Мисля за хората, които наистина виждат в еврото опасност - дали защото са станали жертва на пропаганда, милеят за българското или по търговски причини, няма значение.

Може ли да променим мнението им?

Това е част от много по-голямата тема - можем ли поне да водим нормален разговор, ако не можем да се обединяваме около важни за нацията теми? Защото демокрацията умира, когато общественият диалог се счупи.

В много груби краски, светът се развива скокообразно след Втората световна война. Ако хилядолетия икономическият растеж е бил 0-1 %, то средният растеж в този период е ...4% (!). Населението на земята е било около 2.5 млрд души през 1945 г. Днес, 80 години по-късно е 8 млрд - над три пъти повече. Науката и прогресът извадиха от крайна бедност и преобразиха живота на милиарди хора.

Така обаче неимоверно нараснаха предизвикателствата за постигане на ново равновесие: демография, климат, ограничени ресурси, ядрено оръжие, дезинформацията, изкуствения интелект.

Как това рефлектира върху политиката?

Прогресивната и либералната част от спектъра търси решения в постиженията на науката и поставя рамка, в която успяват тези, които са най-ученолюбиви и предприемчиви. Чрез разширяване на достъпа до образование и засилване на регулациите/правилата се търси решение на въпроса максимално голям брой хора да се справят с динамично променящата се обществена среда. Рискуват обаче да залитнат в крайности като политики на огромно преразпределение и идентичности.

Но въпреки тези политики - динамиката е толкова голяма, че все повече хора изостават в този процес и търсят спасение в образци, модели и сравнения с миналото. Постоянно увеличаващият се брой на тези хора -заради провал на регулациите, достъпа до образование, политиките на включване и мощната дезинформация в социалните мрежи - ражда електорат за демагози, които обещават лесни решения чрез връщане в миналото. Проблемите на човечеството се представят като "левичарски фантазии" и "заговор на елитите". И така решения на проблемите като зелени политики, ваксини или приобщаване на мигрантите се посочват като корени на Злото.

Неспособността на класическите консервативни партии да адаптират своята философия към новото време ги принуди да прегърнат наративите на лесните обяснения и виновните елити - за да поддържат своята политическа тежест. С много малки изключения - като Мелони в Италия - много от тях или залитнаха към крайнодесния спектър, или загубиха политическа тежест.

Как се вписва приемане на еврото в програмата на една крайнодясна партия като Възраждане?

Забележете трите опорни колони на пропагандата:

(1) внос на инфлация от Европа (от по-високи цени и "закръгляне")

(2) износ на национално богатство за Европа (спасяваме фалирали държави)

(3) загуба на суверенитет (монетарна политика, парична единица и бюджетна автономия)

На практика, всички те са отказ от адаптация на България към бързите промени в света - като зоват за запазване на статуквото без отчитане на цената: валутния борд.

Извършва се Гранд спекулация със страховете на хората от промяна. Защото:

(1) Инфлацията не зависи от валутата при фиксиран курс

(2) България няма да спасява никого по същия начин, както никой не ви търси да спасявате клиент на банката, в която ви е депозита.

(3) Валутният борд ни е лишил от монетарна политика; валутата ни е само номинална, вързана за чужда; а сме длъжни да спазваме така или иначе фискална дисциплина. На практика от нулево започваме да вземаме участие в политиката на валутата, за която сме се вързали.

Парадоксално, ако бяхме нормална демокрация - с тази популистка политика Възраждане можеше да спечели изборите и наистина да спре България към Европа. Но благодарение на факта, че контролният пакет в нашата политика не подлежи на избори - това няма да се случи. Шансът на България е, че има съвпадение на националния и частния интерес на контрольорите.

За да не се разчита на случайността обаче, не само България, а и Европа трябва да работи за нов консерватизъм, който да намери златната среда между прогресивните идеи и популистките тежнения - на основата на ценностите на гръцко-римско-християнската цивилизация.

Без демократична десница - демокрацията ще продължи своя упадък.

От Фейсбук.