В Полша надеждата на ЕС е в негласувалите

Научавайки резултата от румънските избори, началството на ЕС би трябвало да се плесне по челото и да извика: “Кой дявол ме излъга да карам румънците да отменят първите президентски избори? Без никаква нужда дадох коз на Путин!”

Дааа, много глупав беше този ход. Защото ако тази неделя черната овца Джордже Симион загуби само с 8 пункта, то отстраненият черен овен Калин Джорджеску щеше да се срине на втория тур с поне 20-30, ако не и с 50 процента и убедително да погребе каузата на евроскептицизма на север от Дунава. А и

Брюксел щеше да запази своето невинно лице,

нямаше да изнасилва румънския конституционен съд и да се разкрива като враг на демокрацията.

Нима евролидерите не знаеха, че при мажоритарния вот в 2 тура крайният, радикален кандидат, накрая винаги губи? Дори да се е представил чудесно на първия тур, на втория той се срива, тъй като всички осиротели гласоподаватели отиват при умерения центрист. Това е медицински факт, доказан на стотици и може би хиляди избори по тази система.

Видяхме го вече няколко пъти при опитите на Льо Пен - баща и дъщеря - да станат президенти, видяхме го и у нас, когато Волен Сидеров отиде на балотаж срещу Първанов и загуби 1 към 4. При същия вот Хитлер губи изборите за германски президент, защото на бодлива крава Господ рога не дава, стига избирателната система да е богоугодна.

Новият румънски президент Никушор Дан

е перфектен за победа в такъв вот – той е виден математик, интелигентен, умерен, възпитан и вече 2 пъти е печелил изборите за кмет на Букурещ. Умерен е и в своята преданост към европейския път на Румъния.

За разлика от него, Симион се прояви с гневна заплашителна риторика, все едно ще пали Бастилията. Тази тактика е много подходяща за партийнолистовите избори, ако партията ти се напъва да прескочи бариерата. Но за президентски избори в 2 тура е абсолютно противопоказна.

За пореден път се видя и това, че Тръмп с нищо не помага на феновете си в чужбина. Той се опита да удари едно рамо на Симион и приятеля му Джорджеску - укори Румъния за липса на демокрация, тръгна да я вади от програмата за безвизово пътуване, но явно с това не спечели любовта на румънците. Преди това направо погреба канадските консерватори, като покани Канада да стане 51-и щат. Ще видим как ще повлияе на изборите в Гренландия.

С това европейският път на Румъния е гарантиран за следващите 5 години, в края на които северната ни съседка може би ще приеме еврото, но може и пак да го отложи. По-важното е, че черноморският бряг на НАТО откъм западната му страна остава в сигурни ръце.

Трябва да е ясно обаче, че между българските и румънските, както и полските “евроскептици” има една огромна разлика – у нас националистите по принцип са русофили, а

там русофилите, ако има такива, изобщо не стават за националисти

Най-силно тази разлика е изразена в Полша. Както знаем, и там в неделя имаше президентски избори, само че на първи тур. Победителят засега е проевропейският либерал Рафал Тшасковски от “Гражданска коалиция” с около 31 на сто, но плътно във врата му диша само с 1 пункт разлика националистът Карол Навроцки от опозиционната партия “Право и справедливост”.

По отношение на войната с Украйна и двамата са заклети натовци, с тази разлика, че Навроцки има недотам любовно отношение към украинската миграция. От една страна, битовите поляци са притеснени от нахлуването на толкова много чужденци, а от друга – идейните поляци ненавиждат Степан Бандера, героя на западните украинци. Както е известно, той е участвал в убийството на един полски министър.

И така, двамата първи са на кантар. Кой от тях ще се настани в златната среда? Това зависи най-вече от отпадналите състезатели.

Трети се класира кандидатът на крайнодясната “Конфедерация” Славомир Менцен с 15,4 на сто, а малко по-назад е друг, още по-десен националист, Гжегож Браун, с 6,1 на сто. Браун се прочу с това, че през 2023 г. изгаси с парламентарния пожарогасител свещите, запалени в чест на еврейския празник Ханука. Не че по принцип е антисемит, но тази кауза също те вкарва в парламента в Полша.

На пръв поглед гласовете за Менцен и Браун би трябвало да отидат към Навроцки

и това да му даде победата. “Гласуващите не са чувал с картофи, те не може да бъдат прехвърляни от едно място на друго! – заяви веднага след вота Славомир Менцен. – Всеки от нашите привърженици е съзнателен, интелигентен човек и ще реши самостоятелно.” Това се тълкува от наблюдателите като подкрепа за Навроцки.

Пропуснах да спомена, че проевропеецът Тшасковски е кмет на Варшава и като кмет редовно подкрепя карнавалните шествия на ЛГБТ+++ общността, особено на тези с плюсовете. Това попарва надеждите му да прелъсти някого от избирателите на Менцен и Браун. В същото време обаче му дава възможност да привлече някого от 33,8-те процента негласували. Щом са ходили за гъби, значи са умерени.

“За какво да хабя сили за първия тур, когато играта се решава на втория? – казва си умереният и мързелив гласоподавател. – Нека оставим лудите да се налудуват, а ние, нормалните, ще си кажем тежката дума на финала.”

Както е отдавна известно, мързелът е двигател на прогреса.