На 27 октомври пред нас ще се изправят в целия си блясък всички онези над шест хиляди кандидати за властта. Могъща армия от всякакви хора, които ни обещават прекрасно бъдеще.

Когато избираме политици, ние всъщност избираме какви да бъдем самите ние – дали да сме свободни, достойни и независими хора, или да сме безропотни роби, предоставили съдбата си в ръцете на съмнителни типове.

Затова е изключително важно да имаме мяра, по която да преценяваме качествата на хората, които искат гласа ни.

Моята мяра е простичка – искам да знам откъде идват кандидатите, какво е семейството им, в какви ценности са възпитавани.

Недопустимо е да изпращаме във властта хора, които са синове и внуци на престъпниците от ДС.

Да изберем такива хора означава да се изгаврим с паметта на хора като Георги Марков и Илия Минев, да поругаем мечтите за свобода на горяните, да плюем върху страданията на хиляди достойни българи, убити в комунистическите лагери.

Непростимо е да се говори, че имало и добро ДС. Не, не е имало добро ДС, така както не е имало добро Гестапо или добро КГБ.

Непростимо е някой да се подиграва на мечтите на милиони българи, които през 1989 година поискаха демокрация и справедливост, а получиха престъпници, които овладяха цялата държава и смачкаха всяка свободна инициатива.

Някои казват, че не е редно човек да плаща за греховете на роднините си. Само че за тези грехове все още не е платено. Те не са получили справедливо възмездие. Престъпленията до ден днешен са ненаказани.

Освен машина за репресии ДС беше и мръсно предприятие – търгуваше с наркотици, продаваше оръжия на терористи. Всеки бизнес, основан с пари на ДС, е престъпен бизнес, оцапан с кръв.

Нямаме бъдеще като общество, ако не изрежем тумора ДС и гибелните му метастази. Защото за кървавите престъпления на комунистическия режим не може да има давност.

На изборите всеки ще вземе решение според съвестта си.

Не знам за вас.

Но аз няма да простя и няма да забравя.