Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кефът от ските е малко по-голям от този в секса

Външно единствено побелелите коси около слепоочието на Пепи Попангелов подсказват, че е минал в зрялата възраст.
Но дори и вече улегнал мъж, у него страстта към карането продължава да е точно толкова силна, колкото и в най-добрите му години.

- Като правя сметката, единствено баща ти те е побеждавал в Купата на в. "Отечествен фронт", най-популярното състезание до края на 80-те години. Липсва ли ти такъв тип състезание?

- Да, баща ми го е печелил 10 пъти, аз - 6. Дали ми липсва? Не мога да го кажа категорично, но както изглежда - да, липсва ми. Събираше се много публика. Сега не е така. На Банско имаше много хора по време на световната купа, но можеше зрителите да са повече. Но се плащаха билети - по 50 лв., така че някои предпочетоха телевизорите. Ама там усещането не е същото. Да видим, може би през 2014 г. Боровец ще е домакин на европейска купа. Дано тогава се съберат повече зрители. Ските са истинска мания - над 100 млн. карат на високо ниво. И непрекъснато има нови, които се палят.

- Бяла краста?

- Мания. Казвал съм го вече…

-… че кефът от ските…

- …е малко по-голям от този в секса. Категоричен съм. При това го казах в коментар по телевизията, а един спортен вестник го цитира. После падна голям смях. То точно илюстрира какво са ските за мен. Карам винаги, щом мога.

- За поддържането на форма?

- Не, не го правя, за да поддържам форма, просто много ми се кара. Наистина страшно ми се карат ски. Днес вечерта ще се пускам на осветление, че плановете за деня се объркаха.

- Така ли е с останалите големи скиори?

- Не, при повечето има пренасищане и, колкото и да е странно, се качват на ските - можеш ли да си представиш - три пъти в годината! А така си събирам и разни смешни случки и фрази, които хората ми казват.

- Толкова ли са много?

- Ами достатъчно. Преди 3-4 години пак карам нощно и един възрастен българин застана зад мен и вика: "Абе, момче, ти много добър стил имаш! Все едно цял живот ски си карал!" А едни мои приятели - стоят отстрани и ще се спукат от смях. Той човекът откъде да знае кой съм и защо онези се кискат здраво?

- Че не те ли позна?

- Е, как ще ме познае - каска, очила, само светлините на пистата. И после вика: "Хайде по-внимателно, много бързо караш!" На лифта се скъсаха от смях - все едно цял живот...

- Е, не е ли вярно? На ските стъпваш много малък.

- На три години. По-точно на 2 години и 11 месеца. Пред хижа "Мусала".
Точно зад гърба му е една от общо 230-те снимки, които заемат една стена от олтара на алпиеца. Кадърът показва как Пепи с лекота взема ляв завой, а в бялото поле е написано "Мусала, 1968". Показвам му черно-бялата снимка, а Пепи вика само
- Не, не. Тази е от 1968 г. Имах едни самоковски ски, правеше ги бай Слве, на баща ми приятел. Така с тях съм тръгнал. Ама за сегашните млади думата "бивш" е нещо като отписан спортист.

- Значи на тази снимка си на 8 г. Така че е бил прав онзи човек - сякаш цял живот си карал ски.

В паузата Попангелов прави опит да преброи снимките на стената. Това са оригинални кадри, изрезки от вестници. Така и не успява да стигне по-далеч от 120.

- Няма смисъл - много повече са. В другата страна на ресторанта са купите, а на тази снимка се харесвам най-много. В Германия, след финала, японците ми правеха интервю, а на снимката изглеждам спокоен.

- Двете най-големи разочарования?

- Какво да говорим - олимпиадите в Лейк Плесид и Сараево. И в двете можех да съм първи. И в двете пред мен отпаднаха шестима.

- И това няма начин да не повлияе на психиката.

- Влияе, разбира се. Баща ми тогава ме предупреди "да карам внимателно", не да карам бавно, щото кой иска да кара бавно. Ама не стана. Пет врати преди финала - знаеш ли какво е - пет врати преди финала да водиш с 1 секунда, а да завършиш 6-и? И то не в една, а в две олимпиади. Че и в Югославия имаше петима паднали пред мен и един декласиран, защото завърши с колче между краката. Но важното е, че Пирмин Цурбриген ми каза: "Ти си скиор от световна класа, това има значение!"

- Алберто "Ла Бомба" Томба?

- Един голям приятел, с него винаги е много интересно, нали си е истински италианец.

Дори и за хора, които не познават ските, лесно откриват, че в олтара "Ла Бомба" се среща повече от всички останали, които са имали честта да се снимат с Пепи Попангелов.

- В Мадона ди Кампиньо поканиха всички скиори, които са стъпвали на подиума там. Бях сред гостите и причината е, че Тома настоя за това, а и защото всеки път ме кани на рождения си ден.

- Как се чувстваш като хотелиер?

- Има си много работа. Не е като магазин - слагаш стоката и чакаш клиентът да купува. А аз изобщо не се чувствал хотелиер. Тук идват приятели и вече е по-скоро ски клуб, отколкото обикновен хотел. Ето днес едни датчани, които от години си идват в хотел "Попангелов", си направиха резервация за догодина за 28 февруари - пак ще са тук. Така че повече е клуб на скиори и приятели.

- Общинските съветници в Самоков решиха да има улица на името на баща ти.

- Предпочитахме улицата край хотела да се казва Петър Попангелов-старши, а не в новия квартал в града.Но тук още няма регулации и не може да стане засега.

- Не е ли възможно да има две улици в две различни места - една в града, друга в курорта?

- Е, сигурно може, нямам представа. Всъщност направихме флаери за инициативата на Община Самоков, която иска да набере средства за изграждането на паметник на баща ми.

- Човекът, който обичаше безкрайно ските?

- Така пише на картичката. И има защо - в историята на ски спорта в Самоков е записан с главни букви.