• Конят на императора се разклаща опасно, когато Марин Марков се качва да го провери
• Само 20% от бронза на Ботевия паметник във Враца бил здрав

Въоръжен с горелка и специална маска на батерии за пречистване на въздуха, работник се пъха в 9-метровата статуя на Христо Ботев, за да отстрани начупените парчета от конструкцията и тя да бъде върната реставрирана за честванията във Враца. Още преди години установяват, че е силно нацепена. В началото на т.г. шефът на екипа - скулпторът Марин Марков, е огледал фигурата отвсякъде, за да прецени и да даде инструкции как да се възстанови паметникът.

„Премахването на повредените сегменти е много сложно. Трудът е малко миньорски – разказва той пред „24 часа – 168 истории". – Времето за работа зависи от големината на фигурата и от дебелината на парчетата вътре. На работника му се осигурява въздух. Ползваме специална маска. Монтира се на гърба и после се захваща на лицето, за да не вдишва отделящите се вещества."

Реставраторите са срязали паметника в горната част - под гърдите, и установили, че само 20% от материала по цялата обиколка е със запазени качества.

"Това не значи, че лесно е могъл да падне, защото конструкцията е тежка и се държи, дори здравата част да е малка. Но самият факт, че е толкова повреден, вече е на границата на опасното. Заварихме всички цепнатини", разказа още Марков. Оригиналният материал, с който е правен преди 60 г., е месинг, но при новата основа използват инокс, който е по-здрав. За заварките вземат бронз, защото допълнително укрепва монумента. Вероятно са отишли десетки килограми, за да се спои над 8-тонната конструкция. В студиото в столичния кв. "Требич" е складиран около един тон заваръчен материал, специален за целта.

За да стигне до Враца, реставрираният паметник е натоварен на огромна платформа и прекаран по магистрала „Хемус" и после по новия участък от Ботевград до Мездра със специално разрешение за извънгабаритен товар.

Конструкцията позволява да се работи отвътре. При по-малки паметници до 2 метра това не е възможно. „Най-големият проблем е непрекъснато да наблюдаваш хората и ако може, да предотвратяваш контузии – обяснява още Марков. - Имало е дребни наранявания с флекса, но трябва да се следи какво се прави, защото цял ден вътре в паметника на човек му омръзва и престава да внимава за опасности след няколко часа."

Още по-сериозен е бил проблемът при паметника на цар Освободител в София, който екипът на скулптора реставрира през 2013 г. Когато скелето е готово и той се качва на коня, за да провери състоянието на конструкцията, тя се разклаща силно, заплашвайки да се срути. Това за Марков е сигнал, че отвътре има сериозни проблеми и една по-силна буря може да събори паметника и да пострадат преминаващите хора и коли.

Подобно премеждие се случва за първи път на ваятеля, който е проучил десетки монументи.

Така започва реставрацията на открития през 1907 г. паметник. Впоследствие Марков установява, че краката на коня са запълнени със сплав основно от цинк и 5% мед. „Тя е устойчива на температура и трябваше да подгрея краката, за да изтече сместа, защото са я налели върху армировката, като са мислили, че по тоя начин ще е по-стабилно – разказа скулпторът. - Точно под копитото е положена вид замазка. През годините е станала буквално на пепел - около 15 см. И желязото беше изцяло изядено. Нямаше нищо. Беше наистина опасно, защото конят тежи около 5 тона. Наложи се да срежа краката и да изработим и монтираме нови от същия бронз като оригиналните, заради което имаше голямо недоволство. Сега старите са в Регионалния исторически музей в София и могат да се видят и дори да се снимат."

Очевидно и преди са се опитвали да укрепят краката на жребеца - първият ремонт е през 1937 г. точно защото са забелязали пукнатини по тях. Установили некачествена сплав. По-късно пак е възстановяван - през 1944 г., защото една от бомбите е паднала върху съседния хотел.

И въпреки проблемите с краката любопитното е, че според Марков в началото на XX век са изпипали по-професионално работата си по цар Освободител в сравнение със средата на столетието, когато е издигнат Паметникът на Съветската армия. Сплавите и елементите на първия монумент са обработени по-прецизно, смята Марин Марков, чийто е и проектът за демонтажа на спорната композиция, която бе частично премахната.

Той твърди, че основната грешка, допусната през 50-те години, е, че краката на войника са били запълнени с бетон. Така явно е било по-лесно за скулпторите и освен това конструкцията става по-устойчива. Не са съобразили обаче, че с времето навсякъде се образува конденз заради температурните разлики в денонощието 365 пъти в годината. И особено през зимата.

Капчиците вода се процеждат през микропукнатините на отливката и постепенно цепнатините се увеличават. „Ние не можем да спрем конденза изобщо. Сега проектираме отвори от долната страна на паметниците, за да се оттече водата. По тази причина всички фигури трябва да са кухи", обяснява още ваятелят.

Всичко това се вижда само на място, в проекта не пише, че е запълнен с бетон. А по соца не само съветският войник, но и повечето монументи са били заливани с циментиращата смес. Затова днес, когато реставрират изработени в онези години структури, първо отстраняват бетона, запълват с нова иноксова конструкция и заваряват с бронз. Но дотам не се е стигнало при Паметника на Съветската армия, защото вторият проект - за реставрацията му, не е задвижен.

Административният съд на София-град спря демонтажа след искане на партиите "Възраждане" и "Изправи се.БГ". Така фирмата изпълнител свали само четирите фигури на върха - съветския войник с вдигнатия автомат, българския работник и майката с детето. Когато се качва да провери в какво състояние са, Марин Марков вижда, че по всички тях е имало доста цепнатини. И то не под влиянието на атмосферните условия, а заради лошо изпълнение. Основно при заварките.

"Навремето са работили с оксижен. Ако материалът не се подгрее добре или ако заварчикът е малко по-неопитен и не знае как да го направи, се получават студени заварки, които с годините се разцепват", разкрива Марин Марков. За да се реставрира на място, трябва да се качат много опитни хора и да имат уменията да възстановяват там, което просто не се прави.

Скулпторът се качва на скелето и установява, че по протежението на краката на войника от кръста надолу има огромна пукнатина с широчина около 5 см. Цялата височина на този участък е повече от 3 метра, имайки предвид, че бронзовата фигура с вдигнатия автомат е 8 метра. Подобно е положението и в композициите на долното ниво. Те изобразяват "Октомври 1917" (от източната страна), "Тилът" (южната) и "Великата Отечествена война" (западната) и все още стоят на местата си. Специалистите от екипа на Марков са дали предписания и за пукнатините в тези фигури.

А демонтираните бронзови фигури от върха са закарани директно в държавен склад в с. Лозен, където стоят и в момента. До реставрация така и не се е стигнало, защото всичко е спряно. В студиото на Марков са били готови да започнат възстановяването, но не се е стигнало дотам, защото няма никакво решение какво да се прави с тях.

В двора му в столичния кв. "Требич" обаче 5 години е престоял паметникът на Валентин Старчев "1300 години България", разглобен на части през 2017 г. През цялото това време предизвикалият много хейт монумент пред НДК нямало къде да бъде пренесен. От общината казвали, че не разполагат с подходящо хранилище и само проверявали периодично състоянието му, но в крайна сметка Марин Марков настоял да си го вземат. Сега се намира в Регионалния исторически музей, но без разрешен достъп за граждани.

Така в момента никой не може да го види. Според Марин Марков при изработения и поставен преди 44 г. паметник нямало никакви пукнатини, за разлика от съветския войник, нито други проблеми освен няколко изпаднали гранитни плочи, които при желание е можело да се възстановят. Но Столична община реши да го премахне, защото бе възприеман като символ на тоталитарното минало на България.

Същият скулптор е автор на реставрацията и на 4-метровите бронзови фигури на Кирил и Методий пред Националната библиотека. Според Марков навсякъде проблемите са едни и същи - некачествено първоначално изпълнение, лоши заварки или запълване с бетон.