Развитието на демократично общество е възможно само когато има свободни, независими медии, които да изобличават лъжата и подмяната и да бъдат реален коректив на властта. Това заяви президентът Румен Радев на закриващата конференция по проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" днес във Вършец в рамките на 20-ата Световна среща на българските медии, която събира българоезични медии от 25 държави, включително и България.

Радев каза, че за него е огромно удоволствие да се срещне с участниците на 20-ата Среща на българските медии. Този форум има широк кръгозор и за регионалните дисбаланси в България, и за нашите природни богатства и за перспективите на Северозапада, изключително важен край за България, и за знанието, и за талантите, и за бъдещето на България като равноправен и равностоен член на ЕС, заяви държавният глава. По думите му, за да стане всичко това реалност, трябва да имаме най-силните инструменти, а именно информацията и знанието. Как ще разполагаме с тях, зависи много от медиите. Нашето внимание към медиите не трябва да отслабва, напротив, трябва да сме силно ангажирани с това какво става с нашите медии, каза Радев, цитиран от БТА.

Той изтъкна, че форумът има голяма обществена значимост, защото дава възможност на журналистите да споделят опит и идеи и да обсъждат предизвикателствата. Професията на журналиста е призвание. Призвание да осигурява не само информация, но и да дава възможност да се възползват от силата на знанието, базирано на обективна и безпристрастна информация, основана на факти, а не на тяхната субективна интерпретация, посочи президентът. Това според него е особено важно в свят, силно поляризиран от различни теми, когато именно професионалните стандарти на журналистиката различават истинските медии от техните пропагандни двойници, гарантират плурализма на гледните точки и разграничават фактите от субективната интерпретация. Борбата за истината ще изисква все повече от журналистите, не само да информират, а да не абдикират от основната си функция, да гарантират, че цензурата няма да ограничава достъпа до знанието, заяви Румен Радев.

Той смята, че държавните институции следва да обмислят отново нормативната уредба и новите подходи за финансиране на държавните медии, така че те да не бъдат зависими от властта или от чужди влияния. Радев очаква да има ревизия на нормативната уредба, така че да се повиши прозрачността не само на медийната собственост, но и на процесите, които се разгръщат в медиите. Хората имат правото да знаят кой им говори от ефира, кой създава съдържание, дали това съдържание съответства на реалните процеси в обществото и дали някой вече не е платил за това съдържание и не го е оформил, според своя собствен интерес, каза държавният глава.

Радев отчете приноса на българските медии в чужбина за утвърждаването на българщината. Обичаме да казваме, че България се простира дотам, докъдето има българи. За да бъде това духовно пространство, тези духовни граници на България, жизнени и здрави, трябва да има и здрава връзка с нашите сънародници зад границата, каза президентът. Той подчерта, че именно медиите съхраняват и укрепват тази връзка с родината, на всички наши сънародници зад граница. Той изтъкна, че българските медии в чужбина са не само трибуна, но и защитник на техните интереси и на техните проблеми. Медиите имат функцията да ги приобщават, но и да ги обединяват около българската култура, идентичност и традиции, отбеляза той.

България вече се разпознава като високотехнологична страна с принос към бъдещето, на развитие на космическите технологии, на изкуствения интелект, информационните технологии, каза Радев и подчерта, че това до голяма степен се дължи на медиите. Длъжни сме тази съвременна приказка за България, да я разпространяваме по целия свят, защото това е нашият шанс да се вписваме много по-активно и солидно във всички глобални и регионални процеси, заяви държавният глава.