Как Илия Щирков я докара от Кайманите и я управлява 32 г. въпреки предсказанието на гадателка, че не бива никога да влиза във водата

"До една година вие ще се омъжите за висок мъж с черна коса. Ще заживеете в малък град, далеч от дома ви. Там ще се роди едно момиченце. След това ще се преместите в град с вода. Ще родите момче. Малкото момченце да пазите много от водата, защото има да преживее голямо премеждие."

Едно наистина сбъднало се предсказание. Но не съвсем. Съдбата бе предначертала друго за малкото момче, родено във Варна. То нямаше абсолютно никакъв проблем с водата. Дори напротив. Превърна се в един от първите леководолази у нас, създаде Лаборатория за подводни изследвания, основа със съмишленици Института по океанология към БАН... И най-вече сбъдна мечтата си България да има изследователска миниподводница, която докара от Кайманите и в продължение на 32 години прави едни от най-забележителните проучвания в Черно море.

Белогвардейката, която гледа на майка му през 30-те години на миналия век в Русе, позна отчасти - работата под вода изправя многократно пред смъртта прочутия подводничар Илия Щирков. Но голямото премеждие така и не се случи. А майката не позволяваше на сина си да припари до морето без нея. Когато ходели на плаж, във водата го държала за ръка. Изпитвала неописуем ужас от мисълта, че може да загуби сина си.

„Едно лято вече бях по-голям и си мислех, че майка ми ще ме пусне на морето с приятелите ми от махалата, но тя отново беше непреклонна – разказва пред сп. „Космос" инж. д-р Илия Щирков. – Ядосах се и я попитах защо го прави. Тогава ми показа писмото от пророчицата. Успокоих се, че не се говореше за смърт. Въпреки това ходех всеки ден на морето сам, защото някаква невидима сила постоянно ме тласкаше към брега. След училище задължително минавах през Морската градина, слизах до Рибарското мостче и дълго се скитах по пясъка. Обещах на майка ми, че няма да ходя сам, но скоро след това наруших дадената дума. Знаех, че трябваше да внимавам. Тогава още не можех да плувам и влизах във водата до гърдите – не повече."

Оказва се обаче, че улисан в новото приключение да скача от мостчето, Щирков спира да внимава и едва не губи живота си.

„Един ден в края на лятото успях да се отскубна от майчината си опека и веднага цъфнах на Рибарското мостче. Имаше много деца, които скачаха от него в морето. Реших да опитам и аз. Избрах си място, от което водата да ми е до гърдите. Броях по чугунените стълбчета на перилата на моста. Още помня цифрата – 23-тото беше. Беше голям кеф. Реших да скоча за последен път и когато го направих, усетих, че нещо не е наред. Не докоснах дъното и когато изплавах, разбрах, че водата стига над челото ми. Едва си поемах глътка въздух, опитвах се да се покажа над водата, но нямах сили. Изморих се. Причерня ми пред очите и тогава си помислих, че наистина се давя. В този момент две силни ръце ме хванаха през кръста, повдигнаха ме и ме преместиха около метър напред, където се хванах за релсите на моста. Човекът, който ме спаси, ми извика: „Къде си тръгнал бе, малчо? Ще се удавиш за едното чудо! Научи се първо да плуваш и тогава влизай в морето!"."

Още малък, той си помисля, че предсказанието на рускинята се е сбъднало и вече нямало да има проблем с морето. Само че жестоко се лъжел. Още в гимназията започва курсове за водолаз. Дотогава се опитвал да си прави сам плавници, които виждал, че носят чужденците. „Ясно си спомням онзи дъждовен октомврийски следобед на 1971 г., когато пощальонът на Аквариума влезе в стаята ни и ми подаде един голям кафяв плик, изпратен от САЩ – връща се години назад Илия Щирков. - Беше адресиран до Лабораторията за подводни изследвания – на вниманието на Любомир Клисуров, един от близките ми приятели и човек от екипа. Той ни беше абонирал за списанието Ocean Industry. Докато преглеждах интересните материали, към последната страница се натъкнах на кратко съобщение, придружено със снимка, която ме смая. Фирмата Perry Submarine Builders, базирана в Маями, Флорида, е построила най-новата си миниподводница „РС-8" за научноизследователски и подводно-технически дейности. За първи път в нея беше използвана нова технология – вместо многото малки плоски илюминатори, на носа на цилиндричния корпус беше монтиран огромен акрилен полусферичен илюминатор, който осигуряваше чудесен обзор на пилота. Влюбих се в този апарат. Разхождах се в стаята и премислях възможните начини България да има подобна миниподводница."

Тогава обаче е ерата на подводните домове и никой не обръща сериозно внимание на инженера. Кой да предположи, че точно след 15 години Илия Щирков ще води преговори и България ще купи точно тази миниподводница, а той ще бъде единственият обучен командир да я управлява.