Има огромна нужда от грижи за възрастните хора както в България, така и в други държави членки, коментира пред "24 часа" Роксана Мънзату - изпълнителен зам.-председател на ЕК и еврокомисар за социални права и умения, качествени работни места и подготовка

- Еврокомисар Мънзату, 200 хил. младежи в България не работят и не учат, като сме на едно от първите места в ЕК по този показател. Как можем да ги насочим да се включат в пазара на труда? 

- Вече инвестираме чрез Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), както и чрез други фондове на ЕС. Да обърнем внимание на стажовете. Много е важно да се влезе на пазара на труда, като първо се натрупа опит при работодател, за да се разбере системата. Но какво се случва с онези млади хора, които не завършват, напускат системата на образованието и са извън нея и всякакъв друг вид обучение? Мисля, че трябва да работим върху професионалното обучение. Стартирахме Съюза на уменията. Това е стратегия, с която ЕС трябва да подобри уменията както на младото поколение, така и на възрастните.

Има два важни аспекта. Единият е да се подобри професионалното обучение, а това значи да достигнете до младия мъж или жена според това, което той или тя счита за подходящо. Също така да имаме вид практическо обучение, което включва класни стаи и учебни лаборатории, но също и обучение в компании.

Има нужда и от силно менторство. Обсъдихме това с ученици и завършили. Искаме да стартираме менторска програма, чрез която младите хора, които вече са успели, да се върнат при своите връстници, при по-млади колеги. Може би и при тези, които би трябвало да са в гимназия и в средно училище, а не са, или са там и се борят да намерят кариера, и да ги напътстват, за да ги вдъхновят да направят избор. Имаме нужда и от силни служби по заетостта, публични услуги.

Виждала съм и чудесни модели, и такива, които се борят да функционират. Качеството на персонала, който предоставя консултации на младото, но и на по-възрастното поколение, за да намерят подходяща работа, е важно.

- България е на едно от последните места по дигитални умения, а 90% от работните места в следващите години ще изискват такива умения. Заложихме твърде голям обхват на хора, които да се обучат дигитално. Ще можем ли да предоговорим програмата?

- Мислех за една от нашите цели - броят на възрастните, които се обучават ежегодно не в областта на цифровите технологии, а във всички области. Само 9,5% от българите са преминали обучение през годината, преди да бъдат интервюирани, в сравнение с 35%, която е била целта за България за 2030 г.

Имаме проблем както с нагласите, така и с възможностите за квалификация и преквалификация. Дигиталните технологии са само част от това явление, но всички работни места ще бъдат засегнати от дигиталната трансформация. Затова трябва да работим с училищата, с образователните институции, с университетите, но и с компаниитe.

Имаме такива партньорства, в които обединяваме усилията си, за да предложим атрактивни програми за обучение, а също и модели за обучение, които трябва да бъдат адаптирани към нуждите на различните поколения и категории. От ЕК не можем да кажем какво е решението по отношение на съдържанието на обучението, защото това не е от компетентността на ЕС, но можем да подкрепим, а ние правим именно това.

Подкрепяме с финансиране, подкрепяме с тези общи цели, където обединяваме сили, за да ги постигнем. Не знам какво мотивира хората - дали целите са твърде ниски, или твърде амбициозни. Някои хора се мотивират, когато целта е много амбициозна и ги подтиква към действие. Други искат тя да е реалистична, за да чувстват, че могат да я постигнат.

Едно е сигурно - по същия начин, по който например ходим на лекар всяка година, за да проверим здравето си, да видим дали се нуждаем от витамини или пък от лечение, за да останем здрави. Същото трябва да важи и за квалификацията на възрастните, особено в областта на цифровите технологии, в един свят, в който повечето работни места ще бъдат трансформирани от използването на изкуствен интелект, където ще трябва много често да преквалифицираме и обновяваме информацията и уменията си. Затова ни трябват не само пари, не само добри програми за обучение, но и нагласа, желание, време, готовност да забравим това, което знаем, и да научим отново това, което трябва да знаем. За всичко това ни е необходим подход, който обхваща цялото общество. Не е само една институция, която ще промени парадигмата. Медиите също ще я променят.

Образованието и уменията са на първо място в дневния ред. Както говорим за сигурност или пък за фискални политики, трябва да говорим със същото чувство на спешност, а понякога и на криза за уменията в образованието. Мисля, че медиите трябва да подчертават постоянно, че уменията в образованието не са просто бележка под линия в нашите разговори. Ако не решим този проблем, няма да можем да бъдем конкурентоспособни и тези хора ще станат уязвими към много заплахи. Като, разбира се, загуба на работа, дезинформация и всичко, което следва от това.

- Програмата “Еразъм+” отваря възможности за много български студенти и преподаватели, но участието все още изглежда неравномерно между различните региони и социални групи. Какви стратегии се прилагат, за да стане програмата по-достъпна и по-включваща за всички млади хора в България?

- “Еразъм” току-що навърши 38 години. Малко по-млада е от мен, но все пак е зряла инициатива. Това е чудесна програма за мобилност, за изграждане на капацитет, но достига само до част от студентите, учениците и учителите. А всички познават “Еразъм”, всички искат да опознаят Европа чрез “Еразъм”, но бюджетът е ограничен и много пъти възможността за мобилност зависи от това да разполагате с допълнителни ресурси, за да можете да учите в Париж, в Барселона, в големите столици, където разходите за живот са много високи.

Като вземем това предвид, предлагам на нас, европейците, да гледаме “Еразъм” не само като привилегия или възможност, а като право. Ако мислим за следващото поколение, трябва да направим още една крачка напред в проекта на ЕС - проект, който донесе мир и просперитет, но беше изграден от други поколения, които разбираха ролята на съюза по различен начин.

Да предположим, че инвестираме в бъдещите поколения, за да могат те да продължат да изграждат демократична, стабилна и просперираща Европа. В такъв случай трябва да им помогнем да разберат Европа, необходимостта от Европа и да опознаят себе си в контекста на Европа. Трябва всяко дете, всеки тийнейджър и всеки млад човек да има възможност да преживее поне веднъж в живота си програма на “Еразъм”.

Затова трябва да отидем във всички села, във всички квартали, във всички училища. За да се превърне подобна система в реалност, се нуждаем от ресурси. Може би няма да можем да го реализираме от предложението за следващия бюджет 2028 - 2034 г. Но важното е да започнем с първата фаза и да се надяваме, че след 10 години ще можем да го постигнем. Трябва да вземем тази толкова обичана марка - “Еразъм+”, чрез която млади и стари опознават Европа, и да я направим лична за всеки европеец. В момента тя може да изглежда малко елитарна. Не е толкова приобщаваща, колкото бихме искали да бъде.

Аз никога не съм участвала в “Еразъм”. Разбира се, когато бях на тази възраст, Румъния току-що влизаше в ЕС. Но дори и сега, ако отидете в родния ми град, моите съседи на 20 години в квартала, които имат някакви ресурси, никога не са участвали в Еразъм, не са мечтали за това. Когато мислят за Европа, те я възприемат само като място, където могат да отидат да работят, за да получат по-добри доходи, но Европа е много повече от това. Това е мечтата - да превърнем “Еразъм” в нещо, което да стане право на всеки млад европеец. Една програма за мобилност веднъж в живота като минимум - това обаче ще изисква много подкрепа от държавите членки, а може би и от частния сектор, но така инвестираме в следващите поколения.

- В контекста на очакваното присъединяване на България към еврозоната какви са възможните ефекти върху качеството на работните места и социалната защита в страната? Как ЕК ще гарантира, че преходът няма да засили социалните неравенства, а ще бъде използван като възможност за повишаване на уменията и стандарта на живот?

- На първо място, трябва да похваля България, защото това беше дълъг процес, през който работихте усърдно. Не беше лесно да стигнете до този момент, в който отговаряте на критериите за присъединяване. За вас това означава много по-голяма сила и икономика, която ще привлече частни инвестиции. Говорихме за фондовете на ЕС, които са публични средства, но за да развиете една страна и да я изведете на следващото ниво, се нуждаете от частен капитал. А една страна, която е силна и е част от еврозоната, ще бъде много по-привлекателна за инвеститорите. Икономиката ѝ ще спечели от това.

Но в същото време, докато виждаме макроикономическия аспект, мисля, че трябва да предприемем всички мерки, за да подкрепим най-уязвимите социално - хората с ниски пенсии, ниски доходи, които са изложени на риск от бедност. Ние сме наясно, че в България има около 2 млн. души, изложени на риск от бедност и социално изключване. Как да се справим с това?

Разбира се, ние използваме фондовете на ЕС, политиката на сближаване, за да подкрепим тези хора. ЕСФ+ подкрепя 600 хил. уязвими лица чрез помощ за най-нуждаещите се. Това е само една от съставните части на ЕСФ+. Трябва да продължим да имаме такива целеви мерки за подкрепа на най-уязвимите. Но обикновено преходът към еврозоната и влизането в нея носят ползи, растеж, възможност за по-добри работни места, защото те идват с инвестициите. А когато можете да привлечете инвестиции в производството, в новите технологии, това създава работни места. Естествено, ние сме длъжни да продължим да инвестираме в умения.

Инвеститорите ще кажат: “Избираме България сега, защото за нас е по-привлекателно да правим бизнес там с еврото, но не намираме квалифицирани хора. Каква е ползата, щом не намираме талантите, от които се нуждаем?”. Трябва да продължим със Съюза на уменията, с политиките, насочени към качеството на образованието. Бих подчертала не само образованието на възрастните, преквалификацията и повишаването на квалификацията на възрастните, но и инвестициите в основните умения както на младите, така и на възрастните.

Математиката например е от съществено значение, ако искаме да обучим младото поколение, а след това и възрастните, за да работят с изкуствен интелект. Те никога няма да могат да се преквалифицират за дигитална работа или работа с изкуствен интелект, ако основните им познания по математика или грамотност са много слаби. Друг случай е науката. Може да имате инвестиции в стомана, химикали, възобновяеми енергийни източници, зелени индустрии, но те се нуждаят от технически работни места. Техническите работни места изискват добра математическа основа. Ето защо предлагаме Съюза на уменията, както и мерки за подобряване на основните умения. Без тях е трудно да се създаде обучение, което да работи за дадения човек, за да получи добра работа. Мисля, че това е възможност и че България трябва да я използва максимално за всеки един от своите граждани. Затова трябва да се погрижи и за най-уязвимите и да инвестира в квалификацията на работната си сила.

- През последната седмица в България бяха разкрити нелегални домове, в които възрастните са живели в ужасни условия. По ПВУ ще ремонтираме 82 държавни дома, а бяхме на път да загубим тези средства. Какво трябва да подобрим, за да живеят и у нас възрастните хора нормално?

- Запозната съм с разкритията и мисля, че е ужасно, защото реално има огромна нужда от грижи за възрастните хора. Така възникват тези ужасни ситуации, но има огромна нужда от грижи както в България, така и в други държави членки. Нашият континент застарява. Нашите възрастни хора стават все повече и повече и се нуждаят от подкрепа. Ние инвестираме. Споменахте ПВУ. Ние също инвестираме от кохезионните фондове в заведения за грижи. Това не е достатъчно. Трябва да привлечем и други видове финансови инвестиции. Ще обсъждам с ЕИБ как можем да създадем инструменти, които да финансират държавите членки, така че те от своя страна да могат да инвестират в повече заведения за грижи както за деца, така и за възрастни хора, защото търсенето ще става все по-голямо и ние се нуждаем от лицензирани, добре подготвени заведения с добри стандарти.

Този проблем е системен. Нуждата от заведения за грижи за възрастни хора ще нараства. ПВУ беше временно решение и се надявам, че България ще може да използва средствата, с които разполага. ПВУ ще приключи през 2026 г. Други фондове ще продължат, като например политиката за сближаване. Разговарях с министъра на труда за това как можем да мислим за разработването на нови инвестиционни програми в заведенията за грижи. Какво ще се случи с нашето поколение, моето поколение? Всички ще се нуждаем от подкрепа - някои ще бъдат подкрепени от семейството си, но повечето ще се нуждаят от подкрепа от доставчик на услуги. Така че това е предизвикателство, което ни налага да инвестираме повече в тези заведения.

Социалните инвестиции никога не са били много привлекателни. Мислехме си, че държавата трябва да развива услугите - да, и ние трябва да проверяваме, наблюдаваме и контролираме дали те се предоставят адекватно. Но трябва да създадем и възможности да инвестираме много повече в тези заведения, отколкото се подкрепя от фондовете на ЕС и от националните бюджети. И да имаме система, която позволява на най-бедните и уязвимите да се възползват от тези заведения. Това е огромно демографско предизвикателство, с което трябва да се справим.

За мен лично трябва да започнем да работим на ниво ЕС, да определим кой е персоналът, кои са социалните работници. Искат ли хората да работят като социални асистенти или работници в сферата на грижите в Европа? Какви са заплатите? Какви са условията на труд? Как можем да привлечем младото поколение или може би по-възрастното поколение към този вид работа? И как можем да им плащаме и да се уверим, че вършат добра работа, така че ситуации като тази в България да не се повтарят?

На ниво ЕС планирам да стартирам “Европейски пакт за полагането на грижи”. Имаме например Зеления пакт, а това ще бъде Пакт за грижи. Става дума за план за подобряване на условията на труд за хората, които избират да работят в социалния сектор, защото това е огромна нужда, която Европа ще има, и недостиг, който вече имаме, и понякога търсим да работим с хора от страни извън ЕС. Какви са решенията? Трябва да намерим отговор, който да направи тези работни места привлекателни, въпреки че са трудни. Когато работите с болен, възрастен, слаб човек, имате голяма нужда да създадете качествени работни места. Трябва да работим в тази насока.

- Програмата "Храни" е една от най-важните за страната ни, а на нея разчитат над 500 хил. души. Предоговорихме и "Топъл обяд", но ще продължи ли тя и догодина?

- Споменах, че се срещнах с министъра на труда и обсъдих с него финансовата подкрепа, която ЕС оказва за тази хранителна помощ, включително и за топлите обяди. Ние вече подкрепяме България с двойно по-голяма сума, отколкото първоначално беше предвидена за тези топли ястия.

Разбирам ситуацията, че подкрепата значи разходи и че цените са се увеличили. Трябва да помислим за бъдещето. Добре, продължаваме да преразпределяме парите на ЕС от други приоритети за подкрепа за най-нуждаещите се. Но трябва да имаме и мерки, които да имат въздействие. Само предлагането на храна няма да реши проблема с тяхната уязвимост. Тя няма да ги измъкне от бедността. Дадох примери от други части на Европа, където предлагането на топла храна или пакет е само отваряне на вратата на доверието към този бенефициент, а след това можете да предоставите други услуги - консултации, помощ за записване при лекар, за интервю за работа, психолог.

В бъдеще трябва да съчетаем тази хранителна помощ с активна социална подкрепа. Видях това да работи във Франция. Пунктовете за храна не извличат човека от бедността. Но доверието, което се изгражда, и фактът, че даден човек се връща и получава други видове подкрепа, успяват да подобрят живота на много хора в дългосрочен план и системно. Заключението, което направихме с министъра на труда тук, в София, е че трябва да подобрим тази програма и да я съпътстваме с активни мерки.

Бях отворена и възприемчива към това, което министърът предложи, и казах: "Нека помислим за начини да инвестираме парите възможно най-ефективно". Нашата цел не е просто да заситим стомаха на даден човек в този ден или за месец, или за година. Тя е този човек да стане способен да си купи храна, да си осигури подслон, както и собствени хигиенни продукти или продукти за децата си.

Фактът, че виждаме, че в други държави членки това работи, е невероятен, и ние мислим как да създадем този обмен на добри практики. И в други държави ни казват да помогнем със средства, но те не се спират само до предлагането на продукти. Те разполагат с много по-сложен вид модел на подкрепа. Аз съм виждала как се създава доверие и увереност у бенефициентите, а това е безценно.

CV

• Роксана Мънзату е родена на 1 април 1980 г. в Брашов, Румъния
• Завършва бакалавър по политически науки през 2002 г. в Букурещкия университет, получава магистърска степен по европейска интеграция през 2005 г. от университета “Димитрие Кантемир”
• През 2016 г. е избрана за член на румънската Камара на депутатите, през 2019 г. става министър на европейските фондове
• През 2024 г. става член на ЕП, а от декември 2024 г. е зам.-председател в ЕК и еврокомисар с ресор “Социални права и умения, качествени работни места и подготовка”