Заради двете национални катастрофи абдикира, обвиняват го, че е високомерен, но се разплаква, когато с влак напуска България

Дошло е крайно време за провъзгласяване на независимостта на България.” С тези думи премиерът Александър Малинов се обръща към княз Фердинанд по време на първата му аудиенция. Поредица от събития създават благоприятни условия за задействане на плана им и на 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел. Тази демонстрация обаче не се приема добре в Османската империя и на следващия ден се налага князът да разговаря с външния министър Алоиз фон Ерентал. Предполага се, че точно тогава е

постигната някаква договореност за нарушаването на Берлинския договор,

макар да липсват категорични сведения за това.

В нощта срещу 22 септември 1908 г. Малинов посреща Фердинанд на военния параход “Хан Крум” край Русе. Всички поемат към Велико Търново с царския влак, който за кратко спира на гара Две могили. Там министър-председателят написва манифеста за независимостта, под който се подписват князът и министрите. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия и дарствен надпис.

Независимостта на България е обявена тържествено в църквата “Св. 40 мъченици”, а княз Фердинанд I приема титлата “цар”. Тази година се навършват 116 г. от събитието.

Това е един от най-големите успехи на владетеля, който почина преди 76 г. на 10 септември 1948 г. Постижението повишава самочувствието му, но го тласка и към бъдещи грешки. Така Фердинанд I Български се превръща в една от най-оспорваните и противоречиви личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха е отбелязано, че той е добър дипломат,

изключително гъвкав и умел политик

Зад управлението му стоят успехите в утвърждаването и издигането на Третата българска държава. Той е начело на България в продължение на 31 години – повечето от които са свързани с политически, икономически и културен възход. Но заради високомерието, свръхсамочувствието и болезнените му амбиции страната претърпява две национални катастрофи, твърдят много изследователи.

Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва по време на Междусъюзническата война, когато издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическа и военна подготовка. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на княза и той поема лична отговорност за поражението. 

На 3 октомври 1918 г. абдикира

в полза на първородния си син цар Борис III.

Според слуховете, когато се качва на влака, за да напусне пределите на България завинаги, той се разплаква. И въпреки десетките си опити никога повече не се завръща в страната ни.

Едва в края на май 2024 г. тленните му останки бяха върнати у нас и положени в двореца “Врана”.