация често става почти невъзможно. Резултатът? Всеки захвърля факти, които не потвърждават предварителната му позиция — и останалото просто не съществува за него. В следващите редове ще оставим шумотевицата зад гърба си. Ще Ви представим обективен и ясен поглед към това, какво всъщност се случи по време на първия мандат на Доналд Тръмп и какво самият той твърди, че ще направи, ако отново влезе в Белия дом.

Силата на заповедите

Когато Доналд Тръмп беше 45-ият президент на Съединените щати, той използва президентски укази, за да затвори границите за редица страни с преобладаващо мюсюлманско население. Решението му беше общо, без изключения, и това доведе до сериозен хаос по летищата, правна несигурност и тревога сред засегнатите общности. И все пак – той не отстъпи. Въпреки бурната обществена реакция и множеството критики, политиката беше приложена. Какво следва да извлечем от това? Най-малкото – че Тръмп е политик, който стои зад думите си и е склонен да действа решително, дори когато мерките му са оспорвани или поляризиращи. Без значение дали сте гласували за него като 47-и президент – или категорично не сте – важно е да си припомним едно: той обикновено изпълнява обещанията си. Темата за имиграцията ще продължи да разделя обществото, това е ясно. Но това не означава, че всяка негова позиция трябва автоматично да бъде отхвърлена като пропаганда или лъжа. Вече е заявил, че ще се заеме с този въпрос директно и без заобикалки. А ако се върне в Овалния кабинет, можем спокойно да очакваме – и то още в първите дни от мандата му – реални стъпки в тази посока.

Смело число, което все така не е доказано

Никой не може да даде еднозначен отговор на въпроса колко незаконни преминавания на границата са се случили по време на мандата на Джо Байдън — и самият този факт вече е притеснителен. Но нека бъдем честни: подобна неяснота не е нещо ново. В политиката числата често се използват като оръжие, а не като истина — хвърлят се противоречиви данни, за да се печели в по-голямата битка срещу опонента. Това, което прави ситуацията различна сега, е конкретиката на подхода, изразена от Тръмп и неговия съюзник Джей Ди Ванс. Те не говорят в абстракции, а обявиха ясна отправна точка: да се започне с първия един милион души, преминали незаконно границата. Оттам нататък — стъпка по стъпка. Посланието е категорично: всякакви разговори за амнистия или граждански права ще бъдат прекратени. Вместо това, темата ще бъде върната — както те я разбират — обратно отвъд границата. Как точно ще се осъществи това, остава да видим. Но самият факт, че се задава конкретна численост, подсказва едно: намерението е действията да бъдат бързи и твърди. Тръмп остава, по своята същност, патриотично настроен бизнесмен. Той е убеден, че това, което прави, е в интерес на страната, която обича. А опитът му да изгради гранична стена — и реалният напредък от стотици мили изградена инфраструктура — говори повече от всякакви лозунги: когато реши нещо, обикновено го довежда докрай

Влиянието върху икономиката

В Тексас темата за имиграцията не е просто политически дебат — тя е въпрос с директно отражение върху икономиката на целия щат. Мнозина вече се питат как предложеният от Доналд Тръмп курс ще се отрази на местния бизнес, работните места и пазара на труда като цяло. Тръмп обича да повтаря — на всеки, който е склонен да слуша — че по негово време САЩ са преживели най-силната икономика в световната история. Дали това е преувеличено, може да се спори, но едно е сигурно: самият той вярва в това. Пандемията от COVID-19 му попречи да доведе първия си мандат докрай така, както го беше замислил. Какво би се случило, ако светът не беше сполетян от кризата? Никой не може да каже със сигурност. Но сега изглежда, че ще получим възможност да видим какво ще направи при втори опит. Страстта му към бизнес логиката и влечението към икономически мита сочат към един президент, който възприема ролята си не просто като политическа, а като управленска — сякаш Америка е най-голямото предприятие в света и той е начело.

Затова и желанието му да намали драстично броя на незаконните имигранти не идва с цената на жертви в икономиката — поне в неговата визия. Тук обаче изниква логичният въпрос: как ще се съчетае строг контрол върху границите с нуждите на икономиката, особено в сектори, които традиционно разчитат на евтина работна ръка? Прогресивни икономисти и политици често подчертават, че именно имигрантите запълват нископлатените, физически тежки позиции — тези, които много американци избягват. Това не е просто теза без основание — тя е валидна и в европейския дебат по темата. И все пак, ако погледнем от перспективата на Тръмп, тези аргументи няма да му повлияят особено. За него решението е друго: връщане на производствени и висококвалифицирани работни места обратно в страната. Не просто пълнене на дефицити, а възстановяване на икономическа независимост. Той настоява, че американският работник не трябва да бъде подбиван с евтини стоки и заплати от Китай, Бразилия или Мексико.

Законната имиграция като инструмент за растеж

Имиграцията е една от онези теми, които никога не се побират в ясна рамка. Сложна, емоционално натоварена и почти невъзможна за еднозначно решение. За разлика от това да откриете кой филм води в IMDB, кое видео е популярно в TikTok, или кои са най-новите бонуси без депозит — тук няма бързи отговори. Защото залозите са далеч по-високи, а променливите – твърде много. Два фактора обаче се открояват като решаващи: как обществото възприема проблема и дали бизнесът има доверие в средата. Екипът на Тръмп уверено заявява, че ще върне милиарди долари индустриално производство обратно в Америка чрез мита и икономически стимули. Но подчертава и нещо друго — имиграцията е част от уравнението. Не става дума за пълна изолация, а за целенасочен приток на квалифицирани кадри, преминаващи през проверена и подредена система. Именно те ще движат индустриалната експанзия, която се планира. В същото време, не бива да се подценява и въздействието на самото усещане за контрол — или липсата му. Дори и при стабилна статистика, ако инвеститорите смятат, че даден щат губи контрол над реда и законността, те просто ще се изтеглят. А това, според логиката на Тръмп, е икономически риск, който страната не може да си позволи.

Нашето виждане

Америка е изправена на ръба на нещо решаващо — след избори, в които сблъсъкът не беше само между политики, а и между характери. Риториката често преминаваше границата на личните нападки, а атмосферата беше нажежена. Само четири години по-рано станахме свидетели на един хаотичен преход на власт, който показа колко уязвима може да бъде една демокрация, когато резултатите от изборите се поставят под съмнение. Следващите четири години ще бъдат критични, но и изпълнени с възможности. Ако успеем да се обединим около идеята за по-силна и устойчива нация, ще сме направили крачка не просто напред — а заедно.