Хора се обединяват в кауза да защитят децата си от тези групи, които стават все по-жестоки и пребиват връстник всяка седмица

Впити черни анцузи, голи глезени. С маратонки на известна марка, които приличат на плавници. Къси черни елеци, тесни черни тениски. С чантичка, която виси диагонално през гърдите. Прическата за момчетата е “бъзкът” - много късо подстригана коса, а за момичетата - изправена, леко мазна. Движат се на групи от по 5 - 6 и повече като хиени. Не можеш да ги видиш сами като лъвове. Страхливи са.

Задължителен аксесоар в едната ръка е вейпът

Използват райски газ и по-лека дрога. Често имат и хладно оръжие - бокс, нож.

По тези отличителни черти се познават локалните деца, които могат да бъдат забелязани във всеки мол, квартал, метростанция или друго популярно място в София.

Обикновено това са ученици между 8-и и 12-и клас. Агресивни са - освен вербално, често и физически. Тормозят съучениците си, които са

по-скромни, свити, интровертни или алтернативни

- различни, с шарена коса, пиърсинги и др. Най-жестоки са, когато на случаен принцип изберат някого, който излиза от метрото, например - първо го събличат и обират, а след това го пребиват до припадък. Обират кварталните магазини, трошат кошчета, гаврят се с бездомниците, които спят в подлезите. Всичко това копират от видеа в ТикТок и други канали.

Така пред “24 часа - 168 истории” описаха локалните деца техни връстници, които се страхуват от тях и желаят да останат анонимни. Защото могат да станат техни жертви.

Пострадалите са десетки, на различни места в София, но случаите не са обявени публично в медиите. Един от най-жестоките случаи беше на момче, смазано почти до смърт на метростанция в кв. “Горна баня” през февруари. 5 - 6 младежи причакват 14-годишния тийнейджър, събличат го и му нанасят почти смъртоносни удари. Случаен минувач се намесва и спасява детето. Локалите бягат.

Момчето е със счупен череп, наранявания, кръвонасядания, синини и отоци по цялото тяло. Майката Адриана Добрева подава сигнал в полицията. Оттам ѝ отговарят, че на мястото на инцидента няма камери и данни за случилото се липсват. Щели да се монтират скоро. Оказва се, че

локалите са избрали ниша с липса на видеонаблюдение

и момент, когато няма преминаващи хора. Извършителите все още не са задържани.

Вестникът ни научи, че следствието по случая се бави. Момчето е твърде стресирано и не може да бъде разпитано. Страхува се от собствената си сянка. Майка му вече е отчаяна и не желае да говори пред медиите, защото се чувства използвана.

Но проблемът с локалните деца започва все повече да се задълбочава. Поне един път в седмицата излиза новина в медиите, че

дете е пребито някъде в София, но решение няма

Цари безнаказаност. Затова съпрузите Милен и Мила Димови, които алармираха наскоро за този проблем, призовават обществеността да не мълчи, а да дава гласност, да сигнализира институциите за всякакви подобни случаи. А огромното количество подкрепа трябва да се използва като генератор за законодателни и административни промени.

Вътрешният министър Даниел Митов обяви, че част от локалите вече са идентифицирани и с тях са започнали да работят различни институции. Но резултатите от тези мерки все още не са видими.

“Вероятно това са необичани деца, неглижирани. Изоставени и компенсирани с финансови средства - посочва бащата на тежко пострадалото момче Милен Димов пред “24 часа - 168 истории”. - Важна е и социалната среда и мрежите, където се въртят безобразни видеа. Искаме да мотивираме хората да говорят и да споделят, защото се оказа, че след случая в мола, когато бяха нападнати хора, полицията се намеси, локалните изчезнаха оттам, но се преместиха на друго място. Тоест проблемът не беше решен и няма да бъде, ако ние продължаваме без мерки.”

Съпругата му Мила Димова допълва, че

страхът и безнаказаността са много лоша симптоматика

за тази тенденция. “Искаме да призовем хората да престанат да се страхуват. Искаме дългосрочно решение на проблема. Никой не е защитен”, обяснява тя.

Отново през февруари локалките - момичетата в тези банди, са пребили своя връстничка от фотографската гимназия. Причината - момичето е било алтернативно - с боядисана в синьо коса и пиърсинги. Явно това е била причината да получи жесток побой. Извършителите на нападението са известни, органите на реда знаят къде се събират и размотават, но не ги закачат.

В социалните мрежи се коментира, че локалките понякога са направо садистични. Тормозят момичета на своята възраст, събличат ги, блудстват с тях, унижават ги, заснемат видеа, а след това ги разпространяват в социалните мрежи за забавление.

“Манталитетът и начинът на мислене на децата в тези групи е сходен - посочва Милен Димов. - Целта е да унизят някого, да го накарат да се чувства зле, да му ударят два-три шамара, и то в най-добрия случай, ако имат нещо ценно, като готини маратонки или часовници и мобилен телефон, им го взимат с вербална агресия. Със сигурност част от тях

работят усилено, за да влязат в криминалния контингент

Избират подходящо време, в което да нападнат. Знаят, че около обяд е мъртвило, или на свечеряване, когато хората са се прибрали от работа и на изходите на метростанциите няма камери, няма кой да ги заснеме. Ако усетят, че някой ги гледа втренчено, или е свит, интровертен, автоматично става жертва.”

Оказва се и че модата на черните анцузи не е измислена, а е напълно умишлена. По-големият проблем е, че много от децата в тази възраст се обличат по-подобен начин, за да не бъдат закачани.

Освен това измислят заобиколни маршрути, по които да се приберат, за да избегнат срещата с локалите. Често звънят на приятел, който вече е минал отнякъде, за да попитат дали агресорите са на мястото.

“Хората не подозират за тези проблеми, защото децата се страхуват и не споделят, вероятно заради цялото напрежение в ежедневието - коментира Димов. - Излизайки на бял свят, тази тема трябва да провокира родителите да разговарят с децата си и да разберат те дали са обект на подобна агресия и да забележат в къщите си дали техните деца проявяват някакви белези на агресия. От друга страна, не е ясно дали

родителите на локалите

се интересуват толкова от тях. Разбира се, не се смята, че те непременно са някакви криминалета. Може да са съвсем нормални хора, които обаче работят много и са неглижирали децата си и в един момент казват, че без да знаят, детето им се е превърнало в агресор.”

Психолозите са на мнение, че когато едно дете проявява някаква агресия, в 99% от случаите живее в проблемна семейна среда. Тоест възпитанието и връзката с родителите са ключови елементи, но не по-назад стои и компанията от приятели. Със сигурност обаче и самите локали имат нужда от помощ. Според специалистите те също са жертва и имат личностни дефицити.

“Трябва да дадем смелост на децата да споделят - допълва Мила Димова. - Тъжно ми е за тях, защото те израстват в перманентна тревожност и страх. До голяма степен те ни жалят и се опитват да ни спестяват своите проблеми и искат сами да се справят с тях. Понякога обаче е много късно и чашата прелива.

Ако жертвите виждат наказания и справедливост,

те ще имат куража да разказват, да излизат с лицата си, да се изправят срещу подобно насилие. Страхувам се, че локалите стават доста гъвкави и нагаждащи се. Ние не можем да изработим достойнството, което искаме от децата си. Те стават оцеляващи, защото не виждат справедливост, липса на възмездие, хора с вина се измъкват, без да бъдат наказани. Провалихме се като общество. Провалихме се като родители. Отглеждаме деца, продавайки им една лъжа - четем им приказки за добрия край и всичко това е чудесно, но те израстват с едно очакване за справедливост. След това влизат в реалния живот и разбират, че това с доброто е било дотук. Това, което правим със съпруга ми в момента, е да измием гузната съвест на родителите и ако можем с нещо да възмездим децата ни и да застанем на този пролом, ако ни е останал кураж, където е пропукана и ерозирала цялата ни държава.”

Проблемът с локалите е видим и не е от вчера. Още по-лошото е, че не е само в София, а се наблюдава във всички по-големи градове и не само там.

“Ако оставим нещата така и агресорите не бъдат спрени, както един приятел написа, това ще са хората, които убиват Милен Цветков, ще карат с 240 км/час, ще изнасилват дъщерите ни, ще бият възрастните ни родители, ще влизат в магазина и ще го ограбват - категорична е Мила Димова. - Не искам това да се случва. Не трябва да позволяваме да счупят и

да откраднат бъдещето на децата ни

За да останем в България, трябва да знам, че имаме мисия и че трябва да направим нещо, което да си струва, но заедно. Една известна дама беше дала препоръки в 10 стъпки как да се измъкнем от локалните - ще смените квартал, училище.

Но колко можем да оцеляваме

и да отстъпваме? Трябва ли да бягаме и да освобождаваме територия, която те да завземат. Няма ли един ден да опрем с гърба си до стената и да няма повече накъде. Трябва да се преборим за това, което ни принадлежи. Вярвам, че нормалните, умните, интелигентните, които искат да възпитават децата си, сме много повече от арогантните и зле възпитани деца. Просто трябва да станем, да се събудим и да направим нещо. Кой ще го направи, ако не родител, който се бори за децата си? Не знам да има по-мотивиран човек.”

Всъщност откакто миналата седмица се заговори за справянето с агресията на локалите, много родители се активираха в социалните мрежи и изразиха готовност да се включат в тази борба. Причината е, че техните деца са имали проблеми с тези банди и вече не издържат.

“Мога да разкажа случки с дъщеря ми на 3 различни места, в разнообразни ситуации, с различни агресиращи групи: училището, парка “Гео Милев” и НДК - коментира Зорница Меданова. - Детето ми имаше проблеми, докато не стана по-висока от тях. Сменяше често цвета на косата и явно всичко цветно, различно от черно, ги настървява.”

Друга майка, Станислава Йорданова, описа, че е имала същия проблем с детето си. “В групата имаше и момичета от ромския етнос, които тормозеха своите съученици - пише Йорданова. - Многократно подавах сигнали до учителите и ръководството, но ефектът беше нулев. Последният път сигнализирах зам.-директорката, че дъщеря ми е получила заплахи: “Ще ти счупим главата”, и тя си позволи да ми каже, че няма такова нещо. Не съм очаквала, че някога ще се сблъскам с такова дебелокожо безочие.

Накрая преместих детето си в друго училище,

а с нея напуснаха още 2 деца, които също бяха обект на вербален и физически тормоз - бутане по стълбите, спъване и т.н. Лошото в случая е, че агресорите ги толерират - както учители, така и директори, затова и тая измет си позволява своеволия.”

Оказа се, че много родители са местили децата си в друго учебно заведение точно по тази причина. Но някои татковци се справят с локалите в кварталите, като им се опълчват и ги гонят.

“Трябва ли да правим група за мокри поръчки, за да се оправим с тях - пита Мила Димова. - Не може ли полицията, която така хубаво си вдигна заплатите, да почувства някаква мотивация и да си свърши работата.”

Общото мнение сред родителите на жертвите е, че нито полицията, нито институциите и училищата правят нещо по въпроса. Законът за противодействие на малолетни и непълнолетни

е писан през 1964 г. и оттогава не е променян

Съответно трябва да бъде адаптиран към съвременността.

“Ние загубихме страшно много неща, но когато нещо опре до децата, всичко става твърде лично и според мен е въпрос на време да стане голяма беля - категоричен е Милен Димов. - Дали ще е родител на убито на пътя дете, или ще е на тормозено, ще му превъртят бушоните и... Хората вече през зъби ни казват, че не издържат и са склонни да направят нещо сериозно. Затова трябва да се преборим с локалите в името на децата си.”