Добромир Бориславов: Абсолютно невъзможно е черният леопард да е преплувал Дунава
Много по-голям е шансът стопанинът, от когото е избягало дивото животно, да е успял тихо да си го прибере. Или просто да се е скрило добре - достатъчно интелигентно е да го направи, казва в интервю директорът на Софийската зоологическа градина
- Г-н Бориславов, появиха се твърдения, че пантерата е стигнала до Румъния. Възможно ли е това?
- Абсолютно невъзможно е. Много сюрреалистичен е шансът такава дива котка да премине река като Дунав. Вероятно заради еуфорията, която се създаде с това животно в медиите и социалните мрежи, някой е решил да потърси минутка слава, като попадне в новините.
Все повече се появяват мнения на професионалисти, като проф. Диана Златанова - изтъкнат преподавател от Биологическия факултет на Софийския университет, която, освен че дълго е работила в зоологическата градина, отдавна изследва поведението на дивите котки. Тя изрази становище, че шансът това животно да е избягало от някой, който го е гледал неоторизирано и той да е успял да си го прибере, е много по-голям, отколкото в момента то да продължава да се скита някъде. Освен видеото, от което всички разбрахме за случката, няма никакви други свидетели или доказателства. Според проф. Златанова стъпките, за които се говореше, категорично не са на голяма котка - леопард или пума. Лошото е, че наистина се създава психоза, защото хората, които работим с тези котки и с такъв тип опасни животни, знаем какъв голям риск и каква опасност представлява това и такова животно не трябва да се разхожда на свобода.
- Разкажете повече за този вид големи котки - как живеят, как ловуват?
- Те са най-пъргавите от хищните котки - тигри, лъвове, ягуари. Ловуват основно на земята, но и се катерят по дърветата. За разлика от ягуарите, които обожават да ловуват във водни басейни, леопардите не влизат във вода. Това елиминира версията животното да се е опитало да пресече река с мащаб като Дунав. Това са нощно активни животни, ловуват винаги от засада. Прикриват се, заради окраската се сливат с околната среда, дебнат до последно и винаги атакуват в гръб.
Обикновено жертвата
не разбира,
че е дебната.
Изключително
опасен хищник,
в повечето случаи грешка няма.
При такова животно, гледано в неподходящи условия, хранено от хора, познаващо техните миризми, инстинктите за улавяне на храна му се притъпяват.
Затова споделям мнението на проф. Златанова, че ако животното не е уплашено и няма някакъв стрес фактор, който да го притеснява, ако не намери храна, по-скоро би потърсило вариант да се върне там, където е свикнало да я получава. Затова версията, че може отдавна да е прибрано от хората, които са го изпуснали, е много вероятна. Но не изключвам и вероятността да се е скрило, защото тези животни са изключително интелигентни, усещат заплахата и когато видят, че има сериозно присъствие - човешко или техника, търсят вариант да се дислоцират. Така че рисковете си съществуват, ако то е още в природата. Силно се надявам, дори някой да го гледа противозаконно, да се стигне до първоизточника, защото е крайно време в България тази порочна практика да приключи просто защото е опасно.
- Софийският зоопарк има най-голямата колекция големи котки у нас. Някой от Шумен търсил ли ви е за помощ за залавянето на това животно?
- Не, обадиха се само от специализираното звено към Главна дирекция “Национална полиция” за противодействие на престъпленията срещу природата и дивите животни. Те се свързаха с нас за консултации какви са най-ефективните методи за залавяне на такъв тип животни. Предоставихме консултантска помощ още преди да започне акцията по издирване.
- Казахте, че тези животни са изключително интелигентни. Могат ли изобщо да бъдат хванати чрез капани?
- Всички зоопаркове имат протоколи за реакция в случай на бягства и те изискват в такива ситуации животното да бъде упоено. Упойка се използва и при различни ветеринарномедицински манипулации. Когато се изстреля стреличката с упойващото вещество, животното усеща болка и тръгва да бяга. Но в зоопарковете упояването се случва в защитена среда - или в клетката, или в зона, която животното обитава, и не може да избяга.
В отворена среда като горска местност, ако бъде уцелено със стреличка, то ще избяга в неизвестна посока, докато не му подейства упойката. В такава ситуация няма гаранции, че то няма да се скрие някъде и
докато бъде
намерено, упойката
ще е спряла
да действа и
то отново
ще е избягало
Затова в открита местност е много трудно да бъде упоено такова животно. За съжаление, е по-голяма вероятността да се стигне до другия вариант, на който ние не сме привърженици, но с оглед рисковете за хората може да се стигне до това.
- Тоест животното да бъде убито.
- Да, няма друг вариант. Дори да го отстреляш със стреличка, може да го изпуснеш и после дълго да няма възможност да го намериш. Затова, ако се стигне до откриването му в тази местност, вероятно хората, ръководещи операцията, за да елиминират риска, ще прибегнат до този вариант, който ще гарантира, че няма как да го изпуснат повече.
- Софийският зоопарк е и спасителен център. Често поемате грижата за конфискувани животни. Как е възможно такова животно да бъде внесено у нас - без някой да забележи, да живее в частен дом, без съседи или някой друг да го е видял?
- Със сигурност има хора, които са знаели, но са пропуснали да направят каквото е необходимо. За съжаление, международен трафик на диви екзотични животни съществува. България не е изключение и зоопарковете като Софийския, които са членове на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите (ЕАЗА), се борят с този незаконен трафик за попълване на частни колекции. Има международна конвенция, подписана от над 170 държави, която регулира търговията с такива ценни и застрашени видове.
Абсолютно забранено е да се търгува с големи котки и маймуни. Както вече казах, България има специализирано звено, което се опитва да проследява трафиканти, клиентите им, да търси кой, кога, защо и как. Хората трябва да знаят, че при съмнение за лица, които отглеждат такива екзотични видове, могат да подадат сигнал на 112 и има кой да се занимава с този сигнал и да се провери. Има начин да се противодейства и ние сме подпомагали дейността на това звено при различни случаи. Моят апел е към хората - не бива да подминаваме такива неща, особено когато това крие рискове за здравето и живота. Но може ли да си представите човек, какъвто и да е той, да е изпуснал това животно, да знае какъв е рискът от това за хората и по никакъв начин да не излезе и да съдейства. Това е изключително безотговорно.
- Явно може.
- За съжаление, но
като общество сме длъжни
не да правим клипчета и
да ги пускаме в интернет,
а да подадем сигнал,
защото България има институции и закони. Не бива да подминаваме проблемите и да казваме: “Това не е моя работа”. Трябва да сме по-отговорни и активни, защото, когато обществото е по-сплотено, такива ситуации се решават по-бързо и по-лесно.
- Имате ли представа колко струва на черния пазар такова животно - от вида на големите котки?
- Не. Не сме се сблъсквали с трафиканти, но съм чел, че
цената варира в зависимост
от размера и вида на
животното и стига
десетки хиляди евро
- Ако все пак някой срещне тази голяма котка, какъв съвет бихте дали - какво да прави?
- За разлика от срещите с мечки в дивата природа, при които пляскането с ръце, свиренето с уста, викането ще ги изплаши, при този тип дива котка такава реакция е неправилна, защото ще привлече нейното внимание. Тя ще се скрие, но ще продължи да дебне, дори и човек да тръгне, тя ще продължи след него, докато намери подходящ момент за нападение. Затова човек трябва да спре за секунда,
да не губи зрителен контакт
с животното, защото те
нападат жертвата в гръб
и бавно да се отдалечи. Но трябва постоянно да се обръща назад и да види дали животното не го преследва. Кротко, без паника, без шум.
Даже при преходите през азиатските джунгли, в които са едни от най-опасните тигри, хората си слагат маски от задната страна на главата - все едно гърбът има лице, за да се пазят, защото тези хищни котки атакуват единствено и само когато има изненада.
- А какви грижи полагате в тези жеги за вашите животни - обитателите на Софийския зоопарк?
- Те са се поскрили заради жегите и затова съветвам посетителите да идват в зоопарка от 9,30 до 13 ч. В тези горещини мечките не могат да бъдат видени, защото мечкарникът ни има експозиционни площи само отвън. Затова нека хората да идват сутрин, когато още не е толкова топло и животните са активни. Даваме им храната навън, за да ги стимулираме да излизат, но някои видове могат да се гледат и вътре - големите котки, слоновете, носорозите, минихипопотамите и приматите. След 12 ч обаче нашите обитатели масово се прибират на хладно, включително слоновете и маймуните, които обичат слънцето.
В жегите сменяме по-често водата във външните басейни, за да може животните да си правят бани навън. Даваме им лакомства под формата на замразена храна. Опитваме се да има повече плодове и зеленчуци, които доставят повече течности в тези жеги, но и животните като хората по-трудно понасят горещините. Оставили сме малко повече зеленина във външните заграждения, особено при котките. Хората си мислят, че не косим, но всъщност правим това умишлено, за да ги стимулираме да излизат навън, но и да има къде да се прикриват.
- Адаптира ли се вече най-новият обитател на зоопарка - минихипопотамчето?
- Да, преди 2 седмици в зоопарка пристигна малък мъжки минихипопотам. В края на 2024 г. доставихме от зоопарка в Загреб женски минихипопотам Лота и сега мъжкият дойде от зоопарка в Атика.
Минихипопотамите са
едни от най-ценните
защитени видове
в международните програми и се надявам да успеем да направим двойка. Това е най-силно застрашеният африкански вид, който може да се види само в зоопарковете. Затова се надяваме тези младоци да се харесат и да имаме поколение. Мъжкият минихипопотам Майло може вече да се види в зала “Гиганти”. Майло и Лота се гледат през загражденията и се опознават. Трябва да изчакаме Майло да порасне, защото е на 1 г., а Лота е на две и половина, преди да опитаме да ги съберем.
- Очаквате ли други животни?
- В момента сме фокусирани да изпълним изискванията на ЕАЗА за подобряване на условията в съществуващите заграждения. От другата седмица започваме с реконструкция на мечкарника, защото ЕАЗА изисква да увеличим затревените площи и да намалим рововете с вода, тъй като мечокът ни Антон влиза вътре само да се топне.
Предстоят ни и подобрения на заграждението на тигрицата Шели, която почина. Трябва да изпълним изискванията, защото
кандидатстваме за получаване
на амурски тигри,
които са изключително ценен вид.
По-рано през годината пристигна меден язовец. Това е най-смелото животно, което се изправя срещу най-големите хищници, съска, фучи, шуми само и само да изплаши по-големия хищник. И вече може да се види в Софийската зоологическа градина. Освен това очакваме да се роди бебе от един африкански вид с копита, за който е характерно, че е на бели и черни ресни.
- Зебра ли?
- Да, нека само да се случи.
- А амурските тигри кога да ги очакваме?
- Надявам се, догодина. Нека първо да изпълним предписанията на ЕАЗА. Но тези усилия са част от нашата политика да отглеждаме застрашени видове. Ние сме най-големият и най-старият зоопарк на Балканите и искаме да поддържаме международния си имидж.
- А как е лъвът Славчо?
- Лъвът Славчо излезе в пенсия, защото в последните 3 г. има дисково разместване - протрузия, която го измъчи много. Решихме да не го оперираме, защото възстановяването е много сложно, а няма гаранция за подобрение и не искахме да рискуваме. Поддържаме го с обезболяващи, но състоянието му се влоши, защото направи резистентност към лекарствата.
Състоянието му е на периоди - има подобряване и влошаване, в зависимост от фактори като време, климат и др. Заради тези проблеми Славчо загуби мускулна маса и понеже е доста стар, го преместихме на място, на което няма да бъде наблюдаван от посетители и лечението му ще може да продължи на спокойствие. Ако състоянието му се подобри, децата ще може отново да му се радват.
- От години си говорим за жирафарник. Има ли напредък и ще можем ли скоро да видим жираф в София?
- Има - очакваме съвсем скоро да бъде издадено разрешението за строеж, тоест цялата проектна документация вече е готова. Това обаче не означава, че веднага ще започне да се строи - първо, защото това ще струва сериозни средства, и второ, защото трябва да се подмени топлофикационната инфраструктура до зоната, където ще се изгради целият комплекс. Това няма да е само жирафарник, а
комплекс от 1500 кв. м,
в който ще има жирафи,
зебри и носорози
Така че след издаването на разрешителното ще имаме 5 г., за да стартираме строителството. Кога ще започне то, е решение, което трябва да се вземе от ръководството на Столичната община.
- Колко ще струва изграждането на този комплекс?
- Вероятно около 7-8 млн. лв. Комплексът ще има и 3,5 дка външни площи. Ще бъде изграден до западния вход на зоопарка.
- Миналата година отбелязахте рекорд от над 500 000 посетители. Продължава ли да е толкова голям интересът и тази година?
- Да, независимо че вече има нови цени на билетите, ръстът на посетителите продължава. По данни за първото тримесечие на годината отчитаме по-висок брой посетители и по-висок приход за Столичната община. Затова се надяваме общината да ни позволи да извършваме търговска дейност, за да може част от приходите да остават за зоопарка.
В последните години направихме над 25 нови заграждения, които поддържаме със същия брой персонал. Успяхме да увеличим щата с няколко бройки, но всички приходи от услугите, които предлагаме - карти, билети, лятно училище, отиват в общината. Включително и наемите от търговските обекти, които са на територията на зоопарка. Затова ще отправим официално предложение за предоставяне на възможност да извършваме търговска дейност - например да направим сувенирен магазин.
Тук е мястото да благодаря на всички наши дарители и осиновители, които много ни помагат.
Позволете ми и един апел към посетителите - спазвайте правилата в зоопарка, защото идвате на гости на животните. Не им давайте храна, напитки и други неща, защото те си имат достатъчно.