Стигмата е жестока, а "какво ще кажат хората" е по-важно от "как си всъщност"

Не плачи, ти си мъж. Колко пъти сте чували това? Може би още като дете. Може би в казармата. Може би в някой труден момент, когато всичко в теб е искало да се разпадне, но гласът в главата ти – или този на баща ти – е прошепвал: “Стискай зъби”. И ти си стискал. Дълго, здраво, докато болката ти не е станала навик, тревогата – фон, а тишината – убежище. Само че има неща, които не могат да мълчат завинаги.

Стигмата на мълчанието

Въпреки че днес все по-често се говори за психично здраве, мъжете продължават да бъдат изключително уязвими, но по своя си начин, в тишина. Културната нагласа, че мъжете трябва да бъдат стабилни, силни и самодостатъчни, ги оставя без думи точно тогава, когато имат най-голяма нужда да говорят, пише сайтът mila.bg.

Данните не лъжат. Според Националния център по обществено здраве и анализи в България почти 8 от всеки 10 самоубийства са извършени от мъже. При това мъжете са значително по-малко склонни да търсят помощ – само 1 от 5-има с депресивни симптоми се обръща към психолог, сочи изследване от 2023 г. Това не е защото страдат по-малко. Просто са научени да не го показват.

Личните истории зад цифрите

“Татко така ме възпита – да не се оплаквам. Научих се да търпя всичко – болка, тревожност, безсъние… докато не издържах. Сринах се, но дори тогава се срамувах да кажа, че не съм добре”, разказва П. В., 36-годишен мъж от Варна, който преживява паническо разстройство след години на натрупан стрес. Първия път, когато се осмелил да отиде на терапия, напуснал кабинета след десет минути. “Чувствах се като провал. А просто бях човек.”

Историята на Петър не е изключение. Тя е правило. При мъжете симптомите на депресия често не се разпознават, защото се проявяват различно – раздразнителност, злоупотреба с алкохол, физически оплаквания. Но рядко – сълзи.

Българската реалност:

между срама и оцеляването

Мъжете в България живеят в културна среда, в която уязвимостта продължава да се възприема като заплаха. Търсенето на помощ се разглежда като капитулация. Особено в по-малки населени места, където няма нищо по-важно от това “какво ще кажат хората”.

Дори езикът ни е пропит с осъждане: “Разлигавил се е”, “Тоя що се депресира, да иде да копа малко”. Обществото не само че не разбира мъжката болка – то я подиграва.

Как се случват нещата по света

Във всички големи и развити държави има кампании, които открито насърчават мъжете да говорят за чувствата си. В новозеландските училища например момчетата се учат да разпознават и назовават емоциите си още в ранна възраст. Публични личности – спортисти, актьори, дори политици, споделят лични преживявания с депресия и паник атаки.

Резултатът е по-нисък процент на самоубийства, по-висока търсеща активност сред мъжете и по-здравословно разбиране за това какво значи да си мъж. И не, това не прави мъжете “по-слаби”. Прави ги по-истински. 

Нова мъжественост

Добрата новина е, че нещо започва да се променя и у нас. Все повече млади мъже в България се осмеляват да говорят открито – в интернет форуми, подкасти, социални мрежи и терапевтични сесии. За младите хора, които постоянно гледат свои идоли и връстници в социалните мрежи, е ясно, че психичното здраве и неговите проблеми нямат пол. И ако мълчиш за тях и си безучастен, това не те прави по-силен, а по-малко образован и по-глупав.

Новата представа за мъжествеността бавно си проправя път: мъже, които се грижат за себе си, говорят за тревогите си, плачат и после продължават напред – не по-слаби, а по-съзнателни.

В България също се предприемат стъпки за насърчаване на мъжкото психично здраве. През ноември миналата година фондация Emprove организира изложбата “Чуй гласа ми”, в която осем популярни български мъже, сред които актьорът Александър Кадиев, писателят Георги Господинов и музикантът Wosh MC, разказаха лични истории за борбата с тревожността и депресията. Целта на инициативата беше да се разбие стигмата около мъжката уязвимост и да се насърчи откритият диалог по темата.

За младите хора също се полагат усилия. УНИЦЕФ България стартира безплатна онлайн платформа за самоподкрепа и психично здраве за тийнейджъри, наречена “Как си всъщност? Разкажи ми”. Нейната цел е да помага на младите хора да изградят психическа устойчивост и да преодолеят негативните емоции, през които преминават.

Силата да си уязвим

Да бъдеш мъж, не означава да носиш света сам на плещите си. Означава да имаш смелостта да кажеш: “Не съм добре”. Да признаеш страха си, болката си, нуждата си от помощ – това не е слабост. Това е смелост от най-чист вид.

Дойде време да пренапишем мълчаливия сценарий, който поколения мъже са следвали. Защото колкото повече говорим, толкова повече ще чуем. И може би някой син ще порасне, знаейки, че не е нужно да стиска зъби, за да бъде достоен. Нужно е просто да бъде човек.