• Сега азиатският приятел на 77-годишния Геров е уважаван доцент във Виетнамската академия на науките
• Сред вълнуващите познанства на бившия учител по български в Пазарджик е и това с британската актриса Джорджина Хейл, любимата на Милен Пенев

Филип Геров е на 77 години, бивш учител по български език и литература в Пазарджик. Живее с ритъма на града, активен общественик е и пази спомени от запознанства и приятелства с родни и чужди знаменитости.

Едно от любопитните му преживявания е, че след 45 години откри своя състудент Ле Чунг Зунг от Виетнам, с когото са

делили една стая в студентското общежитие в София

"Живяхме заедно 2-3 години до 1970-а в общежитието на 4-и километър. Аз учех "Българска филология", а той - "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Много интелигентно момче, говореше твърде добре български език", разказва пред "24 часа" Филип Геров.

Че съдбата си знае работата, се убедил, когато 8 г. след завършване на университета открил Ле в родината му.  

"През април 1978 г. заминах в състава на делегация с цел побратимяване с провинция Тхай Бин във Виетнам. Като тръгвахме, се шегувах дали няма да го срещна. В азиатската страна тогава населението беше около 50 милиона души. Слизаме на летището, аз съм още горе на стълбичката на самолета и поглеждам надолу, а там - нашият човек. Извикали го да превежда на гостите българи. Изумлението беше много голямо, направо шокиращо", разказва Филип.

От вълнение Ле Чунг Зунг се разплакал

А хората около тях се питали дали наистина се познават отпреди това. Защото да откриеш състудент в 50-милионна държава, е наистина шокиращо.

Докато Филип гостувал във Виетнам, Ле Чунг Зунг, който живеел в Ханой,

довел приятелката си на велосипед и го попитал
дали я одобрява

След време му пратил снимки от сватбата им.
"Разказваше ми, че известно време се занимавал с фотография, но по-късно направил кариера и станал доцент във Виетнамската академия на науките", спомня си учителят.  

И така, минали години и двамата приятели изгубили контактите помежду си, докато един ден във фейсбук изведнъж се появила покана за приятелство. От Виетнам.

"Видях, че е той. И започнахме да си пишем. Информираше ме за събитията, които се случват във Виетнам. И по време на COVID - също", казва пенсионираният учител.

Зунг също е създал семейство. Имал две дъщери. Едната учела дизайн в Италия. Ле Чунг Зунг идвал няколко пъти в България на научни конференции и гостувал на своя приятел от студентските години в Пазарджик.

Филип го завел в Регионалния исторически музей, в къщата музей на Станислав Доспевски, в къщата на Константин Величков, в Етнографския музей. Отскочили и до Родопите - до летовището "Свети Константин" над Пещера. Много му харесала променената България.

Филип Геров си спомня една куриозна случка от пребиваването си във Виетнам.

"В едно село ми казаха да предам поздрави на Стефан Данаилов - тогава там даваха "На всеки
километър"

И аз ги попитах откъде го познават, а те ми отговориха - "От филма". Няколко години по-късно срещнах Ламбо в Пазарджик и му предадох поздравите от далечните виетнамски приятели.

"С много интересни хора - у нас и по света, се е срещало нашето семейство, но никога няма да забравим две имена - на Мерсия Макдермот, голямата българолюбка, и на британската филмова, телевизионна и сценична актриса Джорджина Хейл, на които се възхищавахме преди повече от 40 г.", продължава разказа си Филип.  

"Сега отварям дума за Джорджина, чиято голяма
любов е незаменимият Милен Пенев

- роден на 13 април 1943-а, любимец на художника Златю Бояджиев, една от звездите в "Козият рог", първият актьор, изиграл Христо Ботев, превъплътил се в много десетки роли в киното и театрите в София, Пловдив, Пазарджик.

Умира при неизяснени обстоятелства скоро след като го уволнили от театъра в нашия град - на 31 декември 1991 г. (На 28 декември 1991 в тежко състояние е откаран в болница и е в кома няколко дни. След като умира, е кремиран. Погребан е до майка си в гробищния парк на варненския кв. "Аспарухово".)

Версиите за смъртта му са различни, защото никой със сигурност не знае какво се е случило. Едната е, че след като е гостувал на своя позната, излизайки от дома , на депресирания, дълбоко разочарован, унизен актьор и режисьор му е прилошало. Минаващи полицаи го взели за много пиян и не извикали "Бърза помощ". Има и други версии.

С него актрисата се запознава по време на Седмицата на английския филм в София - през 1978-а.

Тогава пламва любовта между двамата големи,

вече достатъчно известни в страните си.
По същото време се запознахме с нея и ние.

Споделяше ни доста неща, но няма как да забравя нейните думи пред жена ми: "Милен е най-чаровният артист, който съм срещала - мъжът на живота ми".
Оттогава много вода изтече - него го няма, но тя беше тук за трети път, за да мине по стъпките на любимия - в София, Пазарджик и Пловдив, срещайки се с верните му приятели Хари Харалампиев, Петър Райжеков, Стефан Попов.

"Няколко пъти, за да почувства духа на Милен, обходи Пазарджишкия и Пловдивския театър - сцените, репетиционните", разказва Филип Геров.

Той пази топли спомени за поета Иван Динков.

"Познаваше ме от бебе, защото като ученик е живял на квартира у баба и дядо.

С Иван Гарелов, по-голям с 4 г. от мен, имахме общо детство –

живеехме в един квартал. Както и с Георги Кадурин, с когото живеехме в съседни входове на бул. "България" в Пазарджик, и сега често се чуваме.

Сред приятелите ми са и Янина Кашева, Димитър Марин, Владимир Зарев, проф. Владко Мурдаров, последните двама са мои състуденти от Софийския университет", допълва Филип Геров.