• За да се харесат на хората, политиците вдигат наказанията, но по-важно е всяко злодеяние да се разкрива и наказва, казва юристът с 30 г. стаж в наказателните дела
• Наказателните закони не са ориентирани да се харесат на отделния човек, а да поддържат някакъв ред

- Адвокат Рангелов, справедливо ли е при смърт по непредпазливост да се постановява условна присъда?

- Освен че законът го позволява, се отчитат и много други фактори. Значение има намерението. Бил съм и от страната на виновните, и от тази на пострадалите. Ще ви дам пример. Преди години представлявах родителите на едно момче, което след сбиване с трима младежи на столичния бул. "Мария Луиза" пада и удря главата си в бордюра. Прибира се, лошо му е, не се чувства добре. На сутринта отиват в "Пирогов", но там не знам защо не хващат контузията на мозъка. На петия ден влиза в ИСУЛ, там вече я установяват, но е твърде късно и не успяват да спасят живота му. И тримата, които бяха обвинени, получиха условни присъди, защото няма умисъл.

Те не са искали да го убият, а да го респектират,

най-много да му причинят болка.

При смърт, причинена по непредпазливост, е често срещано да се наложи т.нар. "условна присъда" заради самото субективно намерение. Удряш някого или го блъскаш. Не искаш да го убиваш. Ще ви разкажа друг казус, за да добият хората представа. Група безделници влизат в турския ресторант на ул. "Юрий Венелин" на рождения ден на собственика, който впоследствие ми стана клиент. Подпийнали са, правят сметка от 300 лв. и си тръгват, без да платят. Отиват на паметника на Съветската армия. Сервитьорът казва, че са си заминали, без да оставят пари, и заедно с шефа тръгват към тях да се разправят. Намират ги, а един от групата е седнал на парапета на езерцето, което никога не е пълно с вода. Той тръгва да се надига и казва на собственика: "Ти кой си?". Клиентът ми го бута, този пада, удря си главата в каменния парапет и едва оцелява, защото веднага го карат в "Пирогов". Известно време е в кома, но хващат контузията на мозъка веднага. Обвинението беше за средна телесна повреда, от която едва не последва смърт, която би била причинена неумишлено.

- Тоест какво значи това за човек, който не разбира от право?

- Хората не разбират реда и защитата, които държавата всъщност осъществява чрез нормите на Наказателния кодекс. Те не са ориентирани да се харесат на отделния случай и човек. Направени са общо да поддържат някакъв ред и респект в обществото. Когато последва смърт, причинена непредпазливо, изглежда абсолютно логично да има и условни присъди. А

законът по принцип не е нито справедлив, нито логичен

Той се прилага такъв, какъвто е написан. Не е създаден да е в полза на пострадалия, нито на извършителя. Тези условни присъди са законосъобразни. Законът защитава интересите на цялото общество, но се приема преди всичко според разбиранията на тези, които управляват. Който притежава властта, определя и правилата. Така че, ако трябва да отговоря на въпроса ви кратко: Да, законно е, по-често е и е справедливо.

- А има ли случаи, в които за убийство може да се даде условна присъда?

- Ако е умишлено, не! За убийство се дават между 10 и 20 г. затвор. Но ще ви разкажа интересен случай, който съм имал, защото извършителят е бил толкова разгневен, че е бил на границата на вменяемостта. Мъж и жена се карат много сериозно и се разделят. Тя остава да живее в семейното им жилище, а той отива при приятел. Една сутрин той тръгва за работа в Кремиковци, рано в 6 ч., като в едната си ръка носел торбичка с храна. И случайно се срещат. Тя разхожда кучето им и когато го вижда, започва да крещи по него, да го ругае и рита пликчето с яденето. Той се нахвърля върху нея и двамата падат на земята, но той е отгоре и е много бесен.

До ръката си вижда буца асфалт. Хваща я, удря я по главата и я убива

Оттам отива в районното и се предава. Клиентът ми получи 3 г. условно с 3 г. изпитателен срок. Взети са предвид обидите и цялостното поведение на жертвата, с които довежда мъжа до състояние на афект. В хода на делото прокуратурата два пъти сваля степените на обвинението и от умишлено убийство се стигна до причиняване на смърт при т.нар. физиологичен афект.

- Най-често се дават условни присъди при ПТП-та. Редно ли е и защо?

- Ако кажем на някого, че може да оправдаят и въобще да не повдигнат обвинение на водач, който управлява без книжка и е употребил алкохол, но причинява смърт, а досъдебното производство се прекратява, как ще реагира? Цялата същност е в причинно-следствената връзка. Доколко поведението на този човек и намерението му към определен резултат са установени.

Имам следния казус. Представете си пътя към Кремиковци. Платната са с по две ленти в посока, разделени с двойна мантинела, където са избуяли храсти. В кръчмата в Ботунец компания си пие. В един момент един човек от тях припада, почва да му излиза пяна от устата, той е епилептик. Всички са уплашени. Кръчмарят, който е пил, а и няма свидетелство за правоуправление, хваща един москвич и кара припадналия към "Пирогов". Движи се в лявата лента с 80 км/ч. Тъмно е. През това време от едната страна на шосето от някакви картофени ниви човек, който събирал в една торба изостанали картофи, тръгва да пресича насрещните платна, влиза между мантинелите и директно скача на платното, по което се движи автомобилът, без да се огледа изобщо.

Почти пада на капака на москвича и загива веднага

Е, сега, ако този водач беше със свидетелство за правоуправление и не беше пил, щеше ли да се получи същият резултат? Щеше. Няма никаква връзка между смъртния случай и тези дефицити, които има водачът от гледна точка на Закона за движение по пътищата. Това трябва да се отчита. И най-големият майстор на волана в тази ситуация не би могъл да предотврати произшествието. Не само че не се стигна до условна присъда, а се прекрати производството поради липса на вина у водача.

- Напоследък много се засили общественият натиск за децата, убити на пътя. Какво е мнението ви?

- Ще ви отговоря с конкретни случаи. Пешеходна пътека в центъра на София на вътрешна тясна улица. Водачът се приближава към нея, кара с 40 км/ч. От дясната му страна има тротоар, широк 1 метър. Там има и някаква кооперация, чийто вход е точно срещу пътеката. От нея изскача, тичайки, 13-годишно момче и без да се оглежда, без да спира, скача на зебрата. Шофьорът го удря с по-малко от 40 км/ч, проявил е някаква реакция. Причинно-следствената връзка между неговото поведение и този резултат отсъства, защото пешеходецът е направил всичко възможно да настъпи този удар, то е почти като самоубийство. Той става видим за водача от момента, в който излиза от входа, но това е по-малко от секунда. Примерно, ако тичаш 100 м за 10 секунди, това са 36 км/ч или разстоянието от 1 метър се изминава за 1/10 от секундата. Пресметнато е, че времето на реакцията от мозъка през мускула до спирачното устройство е около 0,8 секунди. Тоест нямало е време. Обаче хората казват:

"Уби детето в центъра на София на пешеходна пътека"

Това е новината, която се получава в публичното пространство. Ама не можеш да правиш заключение, без да познаваш подробностите. А че това дете е излетяло, нали родителят през годините трябваше да го възпитава на елементарни инстинкти за самосъхранение. А зад волана може да е всеки. В крайна сметка водача го оправдаха.

В качеството си на следовател по пътнотранспортни произшествия съм имал подобен случай и той е единственият в кариерата ми, където бащата на детето разбра ситуацията и нищо не каза. Представете си локалното на бул. "Цар Борис III" в района на кв. "Красно село". От дясната му страна има паркирани автомобили, а по него се движи кола с около 40 км/ч. От тротоара, между две спрели превозни средства, изскача непосредствено пред него 5-годишно дете. Блъсва го и то загива. Таткото беше асистент в Техническия университет и разбра, че по всички правила на физиката, първо, шофьорът не може да спре за толкова кратко време. Второ, той не може да види детето между колите поради ръста му. Бащата осъзна, че виновният е този, който е трябвало да контролира този малчуган. Има и такива по-интелигентни хора. Обикновено нещастието се преживява много по-лесно, ако можеш да хвърлиш вината върху някой друг. Но водачът на автомобила се поболя, че е убил дете. Съдът го оправда, но то му остана в сърцето.

- Всъщност именно бащата на 12-годишната Сияна, която загина на пътя, попита: "Как е възможно за убийство на дете да се дава условна присъда?". Прав ли е?

- Няма по-голяма болка от тази на родител, който е загубил детето си, особено по толкова нелеп начин. На такъв човек всякакво говорене и поведение му е позволено. Но от гледна точка на моите разбирания винаги съм мислел, че мъката е нещо много лично и затворено. А тук това не го виждам.

Що се отнася до самото произшествие, трябва да стане ясно, че когато едно дълго превозно средство с прикачено ремарке, каквото е т.нар. тир, се движи и влиза в завой, а платното има дълбоки коловози и вали, опитният водач следи влекачът да влиза точно в тях. Обаче поради самата дължина на ремаркето той понякога не може да го контролира напълно, гумите му се качват върху "борда" им и когато влязат отново във вдлъбнатините, се получава подхлъзване. Казват, че тирът е бил с превишена скорост. Не знам с колко километра, но публичната информация е, че в този участък разрешената е била доста висока съобразно характеристиката на пътя. Не мисля, че в случая единствено шофьорът е виновен. Според мен,

ако там нямаше такива дълбоки коловози в асфалта, ремаркето нямаше да поднесе

Но общественият гняв се изля единствено върху водача и дори го определиха като убиец. Това донякъде се случва и заради увеличаващата се базова неграмотност. Голяма част от хората не познават връзката между маса (тегло), центробежни сили, триене, сцепление и т.н. Тези фактори публиката не отчита.

- Трябва ли да има поправки в закона?

- Работил съм и във времена, когато годишно над 1000 души загиваха при ПТП-та. Сега са доста по-малко, но и тогава, и сега при причиняване на смърт в резултат на пътнотранспортни произшествия законът позволява определянето на условни присъди, най-често когато и пострадалият има нарушения, които са свързани с тежкия резултат, и съдът ги отчита като съпричиняване. Темата е много наболяла в обществото ни, но не мисля, че само наказателната политика може да влияе върху пътнотранспортния травматизъм, защото който си е идиот, такъв ще си остане. Няма да се промени, защото не чете закона и освен това винаги има една представа, че няма да го хванат. Ще се измъкне.

Виждам, че за да се харесат на хората и да печелят електорат, всички партии започнаха да предлагат, а след това и да приемат изменения в закона главно в посока на увеличение на наказанията при катастрофи. Но това не решава проблема. То е философски постулат. Срещу злия умисъл няма гаранции, а престъпността намалява тогава, когато всяко злодеяние се разкрива и наказва, а не когато просто се санкционира тежко. Тоест извършителят трябва да знае, че няма да му се размине. Това е важното.