Най-хубавото нещо с езика е, че буквите са крехки, в някаква степен неръкотворни, но в същото време ние нямаме нищо друго, което да трае 12 века. С тези букви са от 9 век - нещо, около което сме били заедно и нещо, което продължаваме да ползваме всекидневно. Това каза в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ писателят Георги Господинов.

По думите му, езикът си е чудо, защото за него отговаряме ние и ние го пренасяме и той нас пренася - то е много свързано.

"В най-мрачните периоди, да вземем 20 век, но то е нещо, което тече и от преди - когато решиш да се разправяш с врага си, първото, което правиш е да го извадиш от реда на човешкото, да кажеш, че той не е човек, да го дехуманизираш, да го наречеш с думи, които го изваждат от този човешки род и тогава се разправяш много по-лесно с него. Това прави всяка пропаганда, това прави всяка война, защото е много по-лесно да убиеш някой, който си нарекъл нечовек. Езикът на омразата е непрекъсната война и непрекъснато дупчене на тела. Езикът е нещо конкретно, той не е просто абстракция. Езикът има сила", каза Господинов.

Година след престижната награда "Букър", Георги Господинов и Анжела Родел са били в Лондон, за да връчат отличието на тазгодишния носител, който се оказал първият германски носител на "Букър". Така до известна степен "изпреварихме Германия в това отношение", каза писателят. Книгата му "Времеубежище" излиза в страни, в които преди не е имал издадена книга - Япония, Китай, Тайван, Тайланд.

"От друга страна, германският павилион на Венецианското биенале избра "Времеубежище" като свое вдъхновение в стаите на миналото. Най-хубавото, което се случи е, че всички големи медии от тогава писаха, че има българска книга, която спечели "Букър" и думата "български" се въртеше непрекъснато."