Отпадъците, които хвърляме в планината, карат животните да свикват с идеята, че сме склонни да споделяме храната си с тях, казват еколози

"Не трябва панически да се бяга при среща с мечка, защото може да ви възприеме като плячка, а бяга доста по-бързо от хората. Не бива да я гледате право в очите, трябва да се говори монотонно и да се отдалечаваме бавно от нея, без резки движения. В безопасност сме, когато сме извън полезрението на очите ."

Това съветва Георги Георгиев, шеф на "Превантивна дейност" в РИОСВ-Смолян.

От 20 г. той е в отряда за бързо реагиране при проблем с мечка. Бил е на инцидент с убит човек в село Кутела и на случаи с ранени от мечки жена и мъж в Малка Арда и Сивино, както и на почти всички места, където има щети върху селскостопански животни.

Според Георгиев

в никакъв случай не трябва да се доближава мечката, особено ако е с малки

"Разстояние по-малко от 10 метра от мечка може да се окаже фатално и трудно предсказуемо. Най-опасна е обаче, ако е с мечета и човек попадне между майката и тях", твърди екологът.

В случай че има досег с нея и тя събори човека на земята, трябва да се легне по корем или да се свие на кълбо, а ръцете да са на тила и да се изчака, докато тя се оттегли.

За по-благоприятен развой при среща може да се остави раница, дреха или някакъв предмет, с който тя да се занимава, докато се отдалечим.

Много трябва да се внимава при тесни пътеки с остри завои, скрити места, скали, камъни — тогава тя няма видимост и чуваемост, а не обича да няма изход, за да бяга. Препоръчително е да се скрием зад дънер или дърво и да направим път в този случай.

Той препоръчва при попадане в райони с мечки да не се движим сами, да не се говори на висок тон, с пускане на музика от радио или телефон. Тя има отлично обоняние и слух и ще узнае за присъствието на хора.

Оставянето на храна в гората е груба грешка. Заради хранителни отпадъци, които изхвърляме в планината, мечката свиква с идеята, че сме склонни да споделяме храната си с нея.

През последните години експертите от РИОСВ в Смолян забелязват, че все повече мечки не спят обичайния си дълъг зимен сън. Това се дължи както на затопляне на времето в глобален мащаб, така и на ловците, които оставят храна за подхранване на дивеча.

През ловния сезон фотокапаните улавят мечки да търсят готови фуражи край хранилките.

"Мечките не спят, защото имат готова храна. Обичайният интервал за зимния сън е от края на ноември до началото на април.

През последните години спят само през февруари, когато е много студено

и не могат да намерят храна", отбелязва Георгиев.
От друга страна, в обезлюдените родопски села мечките се респектират именно от ловците. 

Те обхождат огромни територии, мечката ги вижда и се пази от хората и страни от тези места. Екологът сочи за пример Румъния, където вече е нарушена естествената дистанция между човека и мечката и затова стават много инциденти.

Експертът е бил наскоро в района на Брашов, където кафяви мечки са се превърнали в туристическа атракция и понякога шофьорите слизат от колите си, за да си направят селфи.

"Това изобщо не е добра идея. Наблизо може да има малки мечета и тя става непредсказуема. Мечките там не се страхуват от човека и са загубили естествените си ловни инстинкти. Хората спират, снимат, хвърлят храна.

Правят всичко, което не трябва. Проблемът в Карпатите, където и популацията е много по-голяма от тази у нас, е много сериозен. Мечките знаят, че там, където има човешки същества, се намира лесно храна", изтъква Георгиев.

Затова и неведнъж туристите са нападани от мечки, защото ги хранят или искат да ги снимат, както показват видеоклипове в интернет. 

"Мечката е териториално животно. Пази си територията. Често тя обаче е огромна. Чрез GPS сме засичали мечка днес да е в района на Мугла, а след 3 дни- чак край язовир "Батак", т.е. на 80–90 км. Това създава впечатление, че има няколко животни, а всъщност става дума за една и съща.

Популацията на кафява мечка у нас е почти
постоянна - от 500 до 700,

като над 200 са в Родопите", казва Георгиев.
Годишно отрядът му се отзовава на между 120 и 150 сигнала за нанесени щети върху селскостопанско имущество. Първият сигнал за тази година бе в началото на март.

В Триград бе убита крава. Екоинспекторите я намерили заровена с горска постилка и трева. Местните бяха изумени от нападението в дни, когато температурите са под нулата.

Преди дни в социална мрежа се появиха снимки, направени от прозорец на хотел в Триград, на малко мече. А от 3 дни - за посещение на мечо семейство в севлиевско село.

За целия март има общо 6 нападения в Родопите, 3 от тях в Буйново, а останалите в Ягодина, Две тополи и Триград.

Няколко поредни години най-голям брой от регистрираните в инспекцията щети са на територията на държавните горски стопанства Смилян, Славейно и Триград.

За всички констатирани щети, нанесени от кафява мечка, са изготвени предложения за обезщетение на собствениците на база средни пазарни цени.

Според кметовете бързото установяване на щетите и изплащането им е най-функционалната мярка, засягаща конфликта човек - мечка през последните години. Тарифата, по която се изплащат щетите, е спусната от министерството и е около или малко над пазарните цени.

Най-често мечката напада домашни животни през пролетта поради недостатъчната храна или наесен, когато трябва да натрупа мазнини. Атаките над домашни животни, които изкушават отделни мечки, съвпадат и с пашуването във високата планина през лятото или началото на есента. Основни жертви са овце или говеда.

Силният хищник убива дори и едрите жертви

- обикновено с един или няколко удара в шията, гръбнака или главата, които често са счупени, а главата е раздробена. Мечката може да отнесе жертвата си, дори едри животни, на значителни разстояния.

Георгиев съветва стопаните да засилят превантивните мерки по опазване на животни и пчелини. Пашата трябва да се извършва с пастир и кучета, а нощуването на животните - в масивни стопански сгради. Голям ефект има ограждането с електрически огради, шумови и светлинни отблъскващи средства.

Правилно поставеният триредов електропастир с коректно изчислена мощност няма да нанесе трайни поражения на дивите животни, но спира почти напълно опитите им да прекосят оградения участък.

Повече от пчелините в района са оградени с електропастири и затова нападенията са спаднали значително.