Навремето младокът прави първите си стъпки в школата на Барселона, но израства като футболист и човек в "Динамо" (Загреб)

Домакините на големите футболни форуми се радват от сърце на малките подаръци от съдбата, като този в една група да се съберат повече от два фаворита за титлата. Колкото по-голямо стълпотворение на суперсили на едно място, толкова по-голям интерес от страна на фенове, рекламодатели, медии... Парите текат като летен дъжд в условията на глобално затопляне.

На Евро'24 Фортуна не стоя безучастна и отново сформира "група на смъртта" с участието на Испания, Италия, Хърватия и Албания. Албанците сигурно вече са се примирили, че лошите батковци ще ги ползват за боксова круша, но останалите три футболни нации съвсем открито предявяват претенции за място на финала. И едва ли някой може да ги обвини, при положение че става дума за последния шампион на Европа, третия от Световното в Катар и полуфиналиста от предишното европейско първенство. Светът очаква със затаен дъх гладиаторските сблъсъци в група B и следи под лупа всеки интересен факт около подготовката на трите суперсили.

Може би и заради това историята на Дани Олмо се прие с толкова голям интерес от страна на феновете. Неутралните запалянковци няма да се сетят веднага как изглежда въпросният футболист и за кой отбор играе, но емоционалните му терзания набързо го вкараха под светлината на прожекторите. Голямата драма на Олмо е, че в мача Испания - Хърватия краката му ще слушат мозъка и ще играят в полза на иберийците, но сърцето ще тупти в ритъма на хърватския тим. 26-годишният плеймейкър е роден на испанска земя, но се развива като човек и футболист именно в балканската държава.

„Щях ли да бъда играчът, който съм сега, ако с родителите ми не се бяхме преместили в Загреб? Мисля, че не", отсича испанският национал в интервю за „Скай спортс". Пътят му към професионалния футбол и националния отбор със сигурност е доста по-различен от този на 99 процента от останалите играчи на европейското. Традицията на Стария континент повелява младите таланти да драпат със зъби и нокти възможно най-бързо да се измъкнат от Източна Европа, за да заиграят в богатия и уреден Запад. При Дани Олмо е обратното.

Той прави първите си стъпки във футбола в академията на Барселона и родителите му поне в самото начало мечтаят талантливото им дете един ден да играе в първия отбор на каталунския гранд. Но малко след 16-ия си рожден ден младокът изненадващо се озовава в „Динамо" (Загреб). Две са версиите за този почти сензационен трансфер. Според едната юношата на „Барселона" се проваля на физическите тестове и елегантно е посъветван да си търси място в по-малък клуб, където няма да са толкова придирчиви към детайлите. Според версията на самия Олмо – той рано-рано осъзнава, че играе рамо до рамо с твърде добри футболисти и ще е по-полезно за него да отиде на място, където по-лесно ще оценят качествата му. Всъщност този план се ражда в главата на баща му, който решава, че е по-добре за наследника му да се развива в хърватския футбол.

„Татко беше проучил ситуацията, преди да си стегнем куфарите. Обясни ми, че в „Динамо" (Загреб) са известни с умението си да развиват млади таланти, които по-късно продават скъпо на грандовете. Бях наясно, че ме очаква огромно предизвикателство, но нито за миг не съм се усъмнил в преценката на родителите ми. Сега всички разбират, че те са взели възможно най-доброто решение за моето бъдеще", казва звездата на „РБ Лайпциг", който от 2019 г. досега отбеляза 29 гола в 148 мача за „биковете".

„В академията на „Барселона" ме учеха как да пазя топката на всяка цена, но в „Динамо" ми помогнаха да развия психиката и физиката си. Тренирах рамо до рамо с момчета, които са играли на световно първенство и всеки от тях ме научи по нещичко, което да ме направи завършен футболист. Никога няма да забравя откъде съм тръгнал и ако ми се предостави шансът да играя срещу Хърватия, със сигурност ще падна в плен на по-особени чувства", категоричен е испанският национал. Той вече имаше възможност да покаже своята привързаност към балканската държава, включвайки се със солидна сума пари в благотворителна програма за подпомагане на хората, пострадали по време на хърватската война за независимост.

„Исках да помогна, защото се чувствам силно свързан към Хърватия не само като професионален футболист, но и като човек. Исках да върна поне малко от това, което ми дадоха. И когато го направих, се почувствах наистина добре", разказва Дани Олмо, който едва ли ще се зарадва истински, ако му се удаде възможност да вкара във вратата на "ватрените" в предстоящото футболно зрелище.