Ужасих се от кадрите, които се въртяха по телевизиите от различни абитуриентски вечери. Самият аз видях подобни такива в центъра на София. Не искам да повярвам, че всичко това се случва точно тук. Но си е повече от истина. Имах усещането, че след десетина години няма да ни има. Ще се удавим в чалга, силикон, еднакви номера на колите. И това е. Да са ни честити и Кирил и Методий, и всички техни следовници. Не мисля, че някой вече има нужда от тях. За какво са им притрябвали?! Те са малки, безсмислени, абсолютно неадекватни на пейзажа днес. Те са ненужни и анимационни. Животът е явно по-прост - чалга, ядене и пиене и, да кажем, още едно-две неща. Напълно достатъчно да го избуташ. Напълно достатъчно да му се нарадваш. Идваше ми просто да си взема куфара и да се махна веднъж и завинаги - накрая на света, далеч, колкото се може по-далеч. Изпитах срам, стеснение, болка, недоумение, че всичко е стигнало чак дотук.
Винаги съм знаел, че е страшно, но чак толкова - никога
Нямам желание нито да се правя на интелигентен, на мислещ, на четящ, на слушащ Стравински или "Депеш Мод", например. Нямам желание дори да оспорвам правото на всеки да прави каквото си иска, да слуша музиката, която е близка до сетивата му. Да отглежда в себе си мечти според мирогледа и възпитанието си. Тези времена са отдавна отминали. Но това беше жестоко! Някакъв безкраен комплекс за малоценност пред цивилизацията, пред света изобщо, пред всички онези неща, които движат хомо сапиенс напред. Пред триумфалната арка на всякакво културно и морално наследство. Това беше омраза към всичко и към всеки. Това беше показване на среден пръст към просветител, духовници, философи. Това беше някаква мазна, сочна плюнка по принцип. За първи път съвсем яростно се замислих, необходимо ли е тези абитуриентски балове да се правят точно около деня на Кирил и Методий. Точно около 24 май - този сакрален ден за всички българи. Или поне за останалите с това чувство. Не е ли по-добре да се вземе рождената дата на някоя чалга икона и тогава веселието и всенародните тържества ще бъдат още по-пищни и по-безкрайни. И феерията ще разцепи небето от ритми... По-скоро да.
Сега е само осквернение и срам
Сега е потъпкване на всичко. Не е ли време ул."Раковски" да се прекръсти на някой силиконов идол? Не е ли време зала "България" да носи името на някоя певачка? Време е. Всичко друго е пълно демоде. Всичко друго е извън календара. Всичко друго е толкова ретро, че прилича на някакъв прояден от мишки и молци чарлстон. Стига вече една шепа хора сме се правили на някакви, за които чалгата е виновна за всичко. Стига само сме мънкали и хленчели. Стига сме се правили на педагози пред общественото. Стига сме оправдавали собствените си комплекси с нея. Победителят е известен. Всичко е повече от ясно. Тези, останалите, да ходим и да се гръмнем в някой одимен джаз клуб на фона на Фатс Домино например. Това заслужаваме. Защото тя вече е абсолютно навсякъде, във всичко - от витрините до дишането. От сградите до кафенетата. От усмивките до политиката. От дрехите до мечтите. А щом тя вече управлява мечтите, няма какво да говорим. Всички тези дни около 24 май, и той самият, бяха апотеоз на това. Те бяха най-естественият референдум. Те бяха най-вярното и точно социологическо проучване. Те за няколко дни събраха в кристална топка всичко, което се случи в безкрайния български преход. А едно от най-гнусните и безпардонни неща в него беше и е унизяването на Учителя. Тоталното му отритване за сметка на собственици на чейндж бюра, анцуг-фитнес интелигенция и подобни просвещенци от новото време.
А последствията ще са за поне сто години
И от това никой не може да ни спаси - нито Европейски съюз, нито Световна банка, нито дванайсет правителства напред. Това е положението...