Живият човек във всеки момент изпитва някаква тревожност - трябва с нещо да се справи. Когато тя стане много по-силна, се проявяват и телесни симптоми - повишава се кръвното, нарушава се сърдечният ритъм, има треперене, стомашно разстройство, изпотяване и пресъхване на кожата, казва психиатърът

- Доц. Калудиев, ставаме все по-тревожни в последните години. Защо тревожността се превърна в наш постоянен спътник?

- Тревожността е нормална реакция на всякакви затруднения в живота на човека, независимо от какъв характер са те. Когато човек живее в позната и спокойна среда, човек може и знае как да е справи сам, без да търси чужда помощ. Най-често това става с разговори с приятели, роднини, членове на семейството. Това е едно

вентилиране на чувствата, при което човек се освобождава от напрежението.

Когато живеем в среда, в която цари несигурност, има базова тревожност, която присъства постоянно в нас, и ставаме "по-нервни".

Това е популярният израз, но ние всъщност сме тревожни. Човек става по-избухлив, раздразнителен, по-плачлив, несигурен в действията си, рефлексите са по-бавни, а реакциите - по-остри, необмислени и прибързани.

По принцип животът ни не е кой знае колко разнообразен. Това, което ни се случва, може да се класифицира в няколко вида случки – например влюбване, разлюбване, тръгване на работа, промяна на местожителство, физическо нараняване, инцидент и т.н.

Човекът има механизми за справяне с различните неблагоприятни ситуации. Когато не можем да се справим с някое събитие или то е извън нашата представа за контрол, тогава тревожността става все по-силна и се проявяват някои телесни симптоми.

- Какви са реакциите на тялото?

- Обичайно те засягат сърдечносъдовата и дихателната система, често се повишава кръвното, има различни видове нарушения на сърдечния ритъм, изпотяване, пресъхване на кожата и др. реакции на вегетативната нервна система, която е претоварена с необходимостта да реагира на повишената тревожност.

Вегетативната нервна система се нарича още автономна - управляваща сама себе си. Ние можем да се намесим в работата на вегетативната нервна система единствено чрез "бутона" тревожност. Когато го натиснем и се почувстваме силно тревожни, вегетативната нервна система е длъжна да направи така, че да можем да се справим със "страшното" нещо, което се случва в момента. Т.е. необходима ни е още енергия, за да можем да избягаме, да се бием или борим. За тази цел

вегетативната нервна система повишава хормоните на стреса

в организма, което води до покачване на кръвното, учестяване на дишането, треперене.

Когато имаме някаква неизвестност и несигурност - събитията не зависят от нас, но ние нямаме представа как ще протекат по-нататък, също се повишава тревожността ни. В България несигурността относно живота и бъдещето ни е много голяма от години. Всяко нещо, което е неизвестно, поражда тревожност и напрежение.

Някои хора са по-чувствителни към това, те са по-скоро с песимистична нагласа за себе си и бъдещето. Те обичайно са били принудени да се подчиняват на някого през живота си.

По-чувствителни към неизвестното са, защото имат нужда някой да ги ръководи и насочва какво да правят. Когато на фона на базовото напрежение и тревожност се появи и нещо ново, често се налага професионална консултация със специалист.

- Как постъпвате тогава с пациентите, потърсили помощ?

- Тогава е важно да намерим причините за състоянието, да се постараем да помогнем на този човек, като го поощрим да се опита да използва собствените си възможности за справяне със ситуацията.

Всеки има такива възможности в себе си. Това вече е психотерапевтична работа, с която

се насочваме към ресурса на човека и решаване
на конкретния проблем - а за него проблем може да е всичко, дори ние да не го възприемаме така.

Когнитивно-поведенческата терапия, която практикуваме, е ориентирана към разрешаването на даден проблем.

Оттам нататък следва медикаментозна намеса. Всяко тревожно разстройство може да се лекува само с когнитивно-поведенческа терапия и психотерапия, но и с медикаменти също.

Психиатрите са обучени да работят с лекарства и затова предписват такива – антидепресанти или транквилизатори.

Антидепресантите са медикаменти, създадени за лечение на депресия, но биохимичните механизми на депресията и тревожността са доста сходни, поради това те действат и при двете състояния.

Транквилизаторите са лекарства, които успокояват тревожността, без обаче да я лекуват. Често лекари, които нямат нужната подготовка, предписват транквилизатори на своите пациенти, но искам да подчертая, че тези лекарства водят до привикване.

Нужно е да се увеличава дозата непрекъснато и в даден момент те престават да действат въобще.

Имам пациенти, които вземат по 1-2 кутийки дневно транквилизатори, което може да доведе до други последици, не само до привикване към тях.

Транквилизаторът служи само дотогава, докато антидепресантът успее да помогне на човека, за да се справи със ситуацията.

- Има ли по-безобидни средства, с които човек да се опита да облекчи тревожността си?

- Най-простото средство, до което изключително много хора прибягват, това е алкохолът. В малки количества той действа като транквилизатор, при това алкохолът с намаляването на напрежението води и до чувство на удоволствие.

Поради това този, който практикува намаляване на напрежението с алкохол, е много по-застрашен от увеличаване на количествата, които приема. Но ако имаш проблем, когато изтрезнееш, разбираш, че той остава.

По същия начин е и с транквилизатора, редуцира напрежението, по-късно се замисляш и разбираш, че проблемът си е там. Затова най-ефективното нещо е психотерапията.

Медикаментите може да служат като подкрепящи, за да бъде човек малко по-спокоен и по-лесно да се ориентира в ситуацията, за да излезе от нея по-ефективно.

Хубаво е да се разхожда човек, да спортува, да
има режим на хранене, почивка и работа

– всичко това създава повече спокойствие, което намалява базовата тревожност. Оттам и другата тревожност, която идва в ежедневието и живота допълнително, е в по-малък обем.

Ако нямаме никаква тревожност, ние вече не сме на този свят. Живият човек във всеки един момент изпитва някаква тревожност поради това, че трябва с нещо да се справи. Трябва да стане, да се облече подходящо, да си измие зъбите, да стигне навреме на работа, да свърши необходимите задачки...

Ние не усещаме тази тревожност и затова я наричаме базова. В крайна сметка тревожността е нормална човешка реакция, която в някои моменти става толкова силна, че изглежда като болестна.

- Безсънието върви ли ръка за ръка с тревожността?

- Тревожността разстройва всички онези функции в тялото и психиката на човек, които са свързани със спокойствието. За да може човек да спи добре, е необходимо да е спокоен.

Ако е тревожен, първо, не може да заспи, второ - сънува лоши сънища, и трето – сутринта се събужда с чувството, че е уморен. Така че безсънието и всички останали неща, за които говорих – сърцебиене, разстройство на функцията на червата, изпотяване, нарушения в менструалния цикъл при жените, са резултат от претоварването на вегетативната нервна система.

По принцип безсънието не е болест, а е симптом най-често на тревожност, също на депресия или на заболяване на мозъка. При безсъние е добре да се отиде при специалист сомнолог, който се занимава специално с разстройства на съня. Той има методи и начини за изследване, за да установи какъв е проблемът и да се даде лечение.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Емил Калудиев е специалист психиатър в София, с над 40 г. опит. Лекува депресивни и тревожни състояния, шизофренни разстройства, психотични състояния, деменции, личностови и адаптационни разстройства, зависимости, неврози, биполярно разстройство и др.

Има и дългогодишен опит в областта на съдебната психиатрия. Доц. Калудиев преглежда пациенти над 18 г.

Завършва МУ - София, през 1973 г. През 1979 г. придобива специалност "Психиатрия". От 2000 г. е доцент по психиатрия. Доц. Калудиев започва кариерата си като военен лекар.

От 1975 г. работи в Психиатричната клиника към ВМА - София, последователно като ординатор, асистент и началник на клиниката през периода от 1994 г. до 2014 г.

Притежава лиценз за когнитивно-поведенческа терапия, която се оценява като най-успешния вид психотерапия за тревожни и депресивни разстройства. От 2012 г. до 2014 г. преподава психиатрия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".