На 4 май 2025 г. се случи нещо, което беше чакано повече от десет години.

Това, че "Байерн" грабна титлата в Бундеслигата, едва ли е кой знае каква изненада. Но означаваше, че първа купа в кариерата си ще вдигне англичанинът Хари Кейн - безспорно един от най-талантливите и успешни нападатели на ХХI век.

По човешки някак е приятно, че това се случи, като не е задължително да си фен на баварците или на самия футболист. Просто е готино, че това най-после се получи.

Пътят на англичанина към първия му трофей все едно е по холивудски сценарий. На точно определен филм.

През 1941 г. в Холивуд излиза игралната драма "Гражданинът Кейн" със сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля Орсън Уелс. На 25 години. Онзи същият, който преди това направи радиопиесата "Война на световете" и подлуди Америка, чиито жители си мислеха, че марсианците наистина са ги нападнали.

В "Гражданинът Кейн" се разказва за вестникарски магнат, който умира самотен в замъка си пълен с произведения на изкуството. В последния момент той изпуска от ръката си стъклена топка със снежен пейзаж, а от устата му се отронва само думата rosebud (розова пъпка).

Главният герой е човек, който като че ли има всичко. Но той умира, като последната му дума се превръща в символ на изгубеното щастие и на несбъднатите очаквания.

Нападателят на "Байерн" и Англия Хари Кейн като че ли беше до вечерта на 4 май в същата ситуация. Той имаше всичко - любимец на феновете, капитан на националния отбор, рекордьор по голове.

Но всеки сезон завършваше за него горе-долу еднакво - блестяща статистика, нула трофеи. Да, така е - деветката не беше вдигал нито една купа в кариерата си, за което търпеше лавина подигравки.

В своя филм Орсън Уелс пародира американската мечта - човек, който има всичко, освен вътрешното си спокойствие. По същия начин Хари Кейн беше олицетворение на британската футболна мечта. Символ на това как усилията, трудолюбието и верността към клуба могат да бъдат по-важни от спечелените купи. Но пък все пак купите са важни. Защото без "розовата пъпка" историята остава незавършена.

Гражданинът Кейн отначало има своите идеали, после ги губи, но така и не намира с какво да ги замени. Хари Кейн по същия начин не търси пряк път към славата. Даже когато всичко сочеше, че ще избере саудитските пари, той избра "Байерн". Да, топклуб, но топклуб, в който трябва да се бориш за мястото си на терена.

Така е било и с филма - първо не искали изобщо да финансират Орсън Уелс, после не са го пускали по екраните, защото в главния герой се е разпознал вестникарският магнат Уилям Хърст. Но в крайна сметка в рамките на пет десетилетия - през 1962, 1972, 1982, 1992 и 2002 г., е признаван за най-добър филм.

Но и пътят на Хари Кеейн към първата му купа не е лесен. В шестте му най-важни финала, в които преди това е можел да я спечели, той има 0 (словом - нула) гола и 5 удара в очертанията.

Това са:

- Купа на лигата през 2015 г., "Тотнъм" - "Челси" 0:2;

- Шампионска лига, 2019 г., "Тотнъм" - "Ливърпул" 0:2;

- Купа на лигата, 2021 г., "Тотнъм" - "Манчестър Сити" 0:1;

- Европейско първенство, 2020 г., Англия - Германия 2:2, загуба с дузпи;

- Суперкупа на Германия, 2023 г., "Байерн" - "РБ Лайпциг" 0:3;

- Европейско първенство, 2024 г., Англия - Испания 1:2.

Социалните мрежи посочиха и други петима футболисти, които не са спечелили нито една купа - Луиджи ди Биаджо, Джузепе Синьори, Антонио ди Натале, Борха Валеро и Лейтън Бейнс.