Още акценти от интервюто:

• Усещам, че зад камера мога да съм по-полезен и да правя смислени неща, казва известният артист
• Най-лошото нещо в изкуството е да се дават обещания
• Иска ми се да направя класически криминален филм в стилистиката на филм ноар
• Смисълът на изкуството е във въпроса защо разказваш тази история

- Казвали сте, че за “Под прикритие” сте готов да поемете голямо натоварване. Изисква ли се такова от вас, след като отново тръгнаха снимките на новия сезон, г-н Вълев?

- “Под прикритие” е изключително важен, смислен социален проект и съвсем нормално е с него да идват много тежести и отговорности. Не само аз, всички поемаме натоварване покрай сериала.

- Вече стана ясно, че в новия сезон основните герои - Джаро, Куката, Иво Андонов, се запазват. Появяват ли се нови имена от българското кино освен Юлиан Вергов, когото вече видяхме в роля на снимачната площадка?

- Много бих искал да споделя информация с вашите читатели, но нямам право. Единственото, което мога да кажа, е, че снимките стартираха, снимаме почти денонощно. А за всяка една официална информация, свързана с “Под прикритие”, отговаря БНТ, защото това е неин проект. Пък и нека запазим все пак интереса на зрителите и да не разказваме филма предварително.

- Все така ли е шеметен, интригуващ, какъвто го помнят зрителите от предишните епизоди?

- Искрено се надявам зрителите да останат доволни, че сериалът се завръща. Оценка не мога да дам, ще я дадат те. Най-лошото нещо в изкуството е да се дават обещания. От нас като хора на изкуството се иска да работим усилено, смирено и да чакаме кореспонденцията със зрителите.

- Какъв е Куката - все така строг, но справедлив?

- Ще кажа само, че е част от палитрата от герои в “Под прикритие” и си е там.

- Кой се играе по-лесно - Красавеца от “Граница” или Куката от “Под прикритие”?

- Минаха повече от 30 години от заснеманато на “Граница” и спомените ми около снимките вече избледняха. Но ако трябва да сме честни, някак си в киното е по-трудно. Аз самият съм привърженик на киното, тъй като то е изкуство, а сериалът е формат. В киното има начало, среда и край, в сериала е начало, среда и може и безкрай. Киното е синтезирано изкуство и отговорността е голяма - нямаш 12 серии да разказваш, трябва да се вместиш в рамките на час и половина-два. В никакъв случай не казвам, че процесът на правене на един сериал е лесен, напротив - понякога е много труден, изтощителен, но някак си аз самият съм old school (от англ. - старомоден) вече и съм възпитан по определен начин, в който поставям киното на първо място, след него е всичко останало.

Другото, което ми харесва в киното, е, че една група хора са се събрали на едно място и заедно споделят емоцията от една вълнуваща, красива история, разказана от екрана. При сериала това го няма.

- Доколко се припокривате в реалния живот с образа ви от “Под прикритие”? Казвали сте, че огромна част от характера ви е вградена в Росен Гацов и подсъзнателно се опитвате да мислите като него. Чувствате ли се обсебен от Куката?

- Че аз да не съм убиец? (Смее се.) Това е двустранен процес, симбиоза. От една страна, е характерът на Росен Гацов, който аз търся да намеря в редовете, които са написали сценаристите. В същото време се опитвам черти от характера на Мариан Вълев да ги предам на Росен Гацов, за да може този образ да стане жив, пластичен и максимално реалистичен.

- Трудно ли се излиза от образа на Куката?

- Не е лесно. Все пак ще снимаме 5-6 месеца и по-голямата част от това време аз не съм аз, опитвайки се да изиграя този образ. Така че малко или много тази емоциална умора ми натежава и после ти трябва известно време да откъснеш всичко от себе си, което си правил, и да заживееш нормалния си живот. При актьорите има малко шизофрения - живеят два живота.

- Споделяте ли схващането, че по принцип отрицателните герои са по-симпатични на зрителите?

- Очевидно има нещо такова. Мери Шели, авторката на “Доктор Джекил и мистър Хайд”, има много интересно обяснение защо зрителите харесват отрицателните герои. Общо взето, положителните герои са добрите, успяват да преодолеят различни препятствия в живота, докато отрицателните имат дълбоко в себе си емоционални, духовни, физически рани от детството, които са ги направили такива, каквито са в момента. И някак си зрителят подсъзнателно се идентифицира с тях, че и с него може да се случи такова нещо. Като говорим за зрителски симпатии обаче, говорим за добре написаните, добре изиграните отрицателни герои.

- Снимали сте се в доста филми. Лесно ли се излиза от образа на лошото момче като например във филма “Животински бесове”, където играете преподавател по финанси, който после става борсов играч?

- Само да уточня, че “Животински бесове” го преименуваха и сега се казва “Спекуланти”. Аз съм актьор и работя с текст. Искам - не искам, моят герой изрича тези думи от текста, който ми е даден. Така че аз не деля на добри и лоши героите, просто се стремя да направя характерите им правдоподобни, автентични, независимо дали ще играя полицай, или бандит. Аз не разсъждавам като зрител. Все пак като актьор съм част от процеса на правене на киното. Затова не мога да давам отговори на въпросите, мога да ги задавам. Зрителят е този, който си отговаря, което е част от общуването между него и автора.

Но общо взето, пренастройването от един образ в друг е трудно. Хората, които се занимават с кино, знаят за какво става въпрос. Зрителите ни виждат за час-два на екрана или в 12 серии, но зад тях се крият много месеци или години работа. Едната минута за нас на екрана понякога е 2-3 дни усилен труд.

- Със Захари Бахаров играехте в сръбския екшън “Южен вятър”. Като в тандем в “Под прикритие” преди това по-лесно ли ви беше в тази продукция на западните ни съседи?

- Захари е изключителен професионалист и актьор. Лесно ми е да играя с него. От моя страна, а - надявам се и от негова - винаги съм усещал щедрост, подкрепа, любов към професията.

- Имали ли сте покани за други чужди продукции?

- Преди 3 години последно играх като актьор в “Южен вятър” и си казах: “Спирам”. Искаше ми се да се посветя на работа зад камерата - като режисура, сценарии. Някак си на тези години усещам, че мога да съм много по-полезен да правя смислени неща с послания и без да съм актьор.

- Но сега пак сте Куката.

- Сега играя, защого не мога да откажа на “Под прикритие”. Да речем, че работата ми в момента като актьор е компромис. Е, ако в даден момент се появи роля във филм (едва ли сериал) с ясна идея, послание или значима история, не бих отказал. Но на този етап, честно казано, предпочитам да съм зад камера и там се чувствам най-добре.

- Това означава ли, че след края на снимките на този сезон на “Под прикритие” слагате край на актьорската си кариера?

- Мисля, че ви отговорих.

- Изхождайки от филма “Лошо момиче”, който е вашият режисьорски дебют, още ли мислите, че 20-годишните са объркани, самотни, изгубени?

- Да, голяма част от тях. За съжаление сме свидетели на подобни истории около нас за несбъднатите мечти на родителите, свързани със спорт, изкуство, които искат да ги осъществят чрез децата си.

- Като режисьор или сценарист в каква област на човешката психика бихте задълбали?

- Много зависи от жанровата определеност на киноразказа. Странно или не, но аз никога досега не съм правил криминален филм. Много би ми се искало да направя такъв тип класическа лента в стилистиката на филм ноар. Може би ще се опитам, както и на спортна тематика, драма. Имам някои идеи. Но какъвто и да е жанрът, би ми се искало да разказвам честно различни човешки съдби, в които хората могат да се припознаят.

Най-важното е филмът да има послание. Какво и как ще го направя, е вторичен въпрос. Важният въпрос е защо разказваш тази история. Това е смисълът на правенето на изкуство - не просто да снимаме поредният филм или да изиграем поредната роля. Защо го правим, е това, което винаги ме е вълнувало. И затова трудно мога да убедя сам себе си и да започна да пиша или снимам.

- Кой е вашият актьор кумир?

- Много са и ще пропусна някого. Ал Пачино, Робърт де Ниро, Шон Пен, Джак Никълсън, Джо Пеши, има и прекрасни млади актьори.

- А любими режисьори?

- Били Уайлдър, Джон Шлезинджър от по-старото поколение, Стенли Кубрик, Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Бертолучи, Трюфо...

- Американско или европейско кино?

- Винаги европейско.

- Как така се озовахте в НАТФИЗ, след като преди това са ви приели право в Софийския университет, а сте мечтали и да ставате археолог?

- Бях много объркан, след като ме приеха право. Казах си: “Как ще уча 5 години закони? Бягай, Мариане, бягай” и се озовах в НАТФИЗ. Кандидатствах на шега и ме приеха.

- Явно сте били артистична натура, щом сте се насочили към НАТФИЗ.

- Не, просто обичах киното. Гледах много филми и исках да стана част от тази магия.

- А какво става с другата магия, наречена “Ливърпул”, не сте ѝ изневерили, нали?

- Никога. От 5-6-годишен имам спомени от футбола. Тогава играеха Кевин Кийгън, Алан Хансен, Кени Далглиш и много други звездни имена. Естествено, едно дете харесва победителите. После имаше много дълъг период, в който не бяхме победители, но любовта към отбора остана.

- Кога усетихте, че сте станали звезда в киното?

- Думата “звезда” я изключвам. Разбрах, че има нещо, в Театър 199, където играех от 1994 до 1999 г. Усетих го чрез хората, които идваха и ме чакаха след постановки. През това време беше излязъл и “Граница”, а нямаше много български филми тогава. Беше гледан от 1,5-2 милиона зрители. По-късно дойде и “Под прикритие”, а телевизията ти дава директна популярност.

- Преди време имахте покана за участие във “ВИП Брадър”. Сега бихте ли приели?

- Не. Моята професия е да изпълнявам роли. Няма да се чувствам комфортно, ако в този формат изляза пред камерата с моите.

- За 4-и път сте в Свети Влас за филмовия фестивал, който е от 2 до 6 юли. Вече стана традиция на него да бъдат показвани най-добрите български филми от изминалата година. Как станахте част от създателите му?

- Този фестивал сме го мечтали отпреди 15-20 години с идеята да бъде полезен за българските зрители и автори в киното, като изиграем ролята на събирачи. Вдъхновението ни дойде от средиземноморските фестивали в Кан и Венеция, а Свети Влас ни се видя много подходящо място. Така преди 4 години бе създаден “Свети Влас филм фест” и покрай него се роди и дружбата ми с “Диневи груп” и по-конкретно с Динко и Данчо Диневи и Даниела Динева. Още по време на снимките на “Под прикритие” преди това срещнахме голяма подкрепа от братя Диневи и именно в Свети Влас се родиха и едни от най-смислените сцени в сериала.

CV:

Талантът и артистичната му харизма правят Мариан Вълев един от най-разпознаваемите актьори у нас. Той е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Енчо Халачев през 1993 г.

Кариерата му започва в театъра, но славата му идва с филма "Граница", а голямата популярност - с ролята на Куката в сериала на БНТ "Под прикритие". Играе в "Лов на дребни хищници", "Кецове", в сериала "Есента на демона" и др. Сценарист и режисьор е на филмите "Лошо момиче" и "Чалга".