КАК СЪС ЗЮМБЮЛЕВ ТЕРОРИЗИРАХМЕ МИЛЕНЧО

"Веднъж като бяхме с баща ми в зоопарка в Пловдив..." Опаa, усещате ли как почвам с плагиатство на великият клип "I LOVE PLOVDIV".

Ето започвам отново...веднъж като бях командировка в Пловдив, не помня за какво, ми останаха няколко часа свободни същият следобед.

Припомняйки си клипа на Китодар, реших да отида до зоопарка , който се намираше до Гребната база, може би е било точно преди да го затворят, защото от 15-20 клетки, животинки имаше в половината. Обиколих наоколо, полюбувах се на обитателите и реших да се връщам в града.

Излизайки минах пред няколко празни клетки, където изведнъж ме осени гениална, неадекватно-експериментална идея. (Предполагам, че някой някога го е правил, но тогава си въобразих, че съм прекрасно уникален и неповторим)

След няколко дни изкочи една командировка до Велико Търново със Зюмбюлев. Той ме покани да пъуваме заедно и да се сменяме шофирайки. В този период имах много командировки с Милен Петров и Елизабет Радкова, почти постоянно бях някъде или в България или в чужбина.

И с двамата се разбирах чудесно и винаги се връщахме с интересни истории и снимки, за които после трябваше яростно да се борим да бъдат публикувани във вестника...(но това е друга история)

Тръгнахме сутрина рано и шефът шофираше. Поклюкарствахме малко , кой крив, кой прав, кой става кой не става, е за колежките не можах да го подкокоросам да каже "лично сексуално мнение", въпреки че опитах и то няколко пъти.

За разлика от мен той беше верен в брака си и обичаше Поли без никакво залитане към някоя афера. Аз в тази посока не само че залитах, ами много често падах, после едвам ставах, години по късно разбрах колко енергия съм изхабил в стремежа си да бъда обичан и колко все не ми стигаше (не беше само секса, имах нужда от любов).

По едно време реших , че след като не мога да го набутам в подобни пикантни излияния за колежки, защо пък да не разваля деня на най-близките ми хора във вестника, Милен или Бети. И тъй като Миленчо е по-голяма паника, избрах него. (И към днешна дата се питам, що нямам приятели, ми щот съм гадно копеленце, за тва...)

Както и да е, шофира той и аз му викам , виж кво, шефе, имам една страхотна идея, и той казва давай, като знае, че ще е няква идиотщина, щот вижда, че се подхилквам.

Преди една седмица бях в зоопарка в Пловдив и там има няколко празни клетки, му споделям аз, какво ще кажеш да съобщим на Миленчо, че съм говорил с теб, идеята ти е харесала и трябва да я осъществим. Добре каква е, ме пита той.

Ами аз, Миленчо и Irina Asiova-Diamand се събличаме чисто голи, слагаме си по една хартиена торба на главата и влизаме тримата в една клетна, където под погледите на хората, живеем няколко дни, един вид социален експеримент с хора вместо животни. Идеята е супер, ми казва Зюмбюлев, ама Милен едва ли ще се съгласи, Ирина е шашава, та може и да се навие, ама Миленчо едва ли.

Казвам, да знам, ама нека да представим нещата пред Милен така, че съм говорил с теб и Ирина, тя се е съгласила както и ти. И понеже "проекта" много ти е харесал, си заръчал и заповядал това да стане следващата седмица.

Той вика давай звъни му. Аз звъня на високоговорител и Милен вдига веднага. Казвам му, Миленчо така и така споделих със шефа, каза че идеята е блестяща, в момента пътуваме за Велико Търново.

Няма как, трябва да го правим, трябва да я почваме тази инсталация следващата седмица, както и да вземем съответните разрешения от различните институции в Пловдив, с което се е заела вече Ирина.

Усещам го как почва да се тресе на другият край на линията... (Милен е от Пловдив, аз също) и затова често ми говори на майна. И го чувам да крещи "Аве много си пхРоз ве майна, (Миленчо има специфично френско R) как можа да кажеш на Зюмбата ве?!?", "Ми ся кво,ш пхРавим!!!"

В това време аз едвам сдържам смеха си, а Зюмбюлев криви по магистралата, щото и той едвам държи волана и се смее безшумно.

Ми не знам, не знам кво ще правим, вече е късно да се отказваме, щот могат да ни уволнят, все пак идеята много им е харесала, мисля даже че и Гочева знае, продължавам да налива аз...

"Ми тя Ирина има кво да покаже, ми ние с тебе кво ще покажем...много си ппхроз Майна, много!!!"

След малко вече Зюмбюлев не издържа и почва да се смее с цяло гърло, аз също.

Миленчо усеща, че има нещо съмнително и почва да псува. Влизаме в тунел връзката се губи. Излизаме от тунела и напрежението отсреща продължава.

По едно време Зюмбюлев му вика, спокойно ве нищо няма да правите. Миленчо млъкна, после каза айде чао и затвори.

Много години минаха от тогава, много подобни номерца съм сътворил, някои далеч по лоши, даже отвратителни... затова загубих Миленчо, Бети и още много други приятели в живота си.

Зюмбюлев беше великодушен и добряк, въпреки че се опитваше да го скрие зад строгост и некомуникативност, за 26 години заедно във вестника сигурно мие казал здравей 26 пъти.

Мога да кажа, че ми беше приятел, е уволнявал ме е с есемеси поне 7 пъти, ма то е било щот и аз съм бил нещо "извън час", но пък повече ми е помагал отколкото тормозил.

Веднъж в коридора, беше ме срещнал след някаква поредна моя идея за вестника, която се опитвах да осъществя, а той беше яростно против и му викам, ся що се държиш така с мен бе Зюмбюлев, кво съм ти направил, та се държиш толкова отвратително?!?

Той се спря, обърна се към мен и каза "Извинявай Пиерски, ще помисля отново" и ме прегърна. Това може да го направи само един наистина добър и чувствителен човек.

И още нещо, кой главен редактор прегръща колегите си, особено пък фоторепортери, никой!

Все още беше периода (вече към края си) в медиите, в който фоторепортери и оператори бяха трета ръка хора, нещо средно между пияници, курвари и професионални нещастници.

Както казват Queen в една своя песен, "един след друг добрите хора си отиват" и "оставт лошите" бих добавил аз.

Аз за това съм жив, но това няма да продължава безкрайно надявам се... и тогава ще му върна тази мила човешка прегръдка.

Ще се върнем назад във времето и ще се посмеем заедно на глупостите, които сме правили приживе.

От фейсбук