„Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията". Това заяви президентът Румен Радев в отговор на въпрос на CNN, дали все още желае провеждането на референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г. Държавният глава даде интервю за журналиста Ричард Куест от CNN след участието си в Ташкентския международен инвестиционен форум.

Във вторник  Конституционният съд (КС) отказа да тълкува по-голямата част от въпросите на президента Румен Радев за поискания от него референдум за еврото, което председателят на Народното събрание Наталия Киселова му върна, без да го подлага на гласуване в пленарната зала.

КС допусна за разглеждане само един въпрос на Радев: "Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?".

На 9 май, докато България чакаше конвергентния доклад за еврозоната, президентът Радев изненадващо обяви, че трябва да се проведе референдум дали страната да въведе на еврото от 2026 г. 

Президентът подчерта, че някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. „Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността ни да се присъединим към еврозоната през 2026 г.", заяви Румен Радев.

Запитан, дали може да се стигне до конституционна криза, ако министър-председателят продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум, държавният глава посочи, че конституционна криза няма и не може да има. „Това обаче би могло да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите", подчерта президентът. Румен Радев напомни, че през последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. „Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес", добави държавният глава.

Румен Радев посочи също така, че получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. Президентът отбеляза, че в средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 г.

Запитан, дали времето за референдум за въвеждането на еврото не е отминало Румен Радев напомни, че процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Показател за това е напускането на съюза от Великобритания. Държавният глава отбеляза и че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.

В отговор на въпрос за налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна Румен Радев призова „преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции". Според държавния глава от политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС е отворил големия руски пазар за компании от Китай, като по думите на президента, така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.

Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и мирно решение, което да не облагодетелства агресията на Русия, Румен Радев отново подчерта, че международната общност „лети" към изключително трудна политическа и морална дилема. „Американците наричат тази война "boots on the ground warfare", заяви президентът. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Държавният глава посочи, че проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.

„От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области?", попита президентът и добави, че сме изправени пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в 21-и век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. „Това е най-голямата дилема", посочи държавният глава.

Затова Румен Радев подчерта, че силно подкрепя усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. По думите на държавния глава налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Затова и българският държавен глава силно подкрепя усилията на президента Тръмп. „Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия", заяви Румен Радев. Президентът добави, че някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.

„Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа", каза още държавният глава. И добави, че войната в Украйна предизвика и способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.

По отношение на Ташкентския международен инвестиционен форум Румен Радев отбеляза, че сътрудничеството със страните от региона на Централна Азия придобива все по-голямо значение за Европейския съюз, а България осигурява най-важния елемент – свързаността.

Румен Радев заяви, че това открива значителни перспективи за развитие на двустранните отношения със страните от региона, за търговия и обмен в различни области. Но за това е необходима свързаност – транспортна, енергийна и дигитална, без която възможностите за сътрудничество са ограничени. Държавният глава отбеляза още, че България може да участва в този процес с модернизираните си пристанища Варна и Бургас, както и с втората в света по натовареност за транспорт на стоки сухопътна граница, която е входна точка за Европа към Азия.

„Имаме достатъчно проблеми у дома, за да се потопим в проблемите на Вашингтон, които са като океан в сравнение с нашето Черно море", така Румен Радев отговори на въпрос как възприема случващото се в момента в САЩ - бунтовете в Лос Анджелис, проблемите във Върховния съд и НАТО. На въпрос какво очаква тогава от САЩ, държавният глава добави, че България очаква страната да бъде фактор на стабилност и демокрация в света.

рта, че някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. „Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността ни да се присъединим към еврозоната през 2026 г.", заяви Румен Радев.

Запитан, дали може да се стигне до конституционна криза, ако министър-председателят продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум, държавният глава посочи, че конституционна криза няма и не може да има. „Това обаче би могло да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите", подчерта президентът. Румен Радев напомни, че през последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. „Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес", добави държавният глава.

Румен Радев посочи също така, че получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. Президентът отбеляза, че в средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 г.

Запитан, дали времето за референдум за въвеждането на еврото не е отминало Румен Радев напомни, че процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Показател за това е напускането на съюза от Великобритания. Държавният глава отбеляза и че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.

В отговор на въпрос за налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна Румен Радев призова „преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции". Според държавния глава от политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС е отворил големия руски пазар за компании от Китай, като по думите на президента, така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.

Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и мирно решение, което да не облагодетелства агресията на Русия, Румен Радев отново подчерта, че международната общност „лети" към изключително трудна политическа и морална дилема. „Американците наричат тази война "boots on the ground warfare", заяви президентът. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Държавният глава посочи, че проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.

„От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области?", попита президентът и добави, че сме изправени пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в 21-и век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. „Това е най-голямата дилема", посочи държавният глава.

Затова Румен Радев подчерта, че силно подкрепя усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. По думите на държавния глава налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Затова и българският държавен глава силно подкрепя усилията на президента Тръмп. „Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия", заяви Румен Радев. Президентът добави, че някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.

„Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа", каза още държавният глава. И добави, че войната в Украйна предизвика и способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.

По отношение на Ташкентския международен инвестиционен форум Румен Радев отбеляза, че сътрудничеството със страните от региона на Централна Азия придобива все по-голямо значение за Европейския съюз, а България осигурява най-важния елемент – свързаността.

Румен Радев заяви, че това открива значителни перспективи за развитие на двустранните отношения със страните от региона, за търговия и обмен в различни области. Но за това е необходима свързаност – транспортна, енергийна и дигитална, без която възможностите за сътрудничество са ограничени. Държавният глава отбеляза още, че България може да участва в този процес с модернизираните си пристанища Варна и Бургас, както и с втората в света по натовареност за транспорт на стоки сухопътна граница, която е входна точка за Европа към Азия.

„Имаме достатъчно проблеми у дома, за да се потопим в проблемите на Вашингтон, които са като океан в сравнение с нашето Черно море", така Румен Радев отговори на въпрос как възприема случващото се в момента в САЩ - бунтовете в Лос Анджелис, проблемите във Върховния съд и НАТО. На въпрос какво очаква тогава от САЩ, държавният глава добави, че България очаква страната да бъде фактор на стабилност и демокрация в света.