Как "Да, България" тръгна по конгресния сценарий на ДПС от близкото минало и какви са разликите между Божанов и Мирчев

От незапомнени времена “двувластие” е дума с отрицателен заряд, предвещание за драми, съперничества, интриги и кръвопролития.

В Спарта имало по двама царе, така било, откакто на първия цар Аристодем му се родили еднояйчни близнаци, а малко след това той се споминал ненадейно.

Според обичая било редно първородният да наследи престола, обаче майката нарочно криела кой е, затова спартанците отишли при оракула в Делхи. Той отсъдил и двамата да царуват, ама за по-големия да има повече почести. Накрая успели чрез хитрост да разрешат загадката и двувластието било възцарено.

Древногръцкият историк Херодот пише: “Разправят, че щом възмъжали,

макар да били братя, между тях се проявила неприязън,

която продължила през целия им живот, а също и между техните потомци”.

Ако в паралелната власт се криеше потенциал, съединението нямаше да прави силата, две дини щяха да се носят под една мишница и два крака в една обувка да влизат. Поради тези и редица други обективни причини дано избирането на двама съпредседатели на “Да, България” е поправима грешка.

Самата идея за установяване на двувластие е плашеща като бомба с часовников механизъм, но делегатите на партийната им конференция така пламенно я прегърнаха, така силно повярваха в изцерителната му сила, че най-напред промениха устава, за да узаконят подялбата. Витаещото усещане за нещо нагласено не само не ги смути, а прерасна директно в гласуване за дуети вместо за авторитети.

“Градската десница” се придържа плътно към конгресния сценарий на ДПС от близкото минало, тази натрапчива аналогия развълнува силно мейнстрийма. И не само апаратните хватки в двете партии съвпадат, йерархията по един и същи хитър начин се запазва.

Подалият оставка Христо Иванов държа последна програмна реч, посочи верния път към властта, зададе нови приоритети и цели, очерта тенденциите във вътрешен и световен план.

След това ужким се оттегли,

но вместо да помаха за сбогом, спонтанно реши да остане редови партиен член. А членският състав го аплодира с такава екзалтация, все едно е запалил олимпийския огън и никога не е седял в скута на Пеевски.

Стратегическите речи на Ахмед Доган се четяха от глашатаи като кралски декрети, тъй като докторът по философия от години избягва масови мероприятия по здравословни причини. Това, разбира се, по никакъв начин не пречеше на овациите и избора на посочените от него съпредседатели.

Понеже е учен и уважава стародавните традиции, Сокола не остави на съпартийците си да се лутат в догадки, сам посочи кой от двамата съпредседатели е феноменът.

В тази връзка се проведоха много забавни дискусии в социалните мрежи: дали сега Ивайло Мирчев е в ролята на Пеевски, а Божидар Божанов е един своеобразен Джевдет Чакъров, или обратното.

Когато Доган формално предаде властта в ДПС, измисляйки си превъзходната позиция на почетен председател, той заживя в разкош и продължи да дърпа конците, а Христо Иванов, избягвайки буквалната аналогия, ползва прикритието на прост член, за да постигне същото.

Ореолът на мъдрец и провидец в съчетание с мъченическо изражение

са ключови фактори за въздействие, на кукловодите им е все тая дали са в костюми на царе, или просяци, важното е да са драматични герои.

Иван Костов безуспешно се опита да приложи същия номер, но той не беше вдъхновител и създател на победния десен съюз, който разчлени. СДС бе натрупал богат опит с предателства и измамени надежди преди неговото царуване, затова накрая само шепа верни поклонници му повярваха, че е оракул, който ги води към гибел за тяхно добро.

Ако преди са битували съмнения, че Сокола изгони Карадайъ и установи двувластие не в името на плурализма, а защото възнамеряваше да държи в напрежение двете враждуващи фракции в движението и да ги контролира, днешният печален резултат от тактиката му е отрезвяващ.

Необяснимо защо прогресивните либерали не долавят поуката, даже напротив - докато в ДПС чергата дърпат само депесари, “Да, България” доброволно поделя вътрешното си лидерство с друга партия, при това ръководена също в двувластие. Божанов, който не крие близостта си с Кирил Петков, още едва слязъл от трибуната с оръфани обувки,

побърза да

се изяви като

достоен гарант

на “Промяната”

Без заобиколки съобщи, че парламентарната група си остава цяла и туй то.

Ивайло Мирчев - верният пилигрим, който се би на Росенец рамо до рамо с Христо Иванов срещу силите на мрака (олицетворявани в онези славни времена от образа на самия Доган), от своя страна подхожда уклончиво. В синхрон с настроенията в партията и със своя ментор, който в словото си подчертава, че “българските демократични сили вече трябва да разчитат само на себе си”, представителят на предишното статукво казва, че темата тепърва ще се дискутира.

Трудно ще се закрепи балансът, няма да им бъде лесно в “Да, България” да следват спуснатите завети. Чака ги излизане от протестен режим и приемане на нова идентичност, запълване на празнините в експертната мисъл, “прилагане на уроците и изводите от всички грешки и слабости дотук”. Предизвикателствата са големи, но най-плашещ е денят, в който един от двамата съпредседатели ще започне да получава повече почести.