Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 63% не са стъпвали на театър, а 83% не са и помислили да посетят класически концерт.

Не знам дали това, че съм чела книги, била съм на театър и нееднократно на класически концерти ме прави особен вид елит или трябва да погледнем кои са и какви са хората, които не правят нито едно от тези неща.

Познавам сериозни, отговорни и образовани хора, които са толкова натоварени, толкова ангажирани с работа и семейство, че физически няма как да заменят няколко часа сън за четене. Четенето не е механична дейност, а въпрос на душевен покой и добра нагласа. Същото важи за културата, за пространство в което душата да се приготви да възприеме онова, което се случва на сцената и да се потопи в звуците на музиката.

Мои приятели са ми казвали: „Добре, че се разболях, та да почета малко на спокойствие". Друг приятел сподели: „Моля те, запиши си книгата на аудио файл – разбери, че единственото време, което мога да отделя на книги е докато шофирам и ги слушам в колата. Страхотно расте броят на хората, които вече само могат да слушат книги, докато са в колите или пътуват с градски транспорт."

43% българи, които не са прочели нито една книга означава, че 57% са. Аз обаче намерих световна справка за четящите нации и ако щете вярвайте, но САЩ са на първо място, като годишно отделят за четене около 360 часа. На втора позиция е Индия, трети са британците, съответно с 352 и 343 часа. В челната десетка в низходящ ред са Франция, Италия, Русия, Австралия, Испания, Нидерландия и Швейцария – вече със 157 часа.

Къде сме ние? На не особено завидното 51-во място със 106 часа, посветени на книгите. Пред нас са държави като Египет, Турция, Южна Африка, Египет, Перу, Гърция, Куба, Украйна.

В дъното на класацията по часове четене са Пакистан, Бруней и Афганистан, които са с по около 60 часа.

И знаете ли кои са най-четените книги в света? Да, всички знаем, че библията е на първо място, на второ е коранът и на трето и четвърто са книгите за Хари Потър и Властелинът на пръстените.

Въпросът всъщност е: какво четем и какво ни прави щастливи, когато четем?

И онова, което е най-важно: как научаваме децата да обичат четенето? В опита ми с моето дете знам как, да му мислят тези, които тепърва трябва да спечелят тази толкова важна битка за осмислянето на нещата в живота и как ценностите се откриват в книгите.

Моето първо детско откритие в литературата бе Ерих Кестнер, макар вече да бях погълнала Астрид Линдгрен.

От Фейсбук.