• Чалгата профанизира все повече сектори. Но напоследък у нас има и много стойностни неща, талантливи хора
• Призът “Златното перо” ми дава чувството, че не съм живял напразно
• Обидно малък е процентът от БВП, който се заделя за култура
• Написването на хубава песен не може да се програмира - идеята идва свисше, неочаквано и щастливо

- Г-н Диомов, какво е за вас 24 май?

-  Най-светлият, най-възторженият и най-български празник.

- Според вас заслужава ли да стане националният празник на България вместо 3 март, каквито гласове се чуват напоследък?

- Не смятам, че трябва да се променя националният празник. Може би греша, но това ще обърка хората и отново ще бъде повод за  разединение.

24 май е празник на нашата писменост и култура и независимо дали ще се води национален, или официален, никой не може да го измести от сърцата на хората.

- Актуален ли е днес лозунгът “Върви, народе възродени”?

- Не съвсем, за съжаление. Нацията ни е много разединена, хората са объркани. А трябва да гледат в една посока. Не говоря за абстрактни илюзии, а за общочовешките и националните ценности, които определят една нация, народ.

- Като човек, отдавна отдаден на изкуството, как намирате днешната духовност в България?

- Труден въпрос. Все пак намирам духовността на средно ниво. Има нискокачествени творби, няма достатъчно политика към по-стойностите образци.

За мое голямо съжаление, чалгата - във всичките ѝ измерения, обхваща все повече сектори и ги профанизира. Не се отдава заслуженото на стойностното изкуство.

- Длъжник ли е държавата на българската култура?

- Длъжник е, и то голям. Процентът от брутния вътрешен продукт, който се заделя за култура, е обидно малък и крайно неприемлив. 

- Какво е да си свободен творец?

- Да пишеш това, което мислиш.

- Понякога това създава ли дискомфорт за твореца, особено когато трябва да се съобразява с конюнктурата?

- Разбира се. Но колкото е по-честен и откровен един творец, толкова по-стойностно е неговото творчество.

- Преди дни бяхте отличен с приза “Златно перо” заедно с още 23 заслужили културни дейци в страната. Как възприемате тази награда?

- Като едно признание за дългогодишния ми труд. И чувството, че не съм живял напразно.

Използвам случая чрез вас да благодаря на всички мои съратници през годините. Защото до голяма степен създаването на музика поне при мен е екипно изкуство.

Затова е моята голяма благодарност към певци, поети, аранжори, технически персонал. И към всички, които ми помогнаха да реализирам творческите си проекти. И не на последно място - голям поклон и благодарност към публиката,  която толкова много години ме подкрепя и насърчава.

- Г-н Диомов, имали ли сте досега съмнения, че вашата публика може да ви изневери?

- Винаги имам тези опасения - те са много, много човешки. Имам хиляди концерти зад гърба си и въпреки всичко винаги се притеснявам и вълнувам, когато излизам на сцената.

- Как прекарвате обикновено 24 май, ходите ли на празничните шествия?

- С моя славен клас от Реалната гимназия в Бургас в юбилейни години - макар че останахме много малко, с усмихнати лица дефилираме и казваме на всички, че не се предаваме. Че все още ни има и все още имаме какво да кажем.

- Получавате ли много поздрави?

- Да, получавам, и то от цялата страна. Телефонът ми не престава да звъни от сутринта.

-  Какво в българската култура ви вбесява най-много и кое ви радва?

- Чалгата си е чалга, тя си има своите почитатели. Но напоследък започнаха да се раждат много талантливи хора. Правят стойностни неща, което много ме радва. Идват младите и аз все повече разчитам  на тях.

- Актуална ли е в днешно време поговорката “Музикант къща не храни”?

- В никакъв случай не е актуална. Този музикант, който се труди достатъчно честно и всеотдайно, а такива има много, при всички случаи неговият труд ще бъде възнаграден.

Така че съветвам младите да следват мечтите си и да дават всичко от себе си.

- Може ли една песен да направи революция?

- Разбира се, че може. Понякога музиката и изкуството като цяло оказват много силно въздействие върху хората, което при определени обстоятелства може много от тях да ги поведе към определена посока, отколкото всяко друго въздействие. В историята има немалко примери. И за щастие, посоката е била към по-добро.

- Продължавате ли с фотографията, което е другото изкуство, на което се отдавате, но като любител?

- Тя е моето голямо хоби и винаги съм в нейния плен.

Вече съм почти готов с новата си фотоизложба, която се открива на 1 август. Тя ще се казва “Там някъде на юг”. В нея представям кадри от няколко прочути острова - Мадагаскар, Сейшелите, Мавриций, Реюнион. 

- Това, което не можете да изкажете с думи, смятате ли, че го правите с фотоапарата си?

- Моето верую е, че понякога един миг замества хиляди думи. 

- Известен сте като голям пътешественик. Остана ли място на планетата, което да не сте посетили?

- Да, разбира се. Светът е толкова голям, разнообразен и необозрим.

- Какво е усещането, преди да поемете към поредната нова дестинация?

- Правя го с удоволствие,  защото обичам да откривам нови световни пейзажи, велики и неповторими, да снимам и да разказвам.

Пътуването е голяма радост за мен. Понякога това е истинско приключение и заслужава да бъде споделено. Но най-прекрасното е, че винаги се завръщам с радост в България и все повече се убеждавам, че нашата страна е чудесно място за живеене.

- Ако можеше да се върнете назад във времето, бихте ли променили репертоара и стила на песните си?

- Не. Обичам този стил, който е песенен, земен и достъпен за хората. Обичам публиката да пее заедно с мен, не търся сложните форми, търся най-прекия път до сърцето на слушателя.

- С голям успех върви мюзикълът ви “Здравей, как си, приятелю”. След София къде другаде ще може да го видим?

- Мюзикълът ще гостува в много градове на страната. На 20 юни е в Бургас, 23-и във Варна, на 1 август се представя в Созопол на “Аполония”, на 4 август е във Велико Търново.

Много се радвам за този мюзикъл. Благодарение на блестящите аранжименти на Георги Милтиядов моите песни прозвучаха необичайно много вдъхновяващо.

Облечени в нови одежди, звучат по един по-различен начин, но отново достигат до сърцата на публиката не по-зле от оригиналите.

Цял живот съм мечтал за мюзикъл и съм особено радостен, че най-после това стана.

- Сигурно сте имали възможност отдавна да се преместите в столицата, но живеете в Бургас. Какво за вас е този град?

- Тук е моята същност. Тук е морето, тук съм си аз. Свободен и истински, както би казал Христо Фотев.

- Освен морето какво друго ви зарежда с творческа енергия?

- Децата, за които напоследък написах много песни. Зареждат ме и усмивките на хората около мен.

- Коя е песента, която още не сте написали?

- Написването на една хубава песен не може да се програмира. Идеята за такава песен идва свише - неочаквано и щастливо.

CV

Роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас

Създател е на незабравимите вокални формации "Тоника" и "Тоника СВ

През 1982 г. песента "Приятели" е обявена за Мелодия на годината

През 1995 г. изглажда всички противоречия с членовете на двете формации и успява да ги събере във "Фамилия Тоника"

Автор е на стотици песни, на музикални спектакли, коледни концерти, а последната му творческа изява е мюзикълът по едноименната песен "Здравей, как си, приятелю"