Вчера бях на театър в Лондон.

Много хвалена театрална постановка, много иновативна, много неочаквана, много странна, абе артистичен взрив според рекламата.

Трупата се състоеше от 12 човека, 7 мъже и пет жени. Сцената беше подредена като циркова арена с уреди за катерене, люлки и батут.

Началото беше трогателно. Под съпровода на военна музика на терена излязоха марширувайки няколко мъже с бради и рокли и най-неочаквано жени също с рокли.

После засвири танго и романтика нахлу в душата ми. На сцената танцуваха мъже с мъже и жени с жени...

Колко неочаквано, колко модерно, каква силна развръзка още в началото скъпи читатели .

Аз бях потресен от иновативно удоволствие, такова изкуство не бях предполагал че съществува, толкова раздиращо със своята брутална и режеща красота.

Когато тънкото танго свърши тези неоартисти почнаха да се катерят по уредите на сцената и да си говорят за разни рецепти за готвене и за любов. Тоест за живота.

След това под звуците на персийска музика започнаха да се люлеят и катерят по въжета и да си показват какво имат под роклите.

За мен тази част от спектакъла придаде най-голяма стойност на този перформънс, на това пиршество на усещанията. Много силно, просто много силно.

Добре че и аз съм силна натура, иначе щях да заплача от посланията на гъзовете на тези хора (те ме докоснаха), защото не мога да ги нарека по друг начин освен хора с голямо Х.

А ето за какво става дума, или ставаше дума, когато се въртяха и люлееха и умишлено си показваха чаталите.

Женските задници и предници бяха обути в боксерки стигащи малко над коленете, а мъжете показваха под роклите силно изрязани бикини.

Това всъщност исках да ви кажа още отначало, колко сте изостанали всички, които нямате достъп до такова изкуство, ама малко ме беше страх да не ви обидя.

От фейсбук