10-годишната Лара, дъщеря на обявения от МВР за кокаинов крал Евелин Банев-Брендо, беше отвлечена сутринта в понеделник пред дома , преди да се качи в кола за училище. При нападението похитителите простреляха шофьора охранител, който возел детето.
До редакционното приключване на броя бандитите все още не бяха потърсили контакт със семейството, за да обявят исканията си. Според източници на "168 часа" почти сигурно е, че става въпрос за класическо отвличане срещу откуп.

 Джорджио Марков е най-младият българин, отвличан срещу откуп в България преди инцидента с Лара Банева. Той е на 15 г., когато на 11 януари 2008 г. Наглите го вземат в плен. Държат го 11 денонощия, докато майка му Катрин Маркова събере и им предаде 193 000 евро откуп за живота му.
Днес Джорджио е на 20 години, студент в чужбина. Специално за "168 часа" той се съгласи да коментира какво мисли и чувства в момента Лара Банева в плен на похитителите, какви са кошмарите и какво дава сили да оцелее в ада на пленничеството.

- Джорджио, след 11 денонощия, прекарани в плен на Наглите, как смяташ, какво чувства и мисли в момента отвлечената Лара?
- Чудя се дали тя сънува. За мене тези денонощия в плен бяха като една безкрайна поредица от кошмари и всяка сутрин просто се събуждах в нов сън. Отнема на мозъка известно време да се примири с факта, че всъщност всичко това, което ти се случва, е реалност.
- Какъв е според теб най-големият проблем и страх на Лара в момента?
- Най-голямата тревога е колко време ще продължи всичко това. Всеки ден ставаш с надеждата, че най-накрая всичко ще свърши и ще се събудиш в собственото си легло. Затворниците поне имат лукса да отброяват дните до края на присъдата им, похитените само могат да броят колко дни са изминали.
- Какво точно се случва според теб около нея в момента - помещението, в което я държат, какво отношение имат към нея?
- Тя е в стая без прозорци. Легло в ъгъла, белезник на китката, кофа до леглото и камера на стената. Съмнява ме да има телевизор, тъй като фактът на нейното отвличане бързо се разчу и те няма да искат тя да гледа по телевизията своята история.
Ако все пак са сложили телевизор, то сигурно на фон ще се чува някой от безплатните канали. Що се отнася до отношение, бих казал, че се държат с нея неутрално. Единствените контакти ще са от типа: "Жадна ли си? Гладна ли си? Трябва ли ти нещо?"
В цялата случка по-разширените контакти ще са в самото начало, в края и евентуално, когато я накарат да прочете заглавията от вестник пред диктофон, което обикновено се случва някъде към средата на пленничеството.

- Ако можеше Лара да те чуе сега, какво би я посъветвал? Какво би казал?
- Същото, което един от похитителите ми каза на мене: "Стискай зъби!" Вечна болка няма и това ще свърши все някога, а пък от добрата страна каквото не ни убива, ни прави по-силни.

- Как трябва да се държи тя с похитителите?
- Контактите с похитителите са минимални. Просто трябва да им съдейства. Изборът не е голям.
- Какво е най-важно за нея в този момент?
- Да не оставя тази случка да смачка доброто в нея. Независимо колко тежка е ситуацията, не трябва да позволява да я превърне в еквивалента на самите похитители. Малко позитивно мислене и чувство за хумор ще са от голяма помощ. Според мен човек трябва да може да се усмихне и да се засмее, дори когато смъртта дебне зад вратата.
- Какво може да дава сили да издържи в тази ситуация?
- Като си затвори очите, да си представя как отново вижда родителите си.
- Най-страшното случило ли се е, или тепърва предстои?
- Най-страшното е свършило. След първоначалния шок човек започва да привиква.
- Кога настъпва най-тежкият момент по време на пленничеството?
- Най-страшно става след седмица-две в плен. Без светлина дните ти се сливат и губиш пълна представа за времето. На мозъка му става все по-трудно да се бори с хроничния стрес и настъпва депресия и липса на апетит.
Това, плюс факта, че единственият ти човешки контакт е маскиран тип с торбичка храна в едната ръка и кофа изпражнения в другата не помагат на психологическото ти състояние. За сметка на това пък няма нищо по-сладко от първата глътка свеж въздух - дори и да е от мръсния софийски.
- На теб какво ти даваше сили да оцеляваш в тази ситуация?
- Надеждата, че пак ще видя отново хората, които обичам. Също така единият от похитителите се опитваше да ме дига духом. Когато забеляза, че не ям. В повечето от случаите бяха бързи изречения от типа: "Горе главата", или "Още малко остана"... Не е много, но в подобна ситуация и тези думи, дори и изречени от човека, който те държи в плен, са достатъчни да ти дадат сили.
- Според теб те как се държат с нея, при положение че е момиче на 10 г.?
- Не бих предположил, че ще се държат лошо с малко момиче. Все пак за тях това е просто бизнес и при положение че нищо не зависи от нея, те нямат повод да се държат грубо.

- Какво би казал на похитителите на Лара? Те вероятно ще прочетат това интервю.
- Ще им кажа следното: Не падаш в дупката в деня, в който я изкопаваш. От съдбата не може да се избяга и когато дойде този миг, единствено себе си ще може да вините за това, което правите в момента с Лара. В крайна сметка всеки жъне, каквото е посял, затова се замислете какво правите и какви последствия носят вашите действия. 10-годишното ви "аз" представяло ли си е, че някой ден ще крадете деца на същата възраст? С парите от откупа не можете да си откупите душата.
- Какво мислиш за тях, предвид факта, че отвличат толкова малко момиче?
- Моето мнение не е от значение - аз не съм този, който ще ги съди. Стига да е живо и здраво момичето, другото не е важно. Те ще си получат заслуженото рано или късно.
- Как смяташ, че ще приключи тази история?
- Искрено се надявам с хепиенд.