Преди 84 години на този ден - 22 юни 1941 г., също неделя, започва Междусъюзническата германо-съветска война. Тя е част от Втората световна война, подпалвачи на която са Германия и Съветският съюз.

СЕДМИЦА ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА

На 14 юни на заседание на Върховното главно командване на въоръжените сили на Германия е взето окончателно решение за реализация на плана "Барбароса". В същия ден ТАСС разпространява следното съобщение:

"По наши сведения Германия също неотклонно съблюдава условията на съветско-германския пакт за ненападение , както това прави и Съветския съюз, затова и слуховете за намерение на Германия да преустанови пакта и да предприеме нападение срещу СССР са лишени от всякакво основание".

Седмица по-късно „слуховете" се оказват истина, но московчани до късния следобед на 22 юни 1941 г. не знаят, че страната им е нападната от нейния германски съюзник.

Времето е било слънчево. Отворени са били летните бюфети и пивници. Работили са гастрономите, макар и с полупразни щандове. На стадион "Динамо" се е подготвял физкултурен празник, а в парка "Соколники" деца са имали училищен празник.

В 01:21 ч. в посока Берлин през западната съветска граница е преминал последният натоварен с пшеница влак. Тези доставки за режима на Хитлер режимът на Сталин прави на основание двустранен търговски договор от 28 септември 1939 г. Добре е нашенските русофилчета да знаят, че със съветско брашно е бил омесен хлябът, с който рано сутринта на 22 юни 1941 г. немските войници закусват преди да пресекат границата при Брест.

Това е същият град, в който 22 месеца по-рано генералите Хайнц Гудериан и Семьон Кривошеин организират съвместен германо-съветски парад, с който отбелязват подялбата на Полша.

Горивото в резервоарите на германските танкови дивизии на 22 юни е било също от съветски доставки. И явно е било качествено, защото в 11:00 ч., когато пионерите в Москва се събират в парка „Соколники", танковете са били навлезли на повече от 20 км. в съветска територия.

РЕШЕНИЯТА

В неделя сутринта на 22 юни 1941 г. само членовете на висшето партийно и държавно ръководство на СССР, както и командващите военните окръзи са знаели, какво става. В 06:30 ч. на извънредно заседание, свикано от Александър Шчербаков, първи секретар на Московския градски комитет на болшевишката партия, е взето решение да започне маскировка на основните правителствени сгради, като се построят специални макети и се поставят камуфлажни покрития. Забранява се излизането от Москва без специален пропуск. Така на 22 юни 1941 г. съветската столица става затворен град.

В 15:00 ч. се провежда второ заседание, на което се взема решение гражданите в срок от три часа да предадат на властите своите фотоапарати и друга фототехника, включително и притежаваните от тях фото ленти. Затова и почти липсват снимки от Москва от първите дни на войната. С фотоапарати са разполагали само журналисти - агенти и сътрудници на НКВД и служителите на специалните служби.

На същото заседание се определят „опорните точки", към които трябва да се придържат в своите публични позиции за войната ръководните партийни кадри и журналистите.

Основната опорка е, че войната ще завърши само за месец или най-много за месец и половина. Казано по нашенски: хал хабер са си нямали какво ги чака. По същия начин и днешния руски Сталинчо не беше в час, когато заповяда нападението срещу Украйна

Взема се също така решение и за формиране на специални "доброволни отряди" от членове на комунистическата партия, комсомолски и профсъюзни активисти. Те имат право да бъдат въоръжени и получават задача да преследват диверсанти и шпиони, както и "вредители" на съветския строй - "нелоялните" граждани и "криминално проявени лица". А такива в СССР са били всички, които не са харесвали управляващите комунисти.

КЪДЕ Е СТАЛИН?

„Великият вожд" научава за нападението в 04:35 ч. Още не си е бил легнал. Към 08:00 ч. гавазите му го откарват в Кремъл. Той настоява да му докладват за обстановката на фронта на всеки половин час, но това по обективни причини се е оказало невъзможно. Към 19:00 ч. на 22 юни в обкръжение на немските войски се намират вече повече от половин милион съветски войници и офицери. "Непобедимата" армия започва да се предава.

По други сведения на 22 юни 1941 г. Сталин не е бил в Москва, а във вилата си в Гагра на брега на Черно море. Според съветският посланик в САЩ Иван Майски "след първия доклад за нападението на Германия той изпада в депресия, прекъсва връзката с Москва и в продължение на четири дни се самоизолира и отдава на алкохола."

Документите на ЦК на КПСС от този период са унищожавани най-малко четири пъти. Най-напред това става през октомври 1941 г., когато в Москва избухва паника след като германците достигат до днешния московски район Химки, а техни колони от мотористи преминават по част от Ленинградски проспект. Второто унищожаване на документи е от края на февруари 1956 г. след ХХ конгрес на КПСС, когато е разобличен култът към Сталин. Третото е от края на октомври 1961 г. след XXII конгрес на КПСС. И последното известно засега унищожаване на документи от периода на войната е от август 1991 година. Може да се предполага, че прочистването на архивите продължава и днес.

Но и без документи е известно, че в първите десет дни на войната никой не е виждал на публично място, нито пък е чувал гласа на Сталин. А преди това не е минавало ден, в който "вождът" да не се покаже на народа. Всички заповеди през първата седмица на войната са подписвани само от маршалите, генералите и народните комисари: Берия, Жуков, Тимошенко, Маленков, Павлов, Молотов и Щербаков.

ИЗЯВЛЕНИЕ И ФАЛШИФИКАТ

В 12:15 ч. на 22 юни 1941 г. от студиото на Централната поща народният комисар на външните работи Вячеслав Молотов прави обръщение по радиото, което говорителят на всесъюзното радио Юрий Левитан след това повтаря четири пъти в различно време. В него се казва:

„Нападението срещу нашата страна е осъществено независимо от това, че между Съветския съюз и Германия има сключен договор за ненападение и съветското правителство абсолютно добросъвестно изпълняваше всички условия на този договор. Нападението срещу нашата страна е извършено независимо от това, че през цялото време на действие на този договор германското правителство нито веднъж не предяви нито една претенция към Съветския съюз относно изпълнението на договора".

Именно тази „добросъвестност" на Съветския съюз спрямо Германия е доказателство за пълното разбирателство между съюзниците Сталин и Хитлер. И затова твърде странно прозвучават на 22 юни думите на другаря Молотов, че Германия се управлява от „кръвожадна фашистка клика". Но нима, когато на 23 август 1939 г. същият Молотов си поставя подписа, заедно със своя немски колега Йоахим фон Рибентроп, под договора за ненападение между двете страни, той ьне е забелязал, че подписва договор с „фашистка клика"? Или това е било късогледство? Но ще кажете: минало, заминало. Не е така. Защото именно в наши дни руският президент Владимир Путин направи опит да оправдае престъпният германо-съветски договор от 1939 г. с който започва най-смъртоносната световна война с твърдението, че той е гарантирал сигурност на СССР. Точните му думи бяха: "аз споделям мнението..., че смисъл „осигуряване на сигурност" в този пакт е съществувал." Но на 22 юни 1941 г. става пределно ясно, колко е била голяма "сигурността", която комунистите „гарантират" на съветските граждани.

Известната снимка на фотографа Евгений Халдей "Московчани слушат по радиото обръщението на др. Молотов за началото на войната" е изцяло инсценировка, която е направена най-вероятно в края на месец септември. Защото температурата в Москва на 22 юни по обед, когато Молотов прави обръщението си е 24 градуса, а на снимката виждаме хора с палта и шапки – облечени като за есенно време. Тази фалшива снимка се отличава съществено от малкото запазени фотографии от този ден, документирали как столичани по потници, бели боти и панталони купуват цитронада на ул. "Горки".

На фронта съветските жертви вече са хиляди, а пленените - много повече.

На 22 юни 1941 г. в Москва духови оркестри свирят в парковете. Театралните зали са пълни. Заведенията също. Бирата върви на корем. Купонът тече и на танцовите площадки. Знаменитата фокстрот мелодия "Рио-рита" звучи навсякъде в съветската столица. Никой не знае за ужаса на войната. Така и днес повечето московчани не знаят за ужаса, който руската армия предизвика в Украйна, не знаят за избитите близо милион руски войници и офицери. Не знаят и за техните престъпления - унищожаването на прекрасни градове и села, избиването на хиляди хора, на деца.

И още нещо странно. В кината след 14:00 часа започват да показват преди прожекцията на игралния филм ( по това време прожектират "Щорс", "Если завтра война", "Профессор Малок", "Семья Оппенгейм", "Боксеры"), късометражни филми като "Светлинна маскировка на дома", "Пази си противогаза", "Най-лесни убежища от авиобомби". Вечерта ресторантите са отворени, както обикновено.

Истината е, че на 22 юни 1941 г. московчани така и не са разбрали, какво всъщност се случва с тяхната "велика страна". И днешните руснаци също не разбират това.

КРАЙ НА АДОЛФ!

Само няколко дни след началото на войната пред гишетата на Московския градски съвет се извиват опашки от родители. Те внасят молби за замяна на името на своето дете. Става дума за популярното още в царска Русия име Адолф, но което е отново актуално през 30-те години, когато много съветски комунисти и безпартийни граждани, следвайки официалната партийна и държавна политика на съветско-германско приятелство, избират за име на синовете си името на германския фюрер. Но ето го и "чудото". След началото на междусъюзническата германо-съветска война всички съветски адолфовци стават анатолиевци, александровци и андреевци.

Седмица по-късно в Москва се въвежда купонна система за хранителните продукти, за обувки и платове. Но това не впечатлява московчани, тъй като те са били свикнали на такива "акции". Две седмици след началото на войната кинозрителите виждат и първите кадри от военната кинохроника – горящи села и градове, трупове на избити жени и деца. А само месец след 22 юни идва и първото нападение над Москва от германската авиация. Но това вече е "след". А в първия ден на войната съветската столица все още живее в ритъма на популярното в ония години стихотворение на Генадий Шпаликов:

"Нищо, че Полша вече я няма.

Силни сме ний.

След месец, не повече, ще свърши войната!"

Ще свърши, но след като загинат близо 30 милиона съветски граждани. През май 1945 г. идва края на войната и Германия става демократична федерална държава със столица Бон. Тя става и съосновател на Европейския съюз, на който през 2007 г. член стана и нашата страна. И докато германците, нашите приятели днес, препускат победно напред в годините след войната, то съветските хора продължават мизерното си предвоенно съществуване. Тяхната държава не се променя и си остава все същата тоталитарна диктатура. Остава си държава на несвободата, на репресиите и концлагерите, на еднопартийния комунистически режим, на КГБ. И това бе причината тя да се разпадне и отърве света от себе си на 26 декември 1991 г. Помня отлично голямата предновогодишна радост, която тогава изпита и българският народ. По същото време разделената от войната Германия се обедини и тръгна по пътя на своя възход. И той продължава.